България проспа връщането на Турция, Египет и Тунис на туристическия пазар

И Министерството на туризма срива имиджа на страната ни, казва Румен Драганов

03 Юли 2019АЛИСА ИВАНОВА

БГНЕС
Румен Драганов е директор на Института за оценки и анализи в туризма. Работи в сферата на туризма над 30 години. Завършил е Техническия университет в София и УНСС

Румен Драганов е директор на Института за оценки и анализи в туризма. Работи в сферата на туризма над 30 години. Завършил е Техническия университет в София и УНСС.

- Господин Драганов, има ли разлика в цените за нощувки в хотелите по Черноморието спрямо миналата година? Защо и това лято летовниците намаляват? Само леенето на бетон ли е причината?

- Няма увеличение на цените спрямо миналата година, но проблемът е, че няма туристи. Регистрираният спад на заетостта в края на юни спрямо същия период на миналата година е с около 6%. Причините за това са няколко. Леенето на бетон също се отразява негативно, но освен това се създава една негативна кампания за Българското Черноморие - за разлика от предишни години. Темите, които се обсъждаха преди, бяха за мръсната вода, измислени акули в Черно море. Докато сега има нововъзникнали фактори, които са свързани с непрекъснати проверки, констатиране на мръсни стаи, недобросъвестни концесионери на плажовете, както и недобросъвестни търговци, които не плащат данъци, не издават необходимите бележки и не обслужват туристите по начина, по който трябва да се случва това.

Снимките на празни шезлонги по плажовете и отказ на хората да почиват на "Бетономорие", скъпите чадъри и шезлонги, неспазването на законодателството, корупцията и още негативи се приписват на цялата туристическа индустрия, макар че не би трябвало да е така. През последните години се инвестира значително в подобряване на легловата база. И тази година има десетки нови хотели, подобрена е инфраструктурата и т.н. Това остава на заден план, докато в същото време се говори против българския туристически продукт по Черноморието и се нанасят големи щети върху имиджа му. За съжаление това се прави от държавни институции и структури, включително от Министерството на туризма.

- Още в началото на годината имаше множество сигнали за предстоящия слаб туристически сезон. Какво трябваше да направи и какво не направи Министерството на туризма?

- Още в края на миналата година ние алармирахме, че българският туризъм ще стагнира. Вече беше ясно, че Турция, Египет и Тунис се връщат на пазара. Това бе предвидено от гръцкия туристически бранш още през 2016 година. Тогава и цените там се вдигнаха значително. Така имаха възможност през 2019 година, когато конкуренцията се засили, да ги намалят. Ние не се вслушахме в мнението на гръцките хотелиери и ресторантьори и в момента само наблюдаваме какво прави конкуренцията. Сега в Гърция не само намалиха цените. Със значителен процент се намали и ДДС. Това е част от политиката за засилване на конкурентоспособността на страната в отговор на политиката, която водят Турция, Тунис и Египет за връщането на туристите при тях. Ние останахме много настрани от целия този процес.

- Как трябваше да реагира туристическото министерство при променящата се ситуация?

- Нашето туристическо министерство остана абсолютно безучастно към каквато и да е политика. Това, което трябваше да се направи, е да се създаде конфедерация на българската туристическа индустрия. Това бе предложено от Националния борд по туризъм, българската хотелска и ресторантьорска организация и пет други асоциации. Причината е, че само обединеният бранш може да води конкурентни политики по примера на гръцкия и кипърския туристически борд. Навсякъде освен у нас има силно участие на тези организации по отношение на конкуренцията.

Напротив, в България виждаме еднолично изземване на всички функции от Министерството на туризма, притъпяване на работата на която и да е от организациите в бранша и липса на единство. Това се отразява и на вътрешния туризъм. При положение че нямаме никаква положителна новина от морето и при ежедневните атаки по отношение на проблема, свързан с намаления брой туристи, няма как да очакваме българи да изберат хотели, посочени като миризливи, и да отидат на плажове, управлявани от хора, които са далеч от представата за нормален човешки вид.

- Какви други фактори отчитате като причина за оттеглянето на чуждите туристи?

- Сред другите причини е и приземяването на самолетите "Боинг 737 Макс", което намали капацитета на европейските туроператори. Сега те нямат достатъчно възможности да обслужат всички дестинации, както беше миналата година, затова просто задраскаха България. Освен това Турция премахна визите за руските туристи и им позволява да влизат само с лични карти. Кипър и Гърция също решиха проблема с визите, като издават документ на туристите на самата граница.

- Защо и България не направи същото?

- Задаваме този въпрос многократно. Проблемът е, че не разбираме българския туризъм като част от икономиката на Европа, както и факта, че сме в икономически съюз, който търси повече приходи от всичките си пазари. Избягваме икономическата страна на туризма и се концентрираме върху контролната страна с проверки на обекти - и то по най-лошия начин. Имаме една и съща институция, която пише закони, категоризира, регистрира и контролира, докато браншът е изключен от целия процес или присъства фиктивно. Не използваме формулата "браншът контролира бранша". Категоризацията не се извършва от организации на хотелиери по места. Хотелиерите нямат власт по отношение на разрешенията за строеж, когато има изчерпан капацитет откъм работна ръка и ресурси - вода, ток, природни ресурси. Вместо това се позволява застрояването по дюни, премахването им, унищожаване на защитени растения и местообитания и др.

- В последните дни станахме свидели на огромните задръствания към Гърция. По-изгодна ли е за българите почивката там?

- Българите по опашките на границите заявяват, че отиват в Гърция заради безплатния чадър, вода и кафе, независимо дали ще платят за тази услуга по друг начин. Освен това българите имат по-голяма лоялност към Гърция по отношение на очакванията за какво ще платят и какво ще получат. В същото време в България са несигурни в нито една точка, в която отидат. Българинът продължава да не е наясно дали няма да се сблъска с корупцията по пътищата и с глобите, които трябва да плаща тук и там. Не е наясно къде може да се разположат каравани и палатки. Никой не знае дали няма да е изпаднал в нарушение на закона където и да било. Тази несигурност по отношение на пътуванията в България изобщо не се подобрява. Смисълът на туризма е да направим страната си популярна във всяка една точка. Само че няма никакво усилие България да бъде рекламирана пред българите. А има десетки прекрасни места, където може да се развива туризъм, включително далеч от морето и извън големите планински курорти.

- Прогнозирате ли повече летовници у нас в края на август и септември, когато цените традиционно падат?

- Не, най-вероятно отново ще имаме над 30% празни легла по това време на годината. Не сме в състояние да запълним непрекъснато нарастващата леглова база.