"Ние решихме да изчакаме, да видиме и най-накрая, ако трябва, ще се преустройваме ... ще се поснижиме, за да мине тази буря, а после ще видим какво ще правиме. Ако не мине бурята, накрая ще се преустройваме". Това е само част от речта на Тодор Живков пред 10-ия конгрес на Българските професионални съюзи, изнесена на 9 април 1987 г., станала особено популярна в годините на прохода. Нейната непреходност, когато стане дума за позиция на български управляващи в критични ситуации, се потвърди за пореден път през последните няколко седмици. Навсякъде около нас ври и кипи, дрънкането на оръжия по оста Русия-Украйна-НАТО-САЩ е от сутрин до вечер, напрежението расте с часове, декларациите и инициативите за съюзническа съпричастност в Алианса летят във въздуха, а
официална България на практика няма дори истинско мнение по въпроса
Отгоре на всичко българските държавници всеки ден или си противоречаха, или се караха на НАТО, САЩ и Русия едновременно. Ако имаше възможност да не се заеме каквато и да е позиция, то управляващите със сигурност щяха да я изберат. Притиснати от обстоятелствата, те обаче решиха, че все пак няма как да не обявят някакво официално становище, което поне да напомня, че България е член не само на Европейския съюз, но и на НАТО.
Стигна се до закрито заседание на правителството, след което премиерът Кирил Петков даде първите знаци, че
България ще разчита здраво на снишаването в опит да угоди на всички
"Отбранителната ни стратегия ще е изградена на база на българската армия. Тя ще е водеща, което значи български войски, българско командване и българско военно лидерство". Това бе представено като официална позиция на България по кризата Русия-НАТО, а подтекстът беше, че страната ни не иска да приема официално дори 1 американски войник или военен от страна-членка на Алианса. "Правителството реши да приоритизира българската стратегия в посока деескалация на напрежението, както и да използва всички възможности по дипломатичен път този конфликт да бъде решен", добави тогава още министър-председателят.
От думите на премиера, неслучайно разяснени по-късно и от военния министър, стана ясно, че правителствената позиция е, че българско бойно формирование ще тренира за отбрана и евентуално участие в операция на НАТО, а няма да има присъствие на части от други страни членки. Тук някъде стана ясно, че
двигателят на българската позиция е военният министър,
а Петков е просто и единствено негов говорител. За да не се обърка някой, то именно Стефан Янев, за когото е ясно, че e eдин от най-близките хора на президента и върховен главнокомандващ Румен Радев, лансира конкретната легенда с някакъв батальон от до 1000 човека, който ще бъде дислоциран някъде в България, ще има състав само от български войници, ще бъде ръководен единствено от български военни и очевидно ще бъде оборудван с българско оръжие, което в случая с България почти винаги означава съветско такова. Тук някъде трябва да се отбележи, че към онзи момент премиерът благодари на няколко пъти на военния министър, защото „след заседанието на Съвета по сигурността, в бърз порядък е предложил детайлен и ясен доклад за българската позиция, която защитава изцяло националния ни интерес“.
Само ден след това същият министър-председател вече обясняваше, но не в София, а в Брюксел, че
дефицитите във въпросния български батальон ще бъдат попълнени от съюзническите сили
По стар български обичай и той, както своите предшественици, говорят едно в България, друго в чужбина. Защото само със снишаване не става, трябва и натъкмяване и приспособяване.
Затова и българският премиер вече говореше съвсем други неща в белгийската столица: "Рамковата държава ще бъде България. Това означава, че батальонът ще бъде български. В този батальон обаче, понеже не сме инвестирали правилно през годините, има дефицити. Тези дефицити ще се попълнят от съюзнически сили". Той обясни, че въпросното подразделение ще бъде изграждано април-май тази година, когато кризата или ще се е развила, или ще е свършила.
Тук някъде стана ясно, че всъщност
батальонът е изключително имагинерен и
дори бързо го сравниха с популярната песен "Батальонът се строява за последен път".
Така или иначе изобщо не е ясно и до този момент той от какъв род войски ще бъде съставен, каква техника ще има, какви задачи ще може да изпълнява, как точно би се вписал в колективната отбрана на Алианса. Това по никакъв начин не попречи на премиера да го рекламира пред генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
През цялото време
куп други страни-членки на НАТО, декларираха готовност да приемат
американски или съюзнически сили - и Полша, и балтийските страни, и Румъния. Изобщо да не става дума и за Гърция, в чието пристанище в Александруполис се приемат от месеци голямо количество бойна американска техника, която се разпределя в целия регион. Става дума за тежка бронирана техника, за хеликоптери.
На този фон българският военен министър подложи на остра критика всички световни играчи. Той обвини НАТО, Русия и САЩ, че си говорят само с ултиматуми, а това не дава възможност за дипломация.
В този момент Стефан Янев отново
се опита да покаже, че не премиерът, а той управлява тези процеси
"България е суверенна държава и решенията се вземат в София съобразно българския национален интерес ... Която и държава да каже - ние искаме да дойдем тук с едни войски, това става с решение на българското правителство. А решението на българското правителство е на българска територия да се разположат български войски", обясни военният министър. Нещо, което коренно се различаваше от премиерските твърдения как дефицитите ще се попълват със съюзнически сили.
Отгоре на всичко Янев обяви, че най-неблагоприятният сценарий е това, което започна да се случва в България - "заговори се, че ще има война, от първия момент започва да се чува призив: "Хайде НАТО да идва. Мен това ме притеснява, нашите сили като част от НАТО в публичното пространство се неглижират". Какво точно иска да каже натовският иначе военен министър, то очевидно единствено той си знае. Така или иначе само дни по-късно абсолютно същата позиция лансира Унгария. Така само България и Унгария категорично отказаха дори да се говори за съюзнически сили на своите територии.
Все пак накрая и Янев изживя катарзис и допусна възможността за участие на американски войници, но подчертавайки отново, че това ще стане в българска батальонна група. "Например липсва ни артилерия с определен калибър за батальон на бойната група. Ще говорим с американските представители дали могат да участват", обяви Янев и изпрати този сценарий някъде в далечното бъдеще.
За да има все пак нещо по-така натовско, България възроди
друга екстравагантна идея - да пазим въздушното пространство на Северна Македония
със самолети, които дори още не са изработени.
Това не попречи на външния министър Теодора Генчовска да обяви официално: "И още една тема, която по-скоро реферира в контекста на Алианса – България отново поднови предложението си да осъществява охрана на въздушното пространство на Република Северна Македония".
През лятото на 2019 г. и тогавашният български премиер Бойко Борисов се хвалеше, че България ще пази Македония с новите си 8 американски изтребители, защото и без това взимали завоите над Скопие. После се оказа обаче, че небето на Северна Македония ще се пази от гръцки самолети. Дори наскоро излезе новината, че Гърция ще използва за тази цел закупените само преди три седмици от Франция изтребители "Рафал". Затова и сега не е ясно какво точно е предложила Генчовска.
Но очевидно за сегашната власт, включително и за военно-политическата й част, важното е снишаването - страната да е натовска по периферията и неутрална във важните моменти.
