В кариерата човек се издига чрез професионални качества и заслуги, нали? Е, сега разполагаме с 15-годишната лична история на Десислава Атанасова, която доказва точно обратното – да прескачаш от пост на пост, един от друг по-висок, е съвсем възможно, когато ползваш за трамплин партийната си книжка от ГЕРБ и безусловната лоялност към шефа си Бойко Борисов. Влезеш ли в политическата номенклатура, няма значение на какво (и дали) си способен. Стига здраво да се държиш за партията, успехът е гарантиран.
БЪРЗ КАРИЕРЕН СКОК
През 2009 г. Атанасова става депутат за първи път – 31-годишна, с юридическа диплома от УНСС и професионален опит като юрисконсулт в русенски болници. Този скромен личен багаж се компенсира от партийното членство в ГЕРБ, скрепено с кратък престой като общински съветник в управата на Русе. Това се оказва достатъчна атестация, особено при късата кадрова скамейка на ГЕРБ по онова време, и тя се озовава в парламента с политическата благословия на Цветан Цветанов – тогавашната дясна ръка на Бойко Борисов, който редеше депутатските листи, и на Пламен Нунев – силният човек на ГЕРБ в Североизточна България.
Веднъж попаднала в парламента, Атанасова буквално се изстреля нагоре. В средата на 2010 г. Лъчезар Иванов, един от най-старите политически съмишленици на Борисов, беше принуден да се оттегли като шеф на парламентарната здравна комисия заради скандал. Мястото му беше заето именно от младата депутатка, която толкова се хареса на партийното ръководство, че през 2011 г. дори се спрягаше като потенциален кандидат-кмет на Русе.
ПРОБИВ ВЪВ ВЛАСТТА
Атанасова обаче гледаше към по-висок връх. Тя използва здравната комисия, за да подрива и без това разклатената позиция на тогавашния здравен министър Стефан Константинов. Под герберското управление здравният сектор се късаше по шевовете от проблеми и министрите рухваха един след друг под тежестта им. През март 2012 г. Константинов стана третият поред здравен министър, когото премиерът Борисов уволни. ''Ако сменям министър, този път ще бъде с един от хората от тежката артилерия на партията'', обясняваше Борисов. Подходящият човек се оказа Атанасова, на която впоследствие се лепна прозвището ''тежката артилерия''.
Каква работа можеше да свърши? Нали досегът й със здравната система се свеждаше до краткия стаж като юрисконсулт? Борисов обаче професионален опит и експертиза не го вълнуваха – той вече не търсеше специалисти, с които да управлява държавата, а верни партийци, за да му помогнат да затегне дисциплината в правителството. А самата Атанасова смяташе да компенсира липсата на административни умения с политически опит – подход, който прилага и до днес.
На поста изкара около година и за това време се запомни с безумната идея да се отказват административни услуги (например, издаване на лична карта) на гражданите, които не си плащат здравни осигуровки. Напусна министерството преждевременно, след като февуарските протести през 2013 г. срутиха първото правителство на Борисов. Последвалата бурна и кратка ера на кабинета ''Орешарски'', Атанасова прекара в сблъсъци с наследилата я като здравен министър Таня Андреева – герберката я обвиняваше, че лобира за връщане на пушенето на публични места, а Андреева отвръщаше, че всички назначения в здравния сектор са правени само след партийна препоръка от ГЕРБ.
ОКОПАВАНЕ В ПАРЛАМЕНТА
През 2014 г. кабинетът ''Орешарски'' рухна под уличен натиск, а Борисов се върна обратно във властта, обвързан в коалиция с десния Реформаторски блок. За Атанасова нямаше място в претъпканото с партийни лидери правителство. Бившият министър обаче беше направила достатъчно силно впечатление на партийния си бос, за да получи важни задачи в парламента.
Най-напред й повериха комисията, която изготви правилника на Народното събрание. След това оглави свръхважната анкетна комисия, която трябваше да проучи провала на държавата с КТБ. В доклада, който водената от Атанасова комисия публикува, се потвърдиха известните факти – че пропадналата банка е била огромна финансова пирамида. От Реформаторския блок обаче разкритикуваха документа, че премълчава бездействието на прокуратурата, която не реагирала на публичните сигнали и предупреждения за злоупотреби.
През следващите няколко години Атанасова се утвърди като едно от лицата на ГЕРБ – правеше изявления, участваше в политически преговори, водеше схватки с опоненти. Навлезе активно и във воденето на законодателния процес – вече като зам.-председател на парламентарната комисия по правни въпроси. Късият стаж като юрист не се схващаше като проблем – нито от ГЕРБ, нито от Реформаторския блок.
ПЪРВИ ЗАИГРАВКИ С КОНСТИТУЦИЯТА
Атанасова стана един от рупорите на може би най-безумната идея на партийния си водач – да се направи ревизия на всички приватизационни сделки, извършени по време на прехода. Това свое хрумване Борисов лансира за първи път в края на 2016 г., преди президентските избори, които партията му впоследствие изгуби. Това обаче не се оказа предизборна димка; година по-късно герберите възродиха идеята да преследват ''криминалното раздържавяване'', както се изразяваха, със замисъла да ударят по БСП, която тогава беше основният им враг.
За целта даже тръгнаха да прекрояват Конституцията заради изтеклата давност за разследване на приватизацията. Правната обосновка даваше водещият юрист на ГЕРБ Данаил Кирилов, но Атанасова усърдно движеше мероприятието по политическа линия, като търсеше съюзници и подкрепа сред другите парламентарни формации. Екзотичната идея за ''ревизия на приватизацията'' придоби още по-абсурдни размери, когато се заговори за ''ревизия на прехода''. За късмет на страната от това политическо умопомрачение не произлезе нищо.
Атанасова продължи да се издига – дотолкова, че Борисов й позволи да си поиграе със самата Конституция. През октомври 2020 г. тя оглави временна комисия, която трябваше да изготви промени в основния закон. Тогава герберите се бяха изправили пред поредната протестна вълна, започнала след нахлуването на прокуратурата в президентството и открития бунт на държавния глава Румен Радев срещу третото правителство на Борисов. Чудейки се как да уталожат политическите искания на улицата, герберите се хванаха за конституционната реформа като удавник за сламка. И тъй като Данаил Кирилов вече го нямаше в парламента, със задачата беше натоварена Атанасова.
От самото начало комисията ''Атанасова'' беше пълен фарс. Участие взеха само ГЕРБ, ''Обединени патриоти'', с които тогава управляваха, и ''Воля'', която подкрепяше мнозинството. БСП и ДПС, тогава опозиция, я бойкотираха. Така комисията набра едва половината от планирания си състав. Отгоре на всичко само петима от десетте й членове имаха юридическо образование. Крайният резултат беше едно голямо нищо – комисията беше безславно разпусната, а герберският конституционен експеримент пропадна, без да донесе очакваната от него политическа изгода.
В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ВОДОВЪРТЕЖ
Атанасова обаче не пострада от фиаското с конституционната комисия. Точно обратното – беше повишена и от април 2021 г. застана начело на герберската парламентарна група. Това я правеше пряката връзка между депутатите на партията и вожда Борисов. Огромната политическа тежест на поста е очевидна и Атанасова го запази за себе си до самия край на депутатската си кариера.
А причината за успеха й се коренеше в безпрекословното провеждане на актуалната политическа линия на Борисов. Когато той нападаше другите партии, Атанасова беше неговото острие. Когато искаше да обърне противниците си на съюзници, тя водеше преговорите с тях. Съвсем показателно за пълната липса на самостоятелно политическо мислене.
Така, докато ПП и ДБ управляваха чрез кабинета ''Петков'', Атанасова наричаше десните ''мародери''. "Вие за какви мислите българите? Толкова ли ги презирате, че си въобразявате, че можете да правите с тях каквото си пожелаете? Мислите, че това ще продължи дълго – да се държите с България като с окупирана държава, която да плячкосвате и разрушавате?" - така говореше водачът на герберските депутати през май 2022 г.
Тя водеше партията през следващите месеци, когато беше свален председателят на парламента Никола Минчев, както и свалянето (за първи път в най-новата ни история) чрез вот на недоверие на правителството на Кирил Петков. Атанасова активно участваше и в погрома над Изборния кодекс, когато беше изтърбушено машинното гласуване. Обоснова и отстраняването на шефа на Сметната палата Цветан Цветков – едно скандално кадрово решение, което впоследствие оспори самият Конституционен съд. А сегашния премиер Николай Денков, за когото през 2023 г. гласува, година по-рано презрително определяше като ''кукла на конци''.
През април 2023 г., когато заработи настоящият парламент, Борисов смени плочата и обяви курс на сближаване с ПП-ДБ. Като ехо, Атанасова декларира, че е време за ''приемливи компромиси, съгласие по стратегически важни въпроси и ефективно възстановяване на политическия диалог''. Последваха закрити срещи между лидерите на двете формации, в които тя беше сред водещите преговарящи. Така се роди сглобката, от която Атанасова получи като подарък поредната позиция, за която нямаше стаж и способности – оглави парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред (но пък да не забравяме, че през 2015 г. Борисов назначи социолога Румяна Бъчварова за шеф на МВР – и десницата тогава го подкрепи). А враждите между доскорошните политически противници бяха забравени – поне до момента, в който започнаха сблъсъците за назначенията по високите етажи на властта.
НАГРАДА ИЛИ ЗАТОЧЕНИЕ
В крайна сметка, сглобката постигна известно равновесие, като си поделяше постовете според простия принцип: едно за теб, едно за мен. Така стана и с Конституционния съд, където двете овакантени места бяха попълнени от кандидати на ГЕРБ и ПП-ДБ.
Дори тези, които бяха очаквали подобно развитие, бяха неприятно сюрпризирани от номинацията на Атанасова за конституционен съдия. Обществото не беше убедено, че тя притежава професионален стаж, а още по-малко високата юридическа компетентност, необходими за такава елитарна институция. Борисов безцеремонно обяви, че само политическият опит е важен, а това поне Атанасова има в изобилие – участвала е в 9 легислатури, както обича да се изразява. В мнението на Борисов няма изненада – вече десетилетия той изтласква по върховете на държавата хора, които лично е отгледал. По-укорима беше подкрепата на ПП-ДБ – десните се оплетоха в неубедителни теории за политическата природа на КС, за да оправдаят вкарването на действащ политик в съда (макар че и те проявяват последователност с дългогодишното си сътрудничество с ГЕРБ).
Самата Атанасова твърдеше същото – и беше точно толкова трудно да й се повярва, колкото и навремето, когато стана здравен министър. ''По стечение на обстоятелствата се занимавам с политика дълго време. Да, магистратски опит ми липсва, но съм убедена, че имам парламентарен такъв ... Ако бъда избрана и моята кандидатура получи подкрепата на пленарната зала, вероятно другата седмица, ще се стремя да пазя правото дори от закона'', защити се депутатът. Политическа номинация, обоснована с политически мотиви и прокарана от политическо мнозинство – така изглежда най-големият успех на Атанасова, с който тя многократно надскочи политическата си компетентност.
А това вероятно беше и последният й успех. Новият пост я приковава в КС през следващите 9 години, колкото е мандатът на конституционните съдии. С политическата й кариера на практика е свършено. Поне при ГЕРБ вече няма място. От тази гледна точка, много е спорно дали постът е награда за вярната й служба на Борисов през последните 15 години или по-скоро дълго заточение, за да бъдат пресечени по-големи политически амбиции, които може да е имала (например, за премиер, където Мария Габриел се оказа по-подходяща, защото към герберското си потекло добави дългия стаж на брюкселски еврократ). А вредата от вкарването на ''тежката артилерия'' в съда е очевидна – затвърждава се практиката високопрофесионални институции да се пълнят с партийни кадри, които да сриват ценза и репутацията им.
