Последните месеци във висшето образование ври и кипи. Доскоро духовете бяха разбунени заради картата на висшето образование, изработена от екипа на просветния министър проф. Николай Денков и определяща къде от какви вузове и специалности имаме нужда. После на дневен ред дойде планът за изпълнение на Стратегията за висше образование (2020-2030 г.). Част от новите постановки в него съвсем нагорещиха страстите заради разделянето на висшите училища на три вида. За капак за нула време бяха "произведени" и изследователски висши училища с обещания за щедро финансиране, в което някои ректори видяха път към висше образование на две скорости.
Три вида университети
Планът дефинира три вида висши училища. Част от висшите училища ще получат изследователски статут въз основа на обективни критерии - брой публикации в реферирани и индексирани издания (вкл. патенти) и др. Образователните университети са описани като такива, които обучават "само бакалаври и магистри или в които делът на студентите в изследователски направления не е висок". За професионалните висши училища е казано, че би следвало в Картата на висшето образование да има очертаване на регионалните потребности от колежи, които обучават само професионални бакалаври.
Неглижиране
Образователните системи са консервативни и промените в тях продължават с години, но изследователските висши училища у нас се появиха броени дни след публикуването на методиката за определянето им. Първите седем университета с такъв статут са СУ, медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Пловдивският университет "Паисий Хилендарски".
Тази методика се обсъждаше отдавна в проектен вариант и университетите имаха време да се подготвят, но все пак скоростното решение предизвика учудване. Породиха се съмнения, че отдавна се е знаело кои ще са първите, получили новия статут. Разбира се, повечето притеснения са свързани с обещаните допълнителни субсидии за стимулиране на наука, за които се говори, че ще са от порядъка на няколко милиона лева.
"С обособяването на научноизследователските университети и с приемане на модела за тяхното допълнително финансиране едната писта на българското висше образование вече е ясно очертана. Другата обаче е почти отрязана", казва ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова, която наскоро организира "сигнална" конференция с нейни колеги от различни вузове, включително и изследователски. Според нея след 4-5 г. резултатите ще са плачевни и останалите 45 висши училища никога няма да могат да се доберат до групата на "богоизбраните".
Проф. Темелкова смята, че в спешен порядък трябва да се създадат ясни правила, по които желаещите да се развиват в тази посока висши училища да бъдат мотивирани да го направят. Иначе според нея сме на път да получим нещо, което ректорите категорично не желаят - висше образование на две скорости. Тя дава за пример висшето училище, което ръководи и чиито предимства сега остават незабелязани от новите правила, тъй като те не отчитат предимствата на професионалните висши училища в силните за тях области. "Третират ни едва ли не като занаятчии. Но нашите студенти са висшисти, работят с изкуствен интелект, роботи, високи технологии", казва проф. Темелкова.
Защо вече не можем да обучаваме докторанти?
Една от сериозните критики на ректорите е опасността някои висши училища да загубят право да обучават докторанти. "Ние и досега правим наука с бизнеса, но в специализирани области. За 2020 г. сме получили 500 хил. лв. за приложни изследвания. Кой ще подготвя докторанти в сектора, ние имаме докторанти от 73 страни и изведнъж трябва да спрем да ги обучаваме?", коментира проф. Христина Янчева от Аграрния университет в Пловдив. ТУ - София, и ХТМУ също са против специализираните вузове да не могат да обучават докторанти.
Министърът на образованието проф. Николай Денков уверява, че тези притеснения са неоснователни. "Тълкуванието, че само изследователските университети ще имат научна дейност и само те ще обучават докторанти не е вярно. Няма да могат да обучават докторанти само тези, които не изпълняват научна дейност по сегашните изисквания. В момента няма предвидени промени, които да предполагат, че професионалното висше училище, ако има съответната акредитация, няма да обучава докторанти", казва той.
Ще има ли промени в рейтинга?
Факт е, че според рейтинга всички висши училища се оценяват по единни критерии, като се не се отчита тяхната специфика. Време ли е и за неговата реформа? Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, който е и шеф на Съвета на ректорите, коментира, че обособяването на различните видове вузове е било с цел именно да се премахнат съществуващите дисбаланси - чрез даването на възможност отделните висши училища да се съревновават помежду си по областите, в които са най-силни. "Трите вида висши училища не бива да се противопоставят. Когато са в обща класация, има противопоставяне, но когато са в три категории, всяко ще се съревновава със себеподобните си", казва той.
Според проф. Герджиков обаче правителството е избързало донякъде, като е обявило първо кои са научноизследователските университети, а едва впоследствие е отложило моделирането на другата част на системата. "Идеята бе точно обратната - първо да се определят научноизследователски професионални направления и в рамките на конкретното направление да се види кои са университетите, които имат най-високи научноизследователски резултати. Едва тогава да се установи в кои университети са натрупани най-силни резултати и на тази база да стане определянето им за научноизследователски. Това щеше да премахне всички опасения, че в някои вузове няма да има изследователски направления", обясни той.
По сегашния модел изследователските висши училища се конкурират с всички останали именно на основание постиженията, в които те доминират. "Това не е правилно. Трябва да се създаде възможност всеки да се изяви там, където е най-силен", смята проф. Герджиков. По думите му е възможно едно висше училище да има високо качество на предлаганото образование, висока степен разпознаваемост от бизнеса, както и отлична реализация на пазара на труда на студентите, но да няма високи научни резултати, или е пък да е профилирано в област, където по-трудно се постигат такива. "Като последица то няма никакъв реален шанс да се конкурира с останалите. Това положение е неприемливо и трябва да се коригира, преди да е станало твърде късно", категоричен бе той. По този въпрос от МОН казват, че за промени в рейтинговата система може да се говори едва след като се приемат съответните законови промени.
Успокоенията от МОН
"Основната идея в предложените промени е всяко висше училище да намери най-атрактивния, но и най-полезния за обществото профил. От тази гледна точка има място както за изследователски, така за професионални и за образователни висши училища. Всяко от тях ще има специфики. Те тепърва ще се уточняват в нормативни и поднормативни актове. Този процес предстои и той ще отнеме поне една-две години. Всяко висше училище ще получава финансиране според неговата специализация", казва просветният министър Николай Денков.
Според министъра и в бъдеще всички висши училища ще правят научни изследвания и ще получават финансиране за това. Той припомня, че по закон от 2008 г. субсидията за наука трябва да бъде не по-малко от 10% от общата субсидия на университетите - изискване, което досега не е спазвано. Сега се полагат усилия този пропуск да бъде отстранен и в бюджета за 2022 г. да бъдат заложени средства за наука за всички висши училища.
