Хрониката на протестите в България през най-новата ни история е надлежно доказателство защо тази страна е обречена да бъде управлявана от милиционерската школа в Симеоново, т.е. да седи бедна, гладна, безводна, одимена и зарината с боклуци, кротко очаквайки естествения си край. Накратко - защото обществото ни до такава степен е дезинтегрирано, така се е разпаднало, че абсолютно не може да се говори за обща защита на интереси, за обща съпротива срещу клетата ни съдба.
До тези мисли може да стигнете, ако гледате протестите около пернишките неволи - породени не от някакви непреодолими природни бедствия, а от вече
пословичната управленска некадърност
Перник живее в тъп виц, всички са наясно с това. Властта първо казваше на перничани, че няма проблем, после признаваше, че има проблем, но тя няма абсолютно нищо общо с него, след това проблемът почна да бъде решаван с много тъпи мерки (да се отклонят поточетата от Витоша към язовир "Студена"), а накрая беше измислен грандиозен план, включващ водната инфраструктура на София. Перничани бързо прецениха, че ако продължават кротко да чакат правителството да свърши работа, накрая ще трябва да пият вода от дъното на язовира, където волно живеe ешерихия коли, а ако им докарат за 35 дни вода от 120 км по тръби, които засега не съществуват, накрая тази вода ще влезе пак в система, която е пробита като швейцарско сирене.
И перничани обявиха бунт. В София дойдоха няколкостотин души, поискаха оставката на правителството, повикаха сърдито и си тръгнаха, за да дойдат пак. Нито софиянци, нито основните политически сили се включиха в този протест, водени може би от остапбендеровската мисъл: "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се".
Два дни по-късно, вместо перничани да продължат протеста в София, както обещаха, се радикализираха момчетата на Костадин Костадинов от "Възраждане" - знаете, сбиха се с полицаите на входа на МРРБ, бяха обгазени и т.н. Яхнаха протеста - може и така да се каже.
И тогава
бе достигната традиционната точка на разпад
Вместо да протестират, хората започнаха да се губят в дебати - що е то автентичен протест и имаме ли въобще право да чупим вратите на министерствата, вместо под строй тихо да делегираме правата си на онези хора от Симеоновската школа.
Всъщност проблемът в Перник не е проблем само на Перник, той е национален проблем и всеки протест в подкрепа на Перник е автентичен. Перник бедства, но поне три големи населени места вече обявиха, че са пред криза, а състоянието на водопроводната мрежа в страната е толкова тежко, че загуби от 60-80% се приемат като нещо нормално и се калкулират в сметките.
Това не е безобиден казус. Не само защото водата ни е необходима, за да поддържаме някаква форма на живот, но и защото първите големи протести у нас - през февруари 2013 г., стартираха по подобен повод - срещу високите сметки за ток, после ескалираха като протест срещу монополите и накрая завършиха като бунт срещу политическата система. Онези напълно автентични протести се водеха от Благоевград до Варна. Първо палеха сметки за ток, после палеха коли на ЕРП-тата, а накрая замеряха със снежни топки министъра на икономиката Делян Добрев, който се криеше по улиците, за да не го бият.
През всичките тези години имаше само още един случай, в който
цялата страна намери сила да протестира заедно
- на 14 юни 2013 г. срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. ДАНСwithme. Нито един друг случай!
Бунтът предполага общност, а у нас системно бе смазвана всякаква идея за общност. Никога тук не се е търсело единство в многообразието, винаги акцентът е падал върху спецификата, върху различността - оттам трудно се извежда национален проблем, въпрос, който засяга всички хора. Тази форма на водене на диалог е дар за всяка власт. Когато Борисов падна на 19 февруари 2013 г., бунтът продължи още известно време - и това беше антисистемен бунт, бунт срещу цялата политическа класа. После се заговори, че желанието за удар по системата е безсмислено, защото никой не предлага алтернатива. Накрая бе внушено, че бунтът обслужва "комунистите", които са го узурпирали за своите партийни цели.
Всички бяха срещу Пеевски. Ден по-късно обаче тръгнаха внушенията, че левите не трябва да бъдат допускани до протеста срещу Пеевски, след като той бе номинация на кабинета "Орешарски". Т.е. бе внушено, че ако си ляв, не може да имаш гражданска позиция по случая. След това от движението бяха натирени неорганизираните десни, след това - непоследователните десни. Така един справедлив протест срещу задкулисието загуби мощния си старт, постепенно бе маргинализиран и накрая пак върна Борисов на власт.
Разпадът на тези два протеста изигра толкова негативна роля върху здравия разум, колкото загубите във войните в началото на XX век върху българското себеуважение. Няма власт, която не мечтае за такова разпаднало се общество.
От този момент ние не правим нищо заедно
Ако десните протестират срещу Борисов, левите не са на улицата. Ако левите борят парламентарно кабинета, те не могат да разчитат на извънпарламентарна подкрепа. При протестите на десните срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор левите брояха мухите. Ако кабинетът нулира бизнеса на Васил Божков - и левите, и десните са доволни.
Нещо по-лошо. Ако Перник има проблем с водата, това въобще не засяга народа от Бургас и Варна... Емпатия ли? И щом Костадинов се опитва да яхне протест, ние не участваме - Перник да се оправя.
Дотам се докарахме. Някои днес вярват, че все още са възможни бунтове, но само локални. Не вярвам и в това. Разбиването на общността е подсилено от дълбоката вяра, че държавата винаги печели, че тя е силна, а хората са слаби, че демокрацията е изградена върху решенията на властимащите, а не върху волята на суверена - и тем подобни щуротии.
Всъщност е точно обратното.
Демокрацията е изградена върху правото на бунт
Едно време, когато са се наливали основите на съвременната демокрация, Лафайет и Мирабо написали в Декларацията за правата на човека и гражданина следното: "Когато правителството нарушава правата на хората, бунтът на народа или на отделни части от него е свещено право и най-спешно задължение". Преди тях Джеферсън обяснил, че „Дървото на свободата понякога трябва да бъде поливано с кръвта на патриоти и тирани“, а в Декларацията за независимостта бащите на нацията написали, че ако един "народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение са да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност". Бунтът е задължение! Нещо повече, далеч преди да има демокрация, е имало т.нар. унгарски закон, Golden Bull или jus resistendi, в който се говори за правото на съпротива срещу краля.
Тези дебати са ни подминали. Тези векове сме ги пропуснали. За нас протестиращият човек не е красив. Той е чапкънин, водач на тайфа (Каравелов за Ботев през 1875 г.), а подобни дебати са били повод за въодушевление на паразитиращи псевдоелити. Затова всичко тук е обърнато с главата надолу. Затова не е чудно, че в Перник няма вода. Чудно е, че въобще има някакъв протест. Със сигурност обаче бунтовете за вода, колкото и да са налични, са някаква последна форма на съпротива. След това ще разчитаме само на едно - хората от Симеоновската школа сами да върнат властта на народа.
