Чудна работа – политиците ден и нощ ни плашат, че държавата върви към разпадане, а не си дават зор да оправят нещата. Ето, парламентът се събра за първи път преди близо месец и половина, а буквално вчера депутатите одобриха правилника си, без който не могат да свършат никаква реална работа. Преговорите за правителство пък започнаха едва в началото на тази седмица и съществен резултат няма. Толкова лежерно го дават политиците, че все едно пропадането на държавата ще спре за празниците!
А сформирането на правителство в настоящия парламент е изключително тежка задача. Преговорите са ограничени до 4 формации – ГЕРБ-СДС, ДБ, БСП и ИТН. Толкова тежки бяха враждите им в миналото (а и сега), че за мнозина изглежда просто абсурдно, че тази четворка може да се събере в управляващо мнозинство и да излъчи редовно правителство. Мостовете между тези политически сили (доколкото въобще ги е имало) бяха изгорени в безкрайни и безогледни войни и е трудно да се сетим за нещо, което да сближава тези политически сили.
Всъщност,
един фактор може да ги събере – желанието да бъдат във властта.
Шансът е налице, само трябва да го грабнат, когато президентът Румен Радев връчи първия мандат на ГЕРБ-СДС в началото на следващата година. Всеки от играчите в четворката обаче е толкова оплетен в собствените си съображения, планове и амбиции, че напасването им ще стане много трудно.
Герберите стръвно преследват една цел –
да направят политическо правителство, водено от Бойко Борисов. На герберския вожд страшно му се иска да поведе държавата, за да може да излезе отново на международната сцена, да отиде до Белия дом и да позира за снимки със световните лидери. А партията му е огладняла за постове в изпълнителната власт и дърпа яростно към кабинет, доминиран от ГЕРБ.
В ДБ пък се намират в адски деликатно положение.
От една страна, видимо желаят да намерят начин да се съюзят с ГЕРБ. От друга страна обаче, трябва да го направят така, че да не оставят Борисов (а чрез него и шефът на ДПС-НН Делян Пеевски) да ги яхне и обязди; да не пропилеят обещанията си, че ще борят корупцията и ще поправят счупената правосъдна система; да не изгубят каквото е останало от избирателите им, немалко от които ще се дръпнат погнусени от такава коалиция.
А БСП и ИТН са силно раздвоени.
Изкушава ги добрата възможност да влязат във властта – социалистите вече получиха председателския пост в Народното събрание (сериозно постижение, предвид на това, че имат едва 20 депутати). В тези партии обаче се усещат външни влияния (Радев, Пеевски), които имат силен интерес редовно правителство да не се получи. Така че участието на БСП и ИТН зависи от това кое ще се окаже по-силно – амбициите им или скритите им зависимости.
В такава сложна ситуация политиците вървят крайно предпазливо и затова до момента преговорите не са довели до нищо. Партийните лидери са се дръпнали назад, на разговори ходят техни представители, които обсъждат различни теми в чисто експертен план. Липсва чисто политическият разговор за властта, в който основната отговорност пада върху ГЕРБ-СДС, която трябва да вземе отношение спрямо определени хора.
На първо място става въпрос за самия Борисов.
От самото начало е ясно, че докато той се лансира за премиер, правителство няма да се получи. Другите формации не го желаят за премиер и ще пострадат тежко, ако си променят мнението. Така че тук герберите ще трябва да мислят за алтернативен кандидат, а Борисов да обуздае личните си амбиции.
На второ място е временният главен прокурор Борислав Сарафов.
По-малко от месец остава до момента, в който той вероятно ще бъде избран за постоянно на поста, а такова развитие ще направи на пух и прах шансовете за управляваща коалиция. И тук Борисов и хората му ще трябва да отстъпят и да помогнат да бъде спрян изборът на Сарафов. Така ще дадат основание на останалите формации от четворката, най-вече ДБ, да кажат на избирателите си, че коалицията ще следва целите им, а няма просто да върне Борисов (и Пеевски) обратно във властта.
На трето място е въпросът за Пеевски –
ще поеме ли герберският водач формален ангажимент да направи нещо, което реално да уязви интересите на лидера на ДПС-НН. Ясно е, че без подобен жест другите, особено ДБ, трудно ще убедят симпатизантите си, че коалицията следва техните интереси, а не е смокиново листо за тандема Борисов/Пеевски.
Междувременно силите, които искат да провалят опита за коалиция, не дремят, а са извадили тежката артилерия – прокуратурата поиска имунитетите на седем депутати, сред които са Кирил Петков и Лена Бориславова от ПП-ДБ, а премиерът Димитър Главчев ненадейно вкара в дневния ред на политиците военно споразумение с Украйна, като е наясно, че това ще създаде бездна между проруската БСП и останалите. А изборът на главен прокурор наближава.
Прозорецът, в който може да се състави коалиция, бързо се затваря. Ако четворката действително се стреми към правителство, трябва да влезе в сериозен политически разговор, а не да губи време. Това се отнася най-вече за ГЕРБ-СДС – всички очакват нещо от Борисов и той трябва да даде, ако иска формацията му да сполучи с първия мандат.
