Толкова глупости се изприказваха в Народното събрание за "Лукойл Нефтохим", че направо е обидно за всеки нормален българин.
Политици от всички партии силно се активираха от възможността да дърпат тънки струни на лековерни избиратели, а някои и от шанса да извлекат и други дивиденти от ситуацията, лобирайки за едно или друго решение за съдбата на "нефтохима". Резултатът е, че изхабиха часове парламентарно време.
Както се разбра, Делян Пеевски иска държавата да вземе рафинерията, като я откупи за 3 млрд. лв. от руската "ЛУКойл". "Новото начало" си намери съмишленик в тази идея - МЕЧ се обяви за същото, а водачът Радостин Василев даже поиска държавата да си вземе и ЕРП-тата, и златните находища.
ПП-ДБ пък се сетиха за законовата поправка от миналата есен, според която държавата може да назначи "особен управител" в "Лукойл Нефтохим" - Бургас, за да държи изкъсо мажоритарния собственик и да следи сделката за акциите. Влиза "особеният мениджър", после намира точния западен инвеститор и рафинерията отива в правилните ръце, обясниха защитниците на този план.
Стрелби в упор
Бившият премиер Николай Денков видя в идеите за национализация користни лични интереси. "Ако държавата извади 3 млрд. лв. за закупуването на "Лукойл", рафинерията ще попадне в ръцете на Пеевски, а може би и на един министър на енергетиката, който има семеен бизнес под бранда „Лукойл“", обяви Денков, като не пожела да разбули загадката за министъра.
Пеевски мигновено отвърна на удара. "Искаха да откраднат „Лукойл Нефтохим“, Кирил Петков десетки пъти е бил в кабинета ми, за да ми обяснява, че не трябва да става държавен, а че трябва някаква американска компания, на която той е консултант, да го вземе", разкри началникът на "Новото начало".
Подобни приказки може да впечатлят неуки хора, но са обида за мислещите и знаещите. Първо, не е престъпление да се опиташ да привлечеш инвеститори. Второ, някой вярва ли, че титанът "ЛУКойл" ще позволи някой да му "краде" активи. Трето, в ход е "конкурс" и не Кирил Петков или Пеевски, а акционерите решават дали и на кого да продават.
Сметки без кръчмар и помен с чужда пита
Всички пребиваващи в НС и извън него явно забравят, че държавата няма никакви лостове да се меси в избора на мажоритарния собственик на кой да продаде активите си в България. Както се разбра, единствената акция на държавата - "златната", в този случай не дава права.
Назначаването на "особен управител" - също. То е предвидено само за оперативната работа на рафинерията и е опция за строго определени случаи - ако е застрашена стратегическата роля на предприятието. Поне засега "Лукойл - Нефтохим" работи нормално - въпреки нагнетяването на страхове, че отнемането на пристанище "Росенец", санкциите срещу Русия и краят на разрешението за внос на руски петрол ще докарат криза в комбината.
Не мина и опитът на Пеевски да всее паника - комбинатът щял да спре и щял да насъпи бензинов дефицит. Обясниха му го отвсякъде - рафинерията спира за основен ремонт и профилактика на всеки четири година, горивата са осигурени, проблем няма.
И докато назначаването на някакъв допълнителен орган не би навредило (друг е въпросът кой ще е този спец или екип от кадри, който ще се справи с колоса в Бургас по-добре от сегашните мениджъри), идеята на Пеевското ДПС и МЕЧ е в полето на безумията.
През 90-те години на миналия век "Нефтохим Бургас" беше соцдинозавър, трупащ дългове и загуби и летящ към все по-тежък фалит - защото беше ДЪРЖАВНО предприятие. Приватизацията всъщност го спаси.
Виждаме какво се случва и в днешно време с други стратегически държавни предприятия - като "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и прочее. Кой иска да "Нефтохим" да стане като тях - "касичка" в ръцете на политици, полигон за упражнения на партийни активисти в мениджмънт и източване, лост за схеми за обогатяване на властимащи, механизъм за геополитика чрез икономически съмнителни или направо вредни решения?
Какво му плащаш
Може ли изобщо "държавата" да купи акциите на "ЛУКойл"? Според премиера Росен Желязков търсената цена за мажоритарния пакет е 2 млрд. долара, или към 3.8 млрд. лева по сегашния курс. Откъде държавата ще намери тези милиарди, при положение че има да бори огромен бюджетен дефицит?
Пеевски вече има отговора и начерта "проста" схема - "Български енергиен холдинг (БЕХ) дава 400-500 млн., а другите пари ще ги дадат всички международни банки". Според корпулентния депутат за няколко години "активът ще бъде изплатен", а към бюджета ще потекат милиарди от печалби. Дали?
Тези "всички банки", дето лесно щели да дадат парите, ще си ги искат обратно с лихвите, ако са заеми, или ще ги отпуснат срещу придобиване на акции (а разпарчетосването на собствеността на ЛУКойл Нефтохим" може да е дори по-пагубно от това, което се случи с така близкия на сърцето на Пеевски "Булгартабак"). Това за потока от печалби също сме го слушали - за "Балкански поток", построен с български милиарди, за да пренася руски газ, дето щеше да пълни бюджета (ама друг път).
Търси се западен купувач
От изслушването на премиера Желязков в парламента се разбра, че процедурата за намиране на купувач е доста напреднала - от 24 кандидатите са сведени от седем, които са получили възможност да се запознаят с документите и да направят огледи на нефтохимическия комплекс.
Изглежда, че сделката не е далеч. Кой изобщо си въобразява, че продавачът "ЛУКойл" любезно ще изчака българските политици да се натуткат с техните екзотични планове и намерения да се месят ?
"Планът" на ПП-ДБ да вкарат особен представител и после да се яви на бял кон мечтаният западен инвеститор, си е чиста утопия. Ако има интерес от европейска или отвъдоеканска компания, той трябва вече да е заявен, защото активите на руската "ЛУКойл" в България буквално от години са на "сергията" и не е тайна, че в разни совалки в чужбина наши политици канят мераклии. За жалост няма данни сериозна западна кампания да е сред кандидатите.
Знаците сочат на изток...
Оскъдната информация за кандидат-купувачите досега определено сочи на изток. От миналата година се знае, че сериозен интерес има от казахстанската "КазМунайГаз", и азербайджанската СОКАР - големи и известни компании, партньори в много проекти с руски "колеги". Към тази източна група можем да причислим и унгарската MOL, промотирана лично от премиера Орбан. В края на миналата година Орбан обяви, че MOL не просто е сериозен претендент, но е и единственият от ЕС. (Дебелият му намек бе, като предприятие от ЕС унгарското е възможно най-подходящо и лесно ще мине през цедката на всички регулаторни органи. Иронията е, че Орбан е "човекът" на Путин в ЕС, който Кремъл обяви за съюз от неприятелски държави).
Това са публично известните кандидати. А кои са другите? По време на дебатите в НС премиерът Желязков каза, че няма право да споделя такава информация.
Според "Капитал" в "седморката" влизат още: две турски компании - "Ченгиз" (Cengiz), холдинг с интереси в строителството и енергетиката, и Oyak, пенсионен фонд, започнал като обслужващ армията, но прераснал в голяма индустриална група; швейцарският търговец на суровини Vitol, който е кандидат и самостоятелно, и като партньор на "КазМунайГаз"; а вероятно има и оферта с американско участие.
Кой има тежката дума
Мнозина не си дават сметка, че за разлика от "Газпром", който е държавен и се държи на къс повод от Кремъл, "ЛУКойл" е "акционерно общество", в което руската държава е само един от многото съсобственици. Част от акциите на "ЛУКойл" се търгуват на борсата. Сред съдружниците има европейски и американски компании и фондове. Те се интересуват преди всичко от това да печелят. Продажбата на активите в България бе форсирана, след като агресията на Путин в Украйна промени ситуацията с дивидентите им. Българската държава най-сетне забеляза, че рафинерията намира начини да заобикаля бюджета и взе мерки, санкциите на Запада срещу руския петрол също си казаха думата.
Дали ще има сделка или не, зависи от това кой ще даде цена, достатъчно добра за акционерите на корпорацията "ЛУКойл". И от получаването на финално "да" от българските власти, разбира се.
Бариери в полето?
Истината е, че държавата все пак може да вземе думата за "Лукойл Нефтохим" - но едва когато сегашният собственик приключи всички формалности и поиска одобрение на сделката. Това е етапът, в който трябва да се произнесат регулатори като Комисията за защита на конкуренцията. КЗК може да откаже - много зависи от това в чии ръце се предлага да се прехвърлят акциите. Ако става дума за неясни капитали, за мъгляви офшорки, за консорциуми паравани, ДАНС също би трябвало да се намеси. Хипотетично има и друг орган, който трябва да играе ролята на бариера срещу подставени фирми, криещи същинските собственици. Става дума за междуведомствен съвет по инвестициите, които уж бе спешно учреден миналата година, за да пази България от нечисти капитали и нездрави интереси, но го има само на хартия - правилата за работата му бяха приети буквално преди дни...
Можем да пречим, можем да помогнем..
Словесните упражнения на политиците в нашето Народно събрание - освен че радват сегменти от електората, които все още живеят със заблудата, че е добре държавата да се бърка по всякакъв начин във всякакви бизнеси - имат и "по-висока" цел. Дебатите бяха използвани като рупор, през който говорителите съобщиха на продавачите и на потенциалните купувачи, че могат да помогнат на сделката, а могат и да пречат.
Когато Делян Пеевски тръгне да "оправя" някое предприятие или бранш, обикновено нещо драматично се случва. Например частните лотарии изчезват. КТБ фалира, от славния холдинг "Булгартабак" останаха само спомени...
