Историята на ПП-ДБ ще остане като пример за това какво се случва с политическа сила, която захвърля всичките си принципи заради кратък престой във властта. Вместо да се захванат с партийно строителство и мощна кампания за набиране на симпатизанти, те избраха най-краткия път към държавния връх – колаборацията с ГЕРБ и ДПС. Само че този път беше също и най-калният. И сега, където и да тръгнат, десните оставят мръсни следи.
И те отлично знаеха, че ще стане точно така. Още докато водеха преговорите с Бойко Борисов и Делян Пеевски в средата на 2023 г., десните признаваха, че правят голям компромис и очакват да платят тежка политическа цена. Но това беше тогава. Сега, в навечерието на изборите за национален и европейски парламент, ужасно много им се иска някак да не плащат сметката за сглобката с ГЕРБ и ДПС.
И тук избраха най-лесния подход –
да се нахвърлят върху хората, с които довчера управляваха държавата. Пеевски е абсолютното зло, Борисов е негов слуга, а двамата заедно са тандем, който желае да пречупи реформаторския устрем на ПП-ДБ – така говорят десните сега. Държат се така, все едно току-що са осъзнали какво представляват тези двамата като политици. А всъщност Борисов и Пеевски отдавна са ясни като манталитет – голямата им политическа цел е да погълнат всичко, което могат, включително и градската десница. И последната, за неин позор, сама влезе с твърда крачка в устата на хидрата.
Но било, каквото било. Сега трябва да се гледа напред. В бъдещия парламент не се очакват особени промени като състав. Това означава, че възможностите за коалиране и сформиране на правителства едва ли ще бъдат по-различни. Тук ПП-ДБ ще се изправят пред стратегически избор
– дали да влязат в същата схема като досега,
за да управляват, или да останат опозиция.
На пръв поглед, изглежда сякаш опозиционната роля е лошо решение. Твърде вероятно ще се получи така, че всички реформи, за които говорят ПП-ДБ, няма да се случат – или най-малкото ще бъдат отложени за дълго време напред. Но нека да бъдем обективни – тези реформи не се случиха и докато бяха в сглобката с Борисов и Пеевски.
Голямата гордост на десните – промените в Конституцията, засега създават само нестабилност и неясноти. Само вижте бруталният развой, който получи новият модел на служебното правителство. Какво друго? Приетият антикорупционен закон ли? Че той сведе комисията за противодействие на корупцията до една тричленка, назначавана от парламента с мнозинство от две трети – сякаш нарочно пригодена за удобството на сглобката! От тази гледна точка ползите от нова сглобка със същите актьори изглеждат повече от съмнителни.
За сметка на това
излизането в опозиция има своите предимства
Най-малкото ПП-ДБ може да възстанови отчасти имиджа, който преследва, на политическа сила, която желае прозрачно и отговорно управление. А тъкмо това е ролята на опозицията – да разкрива безобразията на този, който е на власт. Дясното обединение може да използва това време също, за да изгради една голяма и стабилна политическа структура в страната. Тъкмо това е необходимо, за да се печелят избори (ГЕРБ и ДПС го знаят най-добре, те затова имат толкова трайно участие в политическия живот).
По-важното е, че това е пътят да се възстанови известно доверие от страна на избирателите. Наскоро в един от Фейсбук постовете на ПП имаше коментар на техен симпатизант, който чудесно показа точно тази нагласа: "Вие трябва да останете опозиция, но не каква да е, а истинска, сериозна, твърда, отговорна, без никакви компромиси, това е Ваше задължение вече! Наблюдавайте ги, проверявайте ги, анализирайте ги, питайте къде са милионите на Божков, къде са парите от магистралите, къде са парите от "Турски поток", за "Боташ" ..... за всичко, не се подлъгвайте с друго, не е времето сега, опозиция ....“
Алтернативата е да тръгнат по стария път
А там вече ги чакат Борисов и Пеевски. Нека не се подлъгваме по приказките на герберския вожд, който сега люто кълне десните и се зарича, че повече няма да направи нищо заедно с тях, след като помогнаха да бъде свален неговият председател на парламента Росен Желязков. Борисов е наясно, че най-добрият му шанс да управлява е заедно с ПП-ДБ. И когато дойде моментът да се мисли следизборна коалиция, веднага ще отиде при техните лидери, за да ги уговаря да се съберат.
Всъщност, той още отсега си постила за такъв вариант. Защо иначе запази начело на НАП Румен Спецов – фаворитът на Асен Василев? Защо отърва самия Василев от словесната инквизиция, която щеше да му се наложи да премине с доклада на комисията за агенция "Митници"? Защо предпази Атанас Атанасов от парламентарно изслушване, каквото искаше "Възраждане", на шефа на военното разузнаване, който обвиняваше лидера на ДСБ, че се меси в работата на разведката? Тези жестове на Борисов изобщо не се случайни. Така той казва на десните – ето, когато трябва, аз съм на ваша страна, елате и вие на моята.
Водачите на ПП-ДБ най-вероятно така ще направят
Те изобщо не крият, че не виждат друга формула на управление, освен съвместно с ГЕРБ. От кумова срама повтарят, че Борисов трябва да се разграничи от Пеевски. Иначе казано, ако утре герберският водач заяви – аз този Пеевски не го познавам – десните ще въздъхнат удовлетворено и ще му отговорят – браво, хайде да си направим едно правителство (разбира се, ПП-ДБ избягва за коментира, че сами нагласиха нещата така, че без гласовете на ДПС са за никъде – да си спомним примерно за антикорупционната тричленка, за избора на която според закона, одобрен от десните, трябва квалифицирано мнозинство).
Това е пътят обаче, който окончателно ще обрече дясното обединение на гибел. Мислят си, че сега им е тежко след една година в сглобка? Нека да прекарат още една в същата или подобна схема и изберат през това време новото ръководство на съдебната власт. Толкова малки и големи сделки ще трябва да направят с Борисов (и Пеевски, който явно или неявно ще стои зад гърба му), че няма да се познаят след калната баня, през която ще трябва да преминат. И техните избиратели също вече няма да ги познават.
