facebook
twitter

Наблюдател

Европа на нациите или Европа на отечествата

Точно както семейството се състои от завършени личности, така и Европа трябва да се състои от завършени отечества, за да е цяла
3808

Тази е може би най-модерната тема, когато говорим за съдбата на Европейския съюз – Европа на нациите/отечествата. Възбудени очакваме поредните избори, за да видим ще раздруса ли рамене тази Европа като Атлас и ще се изправи ли от своето унижение.

Има политически наблюдатели и академични политолози, за които „Европа на нациите“ и „Европа на отечествата“ са синоними. Аз обаче мисля, че това не е така и че разликата между двете е знаменателна.

Нацията е просвещенска абстракция, търсеща хабитат и оправдание за „гражданина“, какъвто не всеки човек желае да бъде. Отечеството, от своя страна, е умствено обозримият свят на човека и неговите обитатели. Отечеството е мислимо така, както е мислимо семейството – нещо затворено и завършено, което ни принадлежи и на което и ние принадлежим. Отечеството е много по-интимно от нацията.

Нацията е субектът на държавата, а отечеството е обектът на човека. То е конкретната обич към родината, близките и паметта за предците. В отминалите времена, когато хората все още са били способни да жертват живота си за нещо, то това е било семейството и отечеството, а не държавата и нацията. Днес тази способност е изчезнала.

 

Съвременният човек къде по-смътно, къде по-ясно осъзнава,

 

че не може да продължава така, че трябва да направи спасителен завой и да се обърне към нещо истинско. За него е важно да избяга от своето безпътно състояние, но за да го направи, трябва да осъзнае как е стигнал до него.

Всичко започва от хуманизма, който внушава на човека, че сам той е ценност №1 и най-висше същество във вселената. После идва Просвещението, създава култа към разума на това най-висше същество, за да постулира индустриалния 19-и век, че не съществуват тайни, непостижими за дедукцията на Шерлок Холмс. С Просвещението идват и революциите, а с тях и гордият „гражданин“, на чието име днес наричаме гражданското общество, сиреч властта на неправителствените организации.

Гражданите усъвършенстват индустрията и преди всичко военната. Преживели кошмара на две невиждани до този момент войни, случили се за по-малко от половин век, европейците се заричат никога повече да не правят така, а да живеят в хармония, радост и ситост; избират за свой химн Шилеровата „Ода на радостта“. Идва еуфорията на 1960-те, когато всичко е позволено, насладата е издигната в култ, а всички хора са еднакви в свещения си стремеж да бъдат различни, неповторими и оригинални, да бъдат себе си!

 

Консуматорското общество достига своя апогей

 

То е толкова зряло и завършено, че мислителите от края 1990-те сполучливо рисуват неговия портрет. Рисуват манията по пресищането, по презадоволяването с високотехнологични играчки; вечното изобилие, модата и модерността, заради които изхвърляме годното, за да го заменим с модерното, вярвайки, че по този начин подкрепяме икономиката, създаваме препитание и работни места, но всъщност задоволяваме единствено мимолетната си суета в надпреварата по „оригиналност“ със себеподобните; рисуват кредитите, които отнемат радостта на търпеливо изстраданото придобиване и хвърлят сянката на съдия-изпълнителя върху близкото бъдеще на днешния щастлив потребител; рисуват развлечението и забавлението като върховно право на цивилизования човек; апологията на глупостта, неграмотността и кича, прогласявана от телевизията и рекламата; откровеното превръщане на лакомията и егоизма в ценности, в задължителни качества за прогреса на модерния човек.

Парадоксът на консуматора е, че колкото е по-свободен, колкото е по-богат, колкото е по-защитен, вместо да става все по-мъдър, добър и великодушен, става все по-инфантилен, дребнав и егоистичен. Цупи се и тропа с краче, когато животът се забави да му поднесе поредната лъскава играчка, за която консуматорът твърдо вярва, че му се полага по право, и поради това е неспособен да бъде благодарен. Парадоксът идва оттам, че свободата на консуматора не е истинска свобода, богатството му не е истинско богатство и безопасността му не е истинска безопасност.

Днес, 20 години по-късно нищо не се е променило, сякаш онези мислители са мислили напразно. Само се появиха нови заклинания. Защо, защо никой не взе поука, защо нищо не се промени за цели 20 години? Защото изследователите на консуматорството от 1990-те чудесно описаха падналото състояние на човека, но не събраха смелост да посочат причините – иначе модерното човечество щеше да ги остракира незабавно.

Защото днес, когато възторжено и просълзено европейците пеят своя химн „Ода на радостта“, никога не стигат до припева:

Прегърнете днес, о, люде,
целий свят вий със любов!
Братя, звездния покров
крие Бог – там Бог е буден:
Кой чела ви свежда, люде?
Чувате ли божи зов?
Там над звездния покров,
Над звездите, Бог е буден!

Ето това е радостта, която Одата на Шилер възпява. Причината за целия европейски маразъм, сплин, хандра и съклет, за фрустрацията от безперспективността, е отпадането от Бога или поне от идеята за някакъв бог. Казват: „Днешният човек е неспособен на саможертва, защото не признава нищо за по-важно от себе си“. А кое е това „нещо“, което е по-голямо и по-важно от човека и носи по-устойчив смисъл от мимолетните му купени на кредит дрънкулки, които утре даже няма да са модерни?

Търсенето на това „нещо“ не спира, защото

 

човек по природа е двуделен –

 

състои се от материална и нематериална част. И двете части се нуждаят от грижи. Така се ражда копнежът по магии и хороскопи, по екзотични учения и философии, вярата в извънземни и екстрасенси, ражда се дори и ревностният атеизъм, който си е обикновен религиозен фанатизъм от най-примитивен вид.

Но има разлика между истинските ценности и илюзиите. Илюзиите са храна, която не засища. У всяко творение има заложен стремеж към неговия Творец, но милиони съвременни творения търсят Твореца си там, където знаят, че не е. По същия начин се мъчат да повярват, че щастието е в новия голям телевизор, модерните слънчеви очила или екскурзиите в далечни страни, но душата им, макар и затрупана и задушена под хилядите вещи, знае, че щастието не е там и се мъчи.

Ако човекът продължи да бъде нещастен под фантастичното си външно благополучие, ако продължи да живее без истински смисъл и без да вижда цел на съществуването си, то

 

той ще деградира до някакво едро възрастно дете,

 

капризно и проклето, безотговорно и по глупашки невинно, и в крайна сметка ще се унищожи.

Ето това са проблемите на европееца, а не откъде ще минава руският газ. Това е смисълът на големия спор дали Европа да е федерална или на нациите/отечествата.

Европа ще се спаси. И ще го направи, осъзнавайки себе си като едно голямо пространство на отечествата, отечество на отечествата – църква в онзи смисъл, в който всеки член на тялото носи и изразява неговата завършена цялост.

Отдавайки дължимото на отечеството, човекът ще признае, че той не е центърът на света и ще престане да бъде глупак. Отечеството е като семейството – идеал, за който си заслужава да жертваш личния си уют и забавление.

Неслучайно последните яростни защитници на консуматорството атакуват именно семейството и отечеството, искат да заменят семейството с фондации, а отечеството с региони. Те знаят, че тези две неща поддържат жив човека дори у най-затъпелия кретен пред телевизора.

Европа трябва да е единна (федерална), за да имаме поне този достъп до информация, култура и здравеопазване, който ни се предлага по подразбиране. Но не като обща нация, защото това е невъзможно, а като общо отечество, в което всеки пази своята цялост и се възхищава от целостта и завършеността на другия. Точно както семейството се състои от завършени личности, така и Европа трябва да се състои от завършени отечества, за да е цяла.

Отечеството е смисъл. А да имаш нещо извън себе си, което те осмисля, означава да имаш цел и устременост. Имаш ли тях, вече си направил първата крачка към своето вечно битие на бог по благодат. Св. Василий Велики казва: "Човекът е твар, получила заповед да стане бог". Да помислим за това, преди да заровим за пореден път глава в хладилника. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

191

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Lifestyle

Георги Каприев

03.11.2018

2127 41
Туск: Тръмп е против силна и обединена Европа

10.11.2018

1046 16
 Я набий, Бойче, тез канчета...
Я набий, Бойче, тез канчета...

09.11.2018

1987 6

Коментари

Страници

Sine_metu

Нацията е субектът на държавата...

С Просвещението идват и революциите, а с тях и гордият „гражданин“, на чието име днес наричаме гражданското общество, сиреч властта на неправителствените организации.

...едно голямо пространство на отечествата, отечество на отечествата – църква

 

Сула, Сула-а

чевибара

Отечество любезно, как хубаво си ти! 
Как чудно се синее небето ти безкрайно! 
Как твоите картини меняват се омайно! 
При всеки поглед нови, по-нови красоти: 
тук весели долини, там планини гиганти, 
земята пълна с цвете, небето със брилянти... 

Ivan Vassilev15...

Отечество любезно, уроки да не са ти

Ама си много мило и убаво си много...

Земята ти земя, небото ти небо

Ете бая със зор изкаруваме лебо

И малко на законо дъската му хлопа

Ама инат чиним на цела Европа

Предводител на ...

Аз какво да направя, като част от отечеството ми е извън ЕС?

Sine_metu

Твой адрес - не дом и не улица? Твой адрес - Советский Союз?

Sine_metu

Пет., 12/10/2018 - 20:34 (нов)

Предводител на ...

Аз какво да направя, като част от отечеството ми е извън ЕС?

 

Ако говорим сериозно, първо - нема да се шашкаш. Затваряш Сула, щото този път е оплел конците даже повече от обичайното и може съвсем да те ошашави и си спомняш гимназията.

Спомни ли си я? Ето че вече си по- добре.

Помниш ли какво ни казваха другарките?

Отечеството има четири значения :

1/ Роден край, Родина;

2/ Бащиния, в смисъл на :

2.1/ Страната на бащите ни;

2.2/ Наследствени, родови права;

3/ Избрана страна.

Виждаш ли? 50 на 50. Родината, страната на бащите ни (а и на майките ни, като в моя случай. Етнически 100%- в българин съм, но корените ми и по двете линии са извън ЕС. Верно, че по бащина родът ми е тука от 300 години и един вид вече се е аклиматизирал) може и да е извън ЕС, ама по другите две точки сме на шез.

 

Ако с горното не съм те убедил, фърляй "ези- тура"

wreckage
снимка на wreckage

Европа на нацитата или Европа на отечествата любезни?

 

интересно, тва същият Сула ли е, къде ореваше, че консерватизмът е капитализъм плюс госпот, или са го сменили?

Щото днешният ноо кълне консумеризма, а без консумеризъм нема капитализъм.

Territorial

интересно

Кат' ви е интересно, четете, белки научите нещо!

wreckage
снимка на wreckage

од Сула?

Ноо екстравагантно допускане. Да не кажа въф висша степен въртоглаво и нереалистично.

Аз го чета изключително за развлечение.

Territorial

Аз го чета

Знам бе, то се вижда отдалече, ама трябва с разбиране да се чете.

Sine_metu

Немой, молим ти се...

Като четеш с разбиране, верваш ли, че "Нацията е субектът на държавата, а отечеството е обектът на човека."?

Ще ти го преведа на български, да не търсиш из речниците

Не народът е създал държавата и не тя е формирала нацията, но обратното. А пък лично ти си субектът, създал високите сини планини и сичко покрай тех.

 

Толкова ли не виждаш, че на всеки ред му се бият понятията?

 

Sine_metu

А на Сула с пожелания за лека нощ ще повторя както преди две седмици думите от Послание на Свети апостол Павла до римляни, 8, 17

 

„Ако пък сме чеда, ние сме и наследници:

наследници Божии, а сънаследници на Христа,

и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.”

 

Лозунгът "Обичам Родината, мразя държавата" може и да изглежда интересно на некоя стена, но хич не отива на разумен човек, хеле па на християнин.

Наследници сме на всичко - и на тук веселите долини, там планините гиганти, и на това, което ни се явява като държава

 

 

otvrat1

"Нация" е чуждица и означава народ. Нищо повече. Аморфната народност преминава в народ. Не знам защо се употребява тази дума, изглежда звучи красиво, като Лопе де Вега. Или защото не е удобно да кажеш Народна служба за приходите, или Народна служба за охрана, или Държавна агенция Народна сигурност.

wreckage
снимка на wreckage

Знам бе, то се вижда отдалече, ама трябва с разбиране да се чете.

Не можеш да ме обвиниш, че не проявявам разбиране към Сула.

Проявявам го, даже изпитвам и лека емпатия. Само човек с каменно сърце не би се смял на опусите му.

 

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

От мен седем килограмов чук, глава х45а, дръжка от парен ясен. Идеален за изграждане на гръб, характер и Проход на Републиката. Другите съберете за билет до Картаген или другаде на майнатал му, да си рути, само да не пише обичайните досади преди уикенда.

wreckage
снимка на wreckage

Говориш така, щото сърцето ти е од камък.

Territorial

емпатия. Само човек с каменно сърце не би се смял на опусите му

То аслЪ в червените анали емпатията е синоним на насмешка.

Bacho Кольо

Наследници сме на всичко - и на тук веселите долини, там планините гиганти, и на това, което ни се явява като държава

Това е така, наследник съм, ама нищо не мога да направя. "Планините гиганти" ги обичам, "веселите долини" - по-малко,  а "това което ни се явява като държава"  - хич.

чевибара

"Нация" е чуждица и означава народ.

Народ, народност е родова, етническа принадлежност.

Нация и национално е нещо съвсем различно.

Примерно в спорта масово се възприема терминът "национален". Било отбор или състезател. 

Исмаил Мустафов по народност не е българин, но безпорно е част от българската нация.

 

 

 

wreckage
снимка на wreckage

То аслЪ в червените анали емпатията е синоним на насмешка.

не е.

Емпатията и разбирането са мои личностни атрибути, които се активират, докато чета Сула. Смехът е външна проява на разбирането, а емпатията е по-скоро нещо като потпрафка към смеха, щото хем ми е смешно, хем изпитвам известно неудопство од тва, че мой ближен се излага така.

 

Ноо съм сложен.

Territorial

Ноо съм сложен

"потпрафка" Мхмм, верно.

Елате ни вижте

Отврат

Народът е съставен от различните нации/етноси, които населяват дадена страна/ Отечество, родина

 

Предводител на..

Нямаш проблем, само кажи къде са, за да ги завладеем. 

Утре.

wreckage
снимка на wreckage

ми да, потпрафка, се ено некой ти е сипал мъничко барбитурат ф райския газ. Пак се смееш, обаче с едва доловима нотка на депресия и резигнация ф смеха.

Territorial

Написаното от Сула е, разбира се, точно и критически обосновано. Но не споделям идеята му за Европа като за наше общо отечество.

wreckage
снимка на wreckage

Но не споделям идеята му за Европа като за наше общо отечество.

начи не е точно и одтук е необосновано, което е напълно естествено за Сула и точно за тва писанията му са неизчерпаем източник на забавление.

 

Иначе си праф за отечеството. Да взеем например маджарите...Техното отечество е некъде ф гората източно од Урал. Около Ханти-Мансийск.

 

onzi

 

Говориш така, щото сърцето ти е од камък.

получен от изграждането на прохода на републиката, както сам е отбелязал. добит от "седем килограмов чук, глава х45а, дръжка от парен ясен"

wreckage
снимка на wreckage

тва е доста качествен чук.

'ammer of justice🔨
чевибара

Народът е съставен от различните нации/етноси, които населяват дадена страна/ Отечество, родина

Обратното.

В едно Отечество може да има различни народности, които съставят една нация.

wreckage
снимка на wreckage

Отечество същото ли е като татковината или е по-близо до бащинията?

Territorial

Да взеем например маджарите

Офффффф, тия обсесии край нямат! Точно червен да говори с презрение за хора, дошли от гората, некакси....

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш