- Г-н Асланов, напоследък все по-често се употребяват думите „диктатура“ и „авторитаризъм“. Има ли основание за притеснения предвид извънредната ситуация?

- Към настоящия момент ми се струва, че по-скоро няма. Все едно по време на война някой да постави въпроса за демокрацията и свободата. Тази тема ще бъде актуална след края на извънредното положение, ако по някаква причина на правителството му хареса да действа със същите методи, както при извънредно положение. При това не само в България – всички си мислим, но никой не знае със сигурност, какви ще бъдат политическите последствия от края на кризата с пандемията. Че ще има някакви съществени промени в глобалния и политическия ред, знаем със сигурност. Но към настоящия момент темата не е актуална.

Тази поза на българския интелектуален елит обаче е много типична открай време – да се оплаква, да мрънка. Винаги този елит е смятал, че онова, което го отделя от простолюдието, е, че е надарен с някаква идейна чистота и е подвластен на възрожденския лозунг „Свобода или Смърт“. Но когато опре до избор, той обикновено жертва свободата в полза на живота. Не избира смъртта. Свикнал е да вдига паника. Този елит никога не е бил готов на саможертва и затова нашето революционно движение е било крайно изолирано в края на 19 век. Било е дело на една шепа хора, а в погледа на техните съвременници са изглеждали като авантюристи.   

Трябва да гледаме на всичко като на временно положение с максимална бдителност за след края. Защото инерцията може да се окаже много силна.

- Казвате последствията, в каква посока ги виждате?

- Никой не може да отговори на този въпрос, никой не знае със сигурност каквото и да е. Обикновено след края на войните всички се гледат с недоумение и се питат „Защо стигнахме дотук и как можа всичко това да ни се случи?“ Вероятно тези въпроси ще се задават с градираща интензивност на по-късен етап и тогава вече трябва да сме много внимателни към политическите промени и предлаганите промени в конституционния ред, ако има такива. Защото те може да са рецидив от кризисното положение.

- Употребявате думата „война“. Кой я разпали?

- Използвам думата метафорично, имам предвид, че ситуацията е равносилна на военно положение. Този, който ни е нападнал, е невидим. Особен враг. Не ни атакува със самолети и танкове, не можем да го видим, да го различим. Не е фронт, за да стоим в окоп и да чакаме да се появи врагът пред нас и да го гръмнем. Но положението на хората е като при война. Единствената разлика е, че няма бомбардировки и не се крием по мазетата. Макар че не се знае дали няма да стигнем и до там.

- Как оценявате мерките, които властта взима, все пак минаха почти три седмици от началото на извънредното положение? И не са ли те „нож с две остриета“ по повод предстоящите парламентарни и президентски избори догодина?

- Нека първо да превъзмогнем настоящата криза и да видим. В този момент мерките на правителството, каквито и да са те, както и да ги коментираме, колкото и някои от тях да ни изглеждат спорни, трябва да се подкрепят. Единственото спасение, което можем да получим, е в дисциплината и самодисциплината. Налагането на реда не може да дойде по друг начин освен силово през правителството. Затова в този момент кабинетът трябва да се подкрепя. Мерките, които налагат, не са насочени срещу хората. Никой няма такава идея. Единственото, за което, да внимаваме е някой да не реши в мътните води някой да лови риба, заради финансови облаги. И по-късно тази цена да я платим допълнително, тъй като и без това икономическата цена ще бъде твърде висока.

- Но по отношение на икономиката, финансите и социалните политики като че ли има голямо лутане?

- Само че обстановката е динамична и нещата много бързо се променят. Виждаме какво се случва в някои други държави, където смъртността е в пъти по-висока от обичайната. Гледам статистиката в Италия. Там от два месеца насам на ден умират повече хора, отколкото са умирали за цяла година. Не е нормално и трябва да се приеме с нужната сериозност. В подобни моменти е желателно всички у нас да се отнасят към мерките без предубеждение, защото те пазят всички ни от самите нас. Ако започнем да ги коментираме или не дай Боже да се отклоняваме от тях, можем да станем опасни за околните хора, не толкова за себе си. Дори и да направи някои грешки, правителството, което е неизбежно, нужно е да го подкрепяме в този сложен момент.  

- Достатъчно прозрачна ли е фискалната политика, например?

- Сложен разговор, защото фискалната политика от край време поне в България не е прозрачна. В мирно време още, нека така да се изразя, бяха дадени извънредни пълномощия на правителството и голяма свобода да оперира с висок обем бюджетни средства, които не се контролират от парламента. Затова трябва да бъдем особено внимателни. Със сигурност в България има хора, които искат да извлекат финансови облаги от кризисното положение. Нужно е правителството да бъде контролирано, но не се сещам сега при липсата на работещ парламент дали може да бъде контролиран по друг начин. Да, в момента в това отношение правителството е безконтролно. По тази тема трябва да бъдем особено бдителни, за да не се злоупотребява с власт и публични финанси.

Но тази опасност винаги е стояла, дори и при неизвънредно положение. В годините назад това беше допуснато, говореното по тази тема беше етикирано като опозиционно, а опозицията и без това по дефиниция възразява на всичко. Целта беше да не се обръща внимание много. Към тази тема обаче ще е наложително да се върнем по-късно и да сложим ред в нея. Защото безконтролната икономическа власт ражда и безконтролна политическа власт. Рано или късно.

- Споменахте за опозицията – лявата и дясната. Тя как се държи в тази безпрецедентна криза и къде се вмества в цялата картина?

- Не знам кое наричаме лява и дясна опозиция. Много дълго време в България, ако попитаме случаен минувач да каже няколко думи за опозицията, той ще говори за БСП. От години именно тя се отъждествява с опозиция. Може да не е правилно това разбиране, да не е много точно, но е така. Масово е убеждението.

БСП влезе в ситуацията в кризисно състояние. Защото провеждаше отчетно-изборна кампания, която е свързана с висок градус на напрежението и в нормални периоди. Кризата прекъсна тази кампания, остави много тлеещи напрежения, които в момента не личат, но пречат на партията да има по-консолидирана, избистрена и по-адекватна позиция в кризисно положение. Разбира се, БСП правилно подкрепи мерките на правителството, иначе щеше да изгуби много тежко имиджово. Но се поставят сериозни въпроси – най-вече за контрола върху властта. 

Онова, което в момента БСП артикулира като опозиция, прилича повече на шум, отколкото на високоговорител, който може да привлече във фокуса вниманието на гражданите. Хората са с повишено ниво на страх – и за случващото се, и за бъдещето.

Работим, макар с телефонни проучвания, и виждам как се изместват и поляризират мненията по индикатори, по които преди не сме констатирали особени разлики. Примерно в мненията на мъжете и на жените, където наблюдаваме поляризация. Жените са много притеснени за живота, а мъжете - за доходите. Има поляризация по възрастови групи, по териториален обхват. Едно е нивото на страх в София, а в селата почти го няма. Това е заради екстремната ситуация. Хората се страхуват – и за настоящето, и за бъдещето.

- Казвате бъдещето. Но с всичките условности, които можем да поставим, как го виждате?

- Опитите за прогнози по-скоро ме забавляват. Особено т. нар. математически модели. Никой не може с точност да предскаже бъдещето след края на тази пандемия. Не сме наясно доколко прогнозите са основателни и достоверни за края на кризата, че тя ще свърши до няколко месеца. Мнението на хората е, че ще продължи по-дълго. Много силни са притесненията за последиците – икономическите, загубата на работата и пр. Така че пандемията може да свърши, а кризата да продължи да се развива.