Да си съпричастен към болката на другия и да цениш всеки миг от своя живот - тези екзистенциални послания отправя към нас всяка една от 206-те творби (на 59 страни), включени в богатата, наситена с хуманизъм програма на наскоро завършилия във Варна 18-и международен фестивал на червенокръстките и здравни филми (13-21 юни т.г.).* Колкото повече напредва техническият прогрес, толкова по-ускорено
се нарушава нормалната комуникация между хората
На нейно място се настаняват егоизмът, безразличието към съдбата на ближния, популизмът. Тъкмо тук за помощ се обръщаме към изкуството.
Преживях психическото сътресение през 1991 г., когато нелепите катаклизми на неточно назования от политиците "преход" у нас се отразиха пагубно върху най-значимото тогава културно събитие с уникален по рода си глобален и актуален хуманитарен заряд - Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми.
Представете си какви колосални усилия и инициативност като тези на Илко Раев; каква подкрепа от разни хуманитарни организации са били необходими, за да се възстанови форумът едва през 2014 г. и да започне да пише новата си биография след половинвековна загуба!
Но да се върнем към днешната ситуация: положените като лична инициатива усилия се увенчаха със сериозен резултат благодарение подкрепата на Българския червен кръст в партньорство с Медицинския университет - Варна. Тази пролет форумът се завърна в родното си гнездо - Фестивалния и конгресен център във Варна, чиято публика търпеливо го очакваше. На официалната церемония по откриването му на 13 юни препълнената зала реагира
възторжено на документалния филм на Вим Вендерс "Папа Франциск: човек на думата си"
който със своето слово припомни от екрана основните ценности и добродетели на форума - високохуманната му мисия в днешния тревожен свят. Редом с главния конкурс течеше паралелна селекция, посветена на 100-годишнината на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, както и състезание на техни най-нови произведения. В него се открои едночасовото документално изследване "Женският център на Червения полумесец" - дебют на Бикет Илхан (която вече 4 десетилетия работи в киното), удостоен в тази категория с наградата за най-добър филм за умелата режисура при пресъздаване с изобилен и разнообразен материал на потъналата из прашните страници на историята роля на жените в турското общество.
Във фокуса на фестивалното внимание бяха най-наболелите проблеми на днешното общество - резултат от неудържимото, скорострелно нарастване на природните и социалните катаклизми. Филмите, посветени на тях, разкриват крайната бедност, достигнала дъното с продажбата на момичета като стока и тяхната съдба в капана на сексуалното робство ("Изчезнали девойки" на Вадим Витовцев - копродукция на Русия и Индонезия); безработицата и изоставянето на деца на произвола ("Деца на улицата" на Фуад Хирнанда - Индонезия); илюзорния стремеж към по-добър живот и другарски взаимоотношения в едно северно село, чиито жители са обречени на тежък труд и пиянство ("Мечти в Калангала" - Швеция). И най-вече: кой пише историята днес и как следва тя да бъде отразявана
в "Твой ред е" на бразилската режисьорка Елиза Капай
отличена с Голямата награда на фестивала. Последният остави трайна следа в съзнанието на зрителите с безпрецедентния акт на осъзнаване силата на единството от страна на хиляди ученици и студенти в Сао Пауло през 2015 г., когато в резултат на политическа криза било предвидено много учебни заведения да бъдат затворени. Със задъхан монтаж и емоционален хъс документалната творба проследява окупацията на повече от хиляда училища и университети, пледира за демократична гласност и уважение на различни мнения.
Специална награда за режисура получи американското произведение "З,100: бягане и себенадминаване" на Санджай Роуал за умело, динамично търсене на екрана на езотеричните и духовни измерения на бягането. Нейните герои - финландски разносвач на вестници и австрийски виолончелист, са участници в най-дългото сертифицирано 52-дневно бягане в света, което се провежда ежегодно в Ню Йорк от 1997 г.
Истински шок у зрители и професионалисти предизвика 88-минутната документална творба "Лицата на Лафора" (Босна и Херцеговина), снимана в 7 страни в течение на две години и половина. С нея младият автор Денис Боич завоюва наградата за най-добро произведение в категорията "Здравни филми" - за разтърсващо показаната на екрана невероятна сила на човешкия дух (и на героите, и на самия режисьор) в свръхчовешки обстоятелства.
В категорията "Документални филми", както обикновено, на вниманието ни се наложиха няколко произведения. За най-добър пълнометражен филм единодушно бе обявена едночасовата творба
"Невидимият меч" на италианския режисьор и сценарист Масимилиано Кокоза
Мисля, че за първи път срещам на екрана толкова проникновено изследване на света на незрящите, чиито сънища са идентични с нашите. Подобно на нас, те сънуват в цвят и движение човешки фигури и природни пейзажи. Това поставя на дневен ред въпроса: ако хората с вродена слепота имат същите сънища като зрящите, откъде идват тези образи?... Сред пълнометражните творби се открои и документалният разказ "Икар от Кочериново" на нашия колега Емил Спахийски.
Нямам основание да подмина и игралната програма, съставена от 23 умело подбрани пълнометражни произведения и новели. Те бяха насочени към значими екзистенциални, актуални и днес проблеми ("Три дни до пролетта" на Александър Касаткин - Русия, "5-а терапия" на Алиса Павловская - Украйна, "Еуфория" на Валерия Голино - Италия, "Един важен ден" на Хомаюн Асадиан - Иран, "Лина" на Рамин Расули - Афганистан, Иран, Холандия...). За майсторски изградената атмосфера, пропита от нежност, деликатност и съпричастие, творбата с ритуално бавен ритъм и поетично заглавие "Граница на дъжда" (Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Великобритания, Швеция) бе удостоена с наградата за най-добър филм в тази категория. По време на връчването й единият от двамата режисьори сценаристи - Властимир Судар (другият е Никола Мийович), сподели: "Реализирахме това произведение, съставено от две новели и епилог, от любов към Балканите. Тук го показваме премиерно, все едно, че е у нас...".
Сред късометражните игрални творби, чийто брой бе двойно по-голям, 14-минутната новела "Салам" (САЩ, Великобритания) на Клер Фаулър завоюва наградата за най-добър филм в тази категория.
---
*Статията се печата с малки съкращения, б.р.
