„Притеснително, много притеснително.“ Така започва текстът в сп. "Политико" за Мюнхенския форум, наречен „конференция по несигурността“. Изводът е верен, нищо сигурно няма в днешния свят, където правилата вече се менят буквално за дни. Но тази фраза е тъпо клише. Не е вярно, че правилата се променят. Промяната е сложно нещо, замяна на старата с нова конструкция. Това изисква мисъл, изисква технологично време. Всъщност

правилата се отменят,

а на тяхно място не застъпват нови, ако не броим правото на силата – ако можеш, значи може. Особено драматично се разпадат правилата на световната търговия, основани върху поуките от Великата депресия, бавно и трудно изграждани от Общото споразумение за митата и търговията през 1948 г. до Споразумението от Маракеш от 1994 г., което създаде Световната търговска организация. Оказа се, че за няма година светът може да се върне далеч назад към практиките на митническите войни и протекционизма. Има икономисти, които съвсем сериозно твърдят, че през 2019 г. цял куп критични параметри на световната търговия ще се окажат на нивото на 1929 г. С последици като тогавашните. Тъкмо на форума в Мюнхен, традиционно място за манифестация на единството на западния свят, към който и българите се числим, стана ясно: скоро САЩ ще обявят, че

европейските автомобили заплашват сигурността

на световния хегемон и затова вносът им ще бъде облаган с 25% мито. Новината съобщи канцлерката на Германия и апелира за „повече сътрудничество“ и търсене на „уин-уин решения“. Веднага след нея пред събраните 600 политици г-н Пенс, вицепрезидентът на САЩ, рече точно обратното и свърши с „Боже, благослови Америка!“. Сиреч никакви приказки за свободна търговия, за правила и споразумения не може да има, когато силният е решил да пази своя пазар за себе си и да вземе колкото може повече от чуждия – без оглед кой колко ще страда. Мюнхенският институт за икономически анализи ИФО веднага сметна, че при 25% мита вносът на германски автомобили в САЩ ще намалее наполовина, което прави около 18 млрд. евро, или 7.5% от целия износ на автомобили от страната. Достатъчно за да

попари надеждата за скромен растеж

на националното стопанство с 1-2% и да обърне прогнозата от ръст към спад с почти същия темп. Днес в Германия никой вестник няма да спести разсъждението, че тъкмо политиката на президента Тръмп тласка страната към рецесия. Но едва ли ще напомнят, че самата Стара Европа охотно погажда съвсем същите мръсни номера на своите по-слаби съюзници в НАТО и съдружници в ЕС. Пример за същия егоизъм като митата на САЩ е пакетът "Макрон“. Има достатъчно примери за политика, диктувана от национален егоизъм и източно от Черно море, и в цяла Азия.

Егоизмът дава ефект,

и то бързо, доказват го добрите резултати на американската икономика за 2018 г. Вече го наричат ефекта "Тръмп". Една графика в новия брой на сп. "Економист" показва, че този ефект за година е намалил китайския износ за САЩ с 20% и е свил ръста на износа на Китай за останалата част на света от 20 до 10% годишно. Далеч по-важна е обаче обратната страна на ефекта "Тръмп", която сп. "Економист" не ни показва, а честният икономист не би пропуснал: поради същия ефект вносът на китайците и от САЩ, и от Европа, и от всички останали страни на света намалява още по-бързо от износа на Поднебесната. И това е лесно обяснимо – когато спират продажбите на крайни продукти за основните пазари на страната, намаляват и покупките на машини, суровини, материали и услуги за производство на износните продукти.

Бумерангът се връща назад

и удря върху износа на американски и европейски стоки към световната работилница. Ефектът "Тръмп" дава бързо добри резултати, но те се изчерпват скоро, а след това се стоварва обратната вълна от ефекта. Затова още в началото на 2019 г. се забеляза сериозен спад и в продажбите, още повече – в поръчките на американските и европейските производители. Сега обясняват, че такъв спад не бил очакван и не бил предвиден. А защо не е бил? Не е нужно изобщо да си учил икономика, за да се сетиш, че ако притиснеш китайците да продават по-малко, те ще купуват по-малко. Каквото си спечелил, като си изгонил китайците от вътрешния пазар, двойно си загубил на външния пазар. А като цяло световната търговия е намаляла. Затова не след дълго ще се свие и общият продукт на световната икономика. Всички ще загубят накрая, по-големите повече, защото техните по-скъпи цени са по-малко еластични. Затова в Библията пише: „Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне“ (Притчи 26:27). От егоизъм само загуба; в пазарната икономика се печели от търговия и никога от нейното спиране.