Хвърляне на пари от балкона - така депутатът от "Демократична България" Владислав Панев описа щедростта на 48-ото Народно събрание с новите данъчно-осигурителни и бюджетни промени за 2023 г. Нищо не може да спре народните избраници да се "погрижат" за електората - ни политическа криза, ни война, ни инфлация, ни рецесия... Нито дори очертаващата се перспектива държавата да функционира без бюджет до средата на 2023 г.
Когато преди три месеца министърът на финансите Росица Велкова обяви, че служебният кабинет няма да представи проект на бюджет за 2023 г. и оставя това на редовно правителство с парламентарно мнозинство зад гърба си, мнозина решиха, че е добър ход. Защото така ще бъдат озаптени мераците на политическите партии за "сватбарско наддаване" (определение на ГЕРБ за програмата на ПП).
Сметките на служебното правителство обаче излязоха криви. Депутатите изобщо не се впечатлиха от ограничението пред държавните финанси, което предполага да се простират в рамките на сега действащия бюджет поне в първите няколко месеца на новата година. При все по-ясно очертаващите се предсрочни избори напролет истински бюджет вероятно ще имаме чак към юни. Което на теория означава дотогава приходната и разходната част на бюджета да бъдат замразени на нивата от тази година с единствената възможност за известни вътрешни размествания.
Политическите сили в парламента обаче не се удържаха и родиха всевъзможни предложения за нови данъчни отстъпки, помощи и компенсации в други закони, без да се интересуват как това ще се отрази на "замразения" бюджет. Не се впечатлиха и от предупрежденията на финансовото министерство за
разрастване на дупката в хазната с нови 3-4 млрд. лв.
над дефицита от 6 млрд. лв., заложен от тази година.
Като коледни пожелания хвърчаха из въздуха идеите на БСП, "Продължаваме промяната", ДПС, ГЕРБ, "Възраждане" за по-високи пенсии, заплати, помощи, обезщетения, компенсации, данъчни отстъпки. Някои от предложенията бяха отхвърлени, но все така неясно продължава да бъде с колко на минус ще излязат сметките на държавата, когато бъде направен истинският й бюджет след няколко месеца.
За пръв път обаче големите подаръци в коледния чувал на парламента са за бизнеса. Парламентът единодушно гласува увеличение на компенсациите на фирмите и другите небитови потребители на електроенергия, като държавата догодина ще покрива почти 80% от сметките им за ток. Така схемата за компенсиране става най-мащабната държавна програма с годишен разход от над 13 млрд. лв. - почти с размерите на финансирането на пенсиите.
Депутатите не се вслушаха в предупрежденията на финансисти и икономисти за сериозно свиване на компенсациите и подпомагане само на малките фирми и отделни предприятия след анализ на нуждите им. Оставиха се да бъдат убедени от работодателските организации, че това всъщност не са помощи, а връщане на парите на бизнеса, дадени за "необосновано скъп ток, търгуван на зле функциониращата електроенергийна борса".
Последваха лицемерни призиви към бизнеса
след този жест да не вдига, а дори да свали цените
Едва ли някой очаква това да се случи, тъй като компенсации за ток има и през тази година, но това не е укротило инфлацията. Вместо това има впечатляващ ръст на печалбите на някои сектори и компании.
Големият проблем е дали догодина печалбите на държавните енергийни дружества, към които ще се присъединят и частните производители и търговци на ток, ще стигнат за покриване на гигантския разход от над един милиард лева месечно за компенсиране на небитовите потребители. Вместо тези средства да бъдат подарени на фирми, чиито продажби останаха незасегнати от кризите през последните две години, можеше да бъдат насочени към по-полезни за обществото разходи.
Другият коледен подарък за бизнеса са намалените ставки ДДС, въведени по време на ковид пандемията - от временни те стават постоянни и дори обхващат нови стоки. Както и се предполагаше, веднъж отворена, кутията на Пандора не може да се затвори. И догодина ресторантьорите ще продават с 9% ДДС, въпреки че пандемия и ограничения няма. Спестените от данъка 150 млн. лв. естествено няма да се отразят в цените, а отново ще отидат в ресторантьорите (наред с по-големите компенсации за ток). И догодина с нулев ДДС ще бъдат хлябът и брашното, но за намаление на цени и дума не става. Безсрочна става ставката от 9% за услугите на туроператорите, бебешките храни и пелени и книгите, а към тях се прибавят вестниците и списанията.
От всички тези промени ефектът за хазната ще е 520 млн. лв. по-малко приходи от ДДС през 2023 г. МФ вече предупреди, че заради удължаване действието на по-ниските ставки с актуализацията на бюджета през юли планираните постъпления от този налог тази година няма да се изпълнят.
Това увеличава риска пред най-големия приходоизточник
в хазната догодина.
"Проблемът с диференцираните ставки ДДС приема огромни размери. Те създават и много трудности с администрирането. До 2020 г. диференцираната ставка бе само една - за туристическите услуги. Сега изключенията стават постоянни. Накрая нормалната ставка ще стане 9%, а изключението - 20%", предупреди Людмила Петкова, зам.-министър на финансите.
Но нямаше кой да я чуе. Пред перспективата след три месеца отново да отидат на избори депутатите с огромно мнозинство гласуваха намалените налози. Вероятно и с ясното съзнание, че единственото, което се постига, е увеличение на маржа на търговците. Или както откровено си призна Красен Кралев /ГЕРБ/ - вносителят на предложението да се подари още една година 9% ДДС на ресторантьорите: "Кога да ги подпомогнем, ако не сега?".
-------
По 300 лв. ще има за всички от сърце
Диляна Димитрова
Социалните разходи у нас напоследък сякаш са пропаднали в заешката дупка от страната на чудесата и се подчиняват само на случайния принцип, че "едно хапче те смалява, а друго те уголемява". Почти всяко решение е наивно до глупост и лишено от логика. Ако това беше обратимо, сигурно можехме по-лесно да го преглътнем. Но в социалната система веднъж дадени права не се отнемат. Така че днешните грешки най-вероятно ще останат да ни тежат за дълги години напред.
От множеството законопроекти в отиващия си парламент политическата воля даде шанс на един-два закона, които дори няма да влязат в сила преди приемането на редовен бюджет за 2023 г. Така че те ще служат само за брошка в електоралните срещи вместо краткото време в пленарна зала да бе посветено на по-полезни занятия.
Абсурдният "дебат" за решението и децата от втори до четвърти клас да получават еднократни помощи за началото на учебната година, които в момента са 300 лв. и се дават в първи и в осми клас, показва нивото на управленско мислене.
"А защо точно на втори, трети и четвърти клас?",
попита социалното министерство. "Ние искаме за всички, но все отнякъде трябва да започнем", отвърнаха Георги Гьоков и Корнелия Нинова от БСП. Никой не обясни защо например не се увеличи помощта за раждане на дете - несъмнено разходите около това събитие не отстъпват на тези около първия звънец. Тя стои замразена на 250 лв. за първо дете, 600 лв. за второ и 300 лв. за трето, като се вижда и от сумите, че тук държавата си играе на демографски ускорител, вместо да погледне реалните нужди на едно семейство.
Без промяна са и детските надбавки. Вярно е, че тяхното значение избледня с една от малкото успешни социални мерки - истински данъчни облекчения за деца, но надбавките се дават по доходен критерий и това позволява с тях да се подкрепят реално нуждаещи се семейства, а не всички.
Еднократните помощи за началото на учебната година изглеждат нелогични и на фона на друга мярка, която по всяка вероятност ще намери мнозинство в парламента - безплатни учебници за всички деца. Ако елиминираме разходите за учебници, то защо наистина избираме да подпомагаме точно втори, трети и четвърти клас? Родителите на деца в шести и седми клас например имат много по-големи разходи, защото благодарение на чудесата на нашата просветна система частните уроци са стандарт, а не изключение. Разходите за абитуриентите не са неизбежни, но също не са малки, дори и да говорим само за таксите на университетските консултанти, а не за балните рокли.
Ако пък излезем от образователните особености, въпросът става още по-сложен. Помощта за децата с най-тежки увреждания - над 90%, например си стои 930 лв. от 2016 г. Разходът за нейното увеличение би бил незначителен, но пък ограниченият кръг получатели вероятно не вдъхновяват достатъчно ориентираните към избори депутати.
Непокрити групи има и сред пенсионерите,
въпреки безпрецедентно многото увеличения в последните 12 месеца. Пенсионерите в най-безнадеждно положение - най-възрастните и с най-ниската пенсия (социалната за старост, която е 247 лв.) ще изкарат зимата без допълнителна подкрепа.
Самата система за социално подпомагане остава нереформирана. В последния възможен момент бе приет законът за социално подпомагане, който е един от най-отлежалите. С него социалните помощи ще започнат да се равняват по най-логичното мерило за тях - линията на бедността, която за 2023 г. е 504 лв., а не по невероятно смешната сума от 75 лв. месечно гарантиран минимален доход. Само че това ще стане не от 1 януари, а от 1 юни, а дотогава, както и сега, линията на бедност ще си остане само за сведение.
Ако семейните и социалните помощи, изброени дотук, страдат от добре познати дефицити, то с минималната заплата тази седмица се развихри истинска и неочаквана комедия от грешки. Първо БСП предложи неработещо решение, като в стремежа си да осигури възможно най-висок размер на заплатата през парламентарни инструменти (по правило тя се определя от правителството, а не от депутатите) внесе промяна в Кодекса на труда, която няма как да бъде изпълнена, тъй като изисква да се ползват данни, които към уречените срокове липсват. След това ГЕРБ и ПП предложиха редакция, с която забъркаха още по-голяма каша, защото поискаха минималната заплата да стане от основна брутна, т.е. в нея да влязат и добавките за клас. От дискусията пролича, че едните вносители - от ГЕРБ, не знаят какво влиза в брутната заплата. Като видяха отпора на БСП и синдикатите пък, другите вносители - ПП, смениха позицията си и заявиха, че ще гласуват за основна заплата. На пръв поглед - голяма комедия, но на втори е истинска трагедия.
