По време на бедствие клишетата от типа "кризата е възможност" престават да се схващат като клишета и се превръщат в изначални житейски истини. Стрес тестът, на който ни подложи коронавирусът, фокусира погледа ни върху състоянието на цели системи от обществения живот, които сме неглижирали в рутината на ежедневието. Това ни дава възможност да преосмислим доста неща, свързани и с държавата, и с бита си.
Тези 2 седмици или два месеца, които ще прекараме в изолация, ще ни покажат истинското състояние на нацията, а не фалшивата розова реалност на политиците или черногледството на социалните мрежи. Всичко, което наблюдаваме кристално ясно пред очите си, е важно:
1. Вече си отговорихме на базовия въпрос - кое е най-важно? Най-важен е животът. В името на живота си стоим вкъщи. Свободното движение, правото на събиране, приятното прекарване в ресторантите, скитането по моловете - всичко това е безусловно важно. Но животът е по-важен. Всичко може да бъде възстановено, ако се опазим сега.
2. Най-накрая се уверихме, че светът е свързан - един човек яде прилеп в Ухан и след 2-3 месеца световната икономика се разклаща, а хиляди умират. Ефектът на пеперудата. Ако в началото на януари бяхме сигурни, че Китай е някъде много далеч, сега сме наясно, че всичко е на един полет разстояние.
3. Видяхме, че регулацията не е просто ограничаване, а въвеждане на ред в хаоса. Бързо стана ясно това, което ние прекрасно знаем - че нямаме правила, по които да действаме при криза. Трябваше да обявим "извънредно положение", щото нямаме механизъм да обявим нещо друго, примерно "национална карантина". Защото не сме подготвени - затова трябва и в момента да се променят закони на килограм. И правителството, и щабът действаха на принципа проба-грешка - заради това сутрин имаше едни правила, вечерта - други. Докато ние се чудим дали да се запасим с храна и лекарства, щом няма да излизаме от къщи, германците поддържат от години списък на продуктите, които трябва да имат вкъщи при криза. Всички наши кризисни планове трябва да се прегледат и да се актуализират.
4. Видяхме, че е безумно да продължаваме да неглижираме сектора на здравеопазването. Още с първата вълна болни голямото опасение беше, че системата ще рухне. Започнахме да се вайкаме, че нямаме "вентилатори", брояхме леглата в болниците. Започнахме да се тюхкаме за готовността на болниците, за липсата на медицински сестри, за състоянието на районните здравни инспекции, в които през годините останаха да работят само пенсионери. В първите дни здравната система действаше като човек под паника - фебрилни бяха препращани от една болница към друга. Едва сега обърнахме внимание, че медицинските сестри - тези, които са на първа линия в грижите за болните, работят срещу 800 лв. заплата /а те от месеци протестират, правителството ги лъже, а ние само с любопитство гледахме как висят по первазите/. С гордост отбелязахме, че има доброволци, без да си даваме сметка, че такива се появяват, когато има недостиг на специалисти.
5. Образователната система за три дни тряваше да скалъпи нещо, което нарича "дистанционно обучение". Разбира се, това е невъзможна мисия, въпреки бодряшкото уверение за 90% готовност да се премине към нея. "Дистанционното обучение" засега е - учителката спуска задачите за деня през интернет, учениците връщат през интернет снимка на решените задачи. Не е малко, но не е и дистанционно обучение. А е прекрасно да имаме такова, защото децата и през следващите години ще имат грипни ваканции. Прекрасно е и да имаме национален образователен канал. И браво на тези, които използват Zoom, Google Classroom и т.н. Те са в 21 век.
6. Научихме се да си мием ръцете. Както се шегуваше някой - ако можеше да има и вирус, заради който да си мием и краката... По-важното е, че заговорихме за превенция, която би могла да елиминира голяма част от болестите. В този аспект страната изостава категорично и е сега му е времето да навакса.
7. Стана ясно, че "социалната изолация" не означава да се затвориш сам някъде, а да се затвориш вкъщи със семейството си. Какво по-хубаво от това, прекрасно време да се обърнем към най-близките си. Не само, че за 2-3 дни бе сготвено огромно количество манджи, но и пролетното почистване на домовете стартира предсрочно. Сега ще се разбере кои бракове са непоклатими.
8. Може да говорим за социална изолация, но всъщност говорим и за дигитална свързаност. Технологиите напреднаха с фантастична скорост през последните години и необходимата ни сега дигитална комуникация е налична. Ако този Гад - коронавирусът, ни беше ударил преди 30 години, щяхме да се оправим по-трудно - тогава нямаше фейсбук и скайп, нямаше стрийм и ютуб. Проблемът е ясен - тези технологии трябва да се налагат не за друго, а за да улесняват ежедневието ни.
9. И пак за технологиите - справянето с проблема бе по-успешно там, където използваха технологиите по-бързо и по-успешно. За да проследят движението на хората, в Китай караха жителите на големите градове да сканират QR код в градския транспорт - така бързо ставаше ясно кой е бил контактен с носител на коронавирус, пътувал в метрото, примерно. В Тайван свързаха за един ден базите на граничния контрол и на здравеопазването. Свързаха ги, щото ги имаха и им беше лесно да ги свържат. Хубаво е да видим къде сме ние - ние не сме сигурни дали две общини са свързани и мечтаем още за електронно правителство. Макар че социалното министерство в калабалъка обеща да не разкарва безработни и работещи пенсионери до бюрата по труда и НОИ, щото институциите щели да получат нужната информация служебно! А защо не го правеха досега? И ще продължат ли да го правят и след кризата? Или ще се върнем към добрата стара хартия, дето се разнася насам натам за кефа на чиновника?
10. Открихме хоум офиса - видяхме, че производителността не е свързана с това да затвориш един човек зад бюро, а да изградиш система за работа, която да включва ясно отчитане на задачи. В този свят няма никакво значение къде ти е бюрото и дали работиш от 9 до 17 часа, важно е да си продуктивен. Да се вижда резултатът от твоята дейност.
11. Кризата показа, че търговската мрежа може да издържи доста силен натиск - това е факт, независимо от кризата с предпазни маски и празните рафтове с тоалетна хартия. Но в това направление е важно, че научихме какво ни е необходимо и достатъчно, за да живеем. Чията и пармезанът не са сред първостепенно необходимите.
Важно е да се отбележи, че търговската система издържа, защото стоките от първа необходимост: олио, месо, яйца, мляко, сирене и т.н. - са българско производство и нямаше проблем с логистиката. Огромно количество ТИР-ове с хранителни стоки бяха блокирани по пътищата на Европа, но те са със стоки, от които може да се лишим за известно време. Колкото повече български стоки произвеждаме, толкова по-дълго ще оцелеем.
12. Много пъти сме си казвали, че в някои държави има ред, а в други няма. Това е така не защото хората са различни, а защото редът е нещо, което се налага докато стане навик, а после просто се контролира безкомпромисно. За да може да има ред по време на криза, законите, подзаконовите актови и дори заповедите на министрите за въвеждане на мерки при криза трябва да са ясни, изчерпателни и категорични. Тук депутатите се гордеят колко често променят правилата.
Кризата показва очакваното - българите са способни бързо да преминат в кризисен режим. Това не бива да ни радва много, тъй като е едно да оцеляваш при изградени системи - примерно, на здравеопазването, на образованието. Друго е да действаш в неизградени и нероформирани системи - все едно натамъняваш с тел нещо счупено.
Ето това е поуката от кризата - да си оправим системите.
