"За какво ли ми трябваше да сядам на таралеж?"
Вероятно подобни мисли се въртят напоследък в главата на служебния министър на енергетиката Андрей Желязков, който вече четвърти месец е във властта, а ресорът му ври и кипи. Преди дни депутатите го извикаха на изслушване в Народното събрание по две горещи енергийни теми, свързани с ток и с газ. Министърът часове наред "отговаряше" търпеливо на многобройните въпроси. Е, на част от питанията не успя да даде ясно отговори, други просто подмина. И кой знае защо избягваше да критикува директно бившите управляващи, макар че за всички е ясно - след дългогодишното управление на ГЕРБ енергетиката е като минно поле - навсякъде са заровени проблеми и опасности..
Да питаме Москва?
Служебният министър призна пред депутатите, че вече три месеца безуспешно издирва митичната пътна карта, която правителството на Бойко Борисов подписа с "Газпром" през 2017 г. и която трасира развитието на националната газопреносна мрежа. Липсата е стряскаща - това не е употребена салфетка или вчерашен вестник, а важен документ. Изчезването подхранва подозрения, че София е поела ангажименти, които не са съвсем в синхрон с националните интереси. Междувременно България построи за своя сметка т.нар. Балкански поток, 90% от който е запазен за пренос на руски газ. Инвестицията е към 3 млрд. лева, като не е ясно колко години ще са необходими за нейното изплащане.
Казусът с изчезналата пътна карта показва, че успоредно с официалното деловодство в Министерството на енергетиката има и друго, задкулисно, в което потъват важни папки, неудобни за бившите управляващи.
Депутат предложи да поискаме от Русия копие на въпросния документ, щом у нас той е неоткриваем. Министърът отбеляза, че подобна молба би нанесла "репутационни щети" на България. От залата го репликираха - нима не е по-злепоставящо никой освен Бойко Борисов и Теменужка Петкова да не знае какво сме обещали на "Газпром". А поетите ангажименти, независимо кой ги е поел, трябва да се спазват и от следващите правителства. На този фон репутационните щети са най-малкият проблем.
Има ли ударно унищожаване на документи в "Булгартрансгаз"?
Известният енергиен експерт Иван Хиновски, който е в парламентарната група на "Има такъв народ", попита какви мерки се взимат срещу замитането на следи в газопреносното предприятие. Министърът каза, че няма такива данни, и посъветва Хиновски да подаде сигнал. Оказа се, че още преди десетина дни депутатът е пратил писмо в министерството, но явно и то е е потънало в "черното" деловодство. Хиновски посочи, че газовото дружество не е уведомило Централния архив за акцията "Унищожаване", както изисква законът.
В пленарната зала бяха изнесени още шокиращи детайли от "кухнята" на българската енергетика.
Държавните предприятия се управляват с указания "отгоре"
Това стана ясно покрай множеството въпроси за експлозията на цените на тока на енергийната борса, превърнали България в европейски шампион по скъпотия. В последните дни заваляха обвинения от всички работодателски организации, че е в ход саботаж, че държавата нехае и че безумните цени ще завъртят страната в спиралата на тежка икономическа криза - големи промишлени предприятия започнаха да спират, защото скъпата енергия им носи загуби и прави стоките им непродаваеми, зачестиха предупрежденията за фалити, дефицити и вдигане на цените на каквито се сетите стоки и услуги.
На фона на надигащата се паника всички недоумяваха защо един от най-големите играчи в енергетиката - държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", работи само с 2 от осемте си блока, вместо да пусне мощностите си на макс, за да откликне на голямото търсене и да спечели от високите ценови равнища. В пленарната зала ресорният министър даде смайващо обяснение - спасителното включване на повече блокове се е забавило, защото в държавното предприятие чакали от министерството нареждане.
А докато в "Марица Изток 2" са държали 80% от мощностите "на пауза", частните тецове "Варна" и "Бобов дол", свързвани с Ахмед Доган и Христо Ковачки, произвеждаха ток на пълни обороти, за да спечелят максимално от горещия пазар. Въпросът е дали шефовете на държавното предприятие са пълни профани и неспасяеми некадърници, дали изпълняват поръчка в частна полза, или си разбират от работата, но дълго не им е било позволявано да действат самостоятелно и друг е взимал решенията вместо тях. Впрочем странно е, че три от осемте блока на ТЕЦ "Марица изток" "случайно" се оказаха в ремонт точно в разгара на лятото - златно време за производителите на електроенергия, защото потреблението расте и засиленото търсене води до ценови пикове. Дали пък и графикът за тези ремонтни работи не е бил спуснат "отгоре" още преди месеци?
Служебният министър на няколко пъти получаваше от депутатите въпроси "трамплини", от които да атакува грешките на предното правителство, но той често подминаваше без коментар най-щекотливите от тях. Манол Генов от БСП например попита защо Комисията по енергийно регулиране е прогледнала за "дефектните" договори за заеми, сключени от "Булгартрансгаз" (БТГ) за изграждането на Балкански поток едва когато кабинетът "Борисов" се сбогува с властта. Депутатът разкри и
смущаващи данни за строителните договори
Като поръчката за изграждане и оборудване на обхода на Свищов, която първоначално е била за 8 млн. лева, после била разделена на две и достигнала общо 12 млн. лева. "Същата схема е приложена и за други обекти от газовото трасе", изтъкна Генов.
Министърът не коментира тези разкрития. Само обясни, че заради откритите при проверката на КЕВР нарушения е поискал да бъдат отстранени директорите на "Булгартрансгаз". Но ударил на камък. Понеже газовата компания е дъщерна на БЕХ, би трябвало холдингът-майка да извърши промените, но уволнени и до днес няма. Служебният министър припомни, че се опитва да отстрани и самото ръководство на БЕХ начело с бившия герберски депутат Валентин Николов. Безуспешно - уволнените обжалват в съда и нямат намерение нито да напускат, нито да изпълняват волята на "принципала". Същата съпротива срещна и икономическият министър Кирил Петков, когато тръгна да сменя директорите на Българската банка за развитие и на Държавната консолидационна компания (във втория случай кадровата битка още продължава). Назначенията по бордовете и надзорните съвети на ключови държавни предприятия се оказаха един от големите капани, заложени от ГЕРБ за следващите управляващи.
По ирония на обстоятелствата
особено активни и нахално агресивни
в парламентарното препитване бяха от групата на ГЕРБ, вкл. и бившите енергийни министри Теменужка Петкова и Делян Добрев. Добрев например нападна Живков, че не е създал кризисен щаб заради полуделите цени на тока, а Петкова много държеше служебният министър да признае, че Балкански поток е прекрасен проект - въпреки всички противоречиви и смущаващи факти, които се чуха в пленарната зала и често се коментират извън нея.
Министърът се въздържа от нападки. Каза само, че не е създал кризисен щаб, защото не е намерил за нужно. А можеше да затвори устата на ГЕРБ с друга реплика - че с кадрите, които са изпоназначили в държавните енергийни предприятия, никакви щабове не могат да помогнат.
В края на изслушването всички бяха недоволни от представянето на служебния министър - най-вече партиите на протеста, които очакваха от него да бъде далеч по-критичен и фактологичен за безобразията, които е заварил. Вместо това цялото му участие в изслушването излъчваше ясно послание: "Не ме мъчете с въпроси, на които не мога да отговаря, аз съм на поста отскоро и за кратко". Може би просто не е биткаджия като колегата си Кирил Петков. Може да е сдържан, защото е наясно, че енергетиката е арена на тежки сблъсъци между мощни лобита и когато атовете се ритат... Пък и ще трябва да си търси професионална реализация след раздялата с политиката.
Да му мислят следващите министри на енергетиката, които ще се сблъскат с капаните, завещани от ГЕРБ.
