Наскоро попаднах на много интересна лекция на Бернард Рулоф, професор-асистент в Маастрихтския университет, специалист по история на Европа, по време на която той спомена тезата, че "Фейсбук" е по своята същност феодална система. От доста време разсъждавам върху ефекта на точно тази социална мрежа върху съвременното общество, неравномерно разпределено между развити и крехки демокрации, меки диктатури, мракобесни авторитарни режими, теокрации. Разсъжденията ми бяха провокирани преди около година, когато "Фейсбук" започна масовото затваряне на профили на известни активисти не само в България, както се оказа по-късно при проучването ми. Впечатлението на повечето блокирани, с които разговарях беше, че става дума за организирана акция. Магдалина Генова, една от цензурираните, обясни, че блокирането става на кампаниен принцип, като се използват често стари статуси, от които се докладва само част, извадена от контекста. Нейното мнение е, че който го прави, познава добре механизмите на "Фейсбук" за санкциониране на реч на омраза и за нарушаване на частните им стандарти. Адвокат Николай Хаджигенов също беше сред блокираните (и продължава често да бъде гонен от профила си от фейсбукърските власти). Той нямаше никакво съмнение, че става дума за целенасочена атака срещу по-гласовитите и критичните към властта. Това са само двама от десетки български журналисти и активисти, които често бяха гонени от профилите им след многобройни докладвания. На запитванията ми на какво се дължи това от "Фейсбук" направиха проверка на посочените от мен профили и признаха, че е станала грешка. Не казаха обаче каква точно.

Комуникационният мениджър на "Фейсбук" за Централна и Източна Европа Ян Шчегени каза, че профилите са възстановени и се извини за причиненото неудобство. За съжаление обаче "Фейсбук" не обясни какво смята да направи, за да прекрати практиката или да даде възможност на докладваните да се защитят, преди да им бъдат отнети временно или по-дългосрочно профилите. Нито какви мерки ще предприеме срещу онези, които злонамерено докладват профили чрез така наречените трол ферми. И ето че близо година по-късно

отново имахме крещящ случай на затваряне на нечия уста

Става дума за случая на Радина Ралчева, която написа остър статус във "Фейсбук" миналата седмица по повод поредната жертва на домашно насилие – убийството на Дарина и едногодишната й дъщеря. Със своя статус Радина Ралчева се възмути от мълчанието на иначе доста гласовитите фейсбукъри, които ежедневно клеймят бежанци, либерали, хомосексуални и всякакви други, непринадлежащи на чистата раса на православните българи. Статусът й не съдържаше реч на омраза, нито обидни думи, но въпреки това беше свален от "Фейсбук" с аргумента, че е използвана снимка, защитена с авторски права. Това предизвика вълна от недоволство и стотици членове на платформата започнаха да копират статуса на Радина, за да го оставят да живее. Любопитното е, че мнозина от споделилите го също пострадаха - или бяха блокирани за известно време, или споделеният статус беше изтрит със (или без) снимката. "Малка" подробност е, че подобно на пострадалите миналата година (и всъщност редовно страдащи) Радина също беше сред най-активните участници в протестите през 2013 година срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, превърнали се след това в протест срещу статуквото и етикетиран от близки до режима медии като протест на "умните и красивите".

Защо "Фейсбук" е феодална система?

Феодализмът е представян обикновено като система за организиране на труда. При тази теория фокусната точка е земята. Има и друго виждане за феодализма, и то е, че това е реципрочна система на лични отношения, базирана на взаимното доверие и взаимозависимостта. Никой на никого не е подчинен, тъй като господарят може да бъде едновременно и васал. С други думи, става дума за лична, а не за териториална политика, при която е важна мрежата от контакти. Точно в това асистент-професорът от Маастрихтския университет вижда приликите с "Фейсбук". Той не е единствен. Има и други, които са разсъждавали върху феодалния характер на социалната мрежа. Някои се фокусират върху начина, по който тя търгува с нашите данни, тоест по първото виждане за феодализма, като в този случай данните са земята, а други, като Брус Шнейер например, разглеждат мрежата от лични отношения, и то не само във "Фейсбук", но и други цифрови гиганти. Шнейер смята, че тези компании са нашите феодални господари, а ние сме техните васали, тъй като имаме свободата да откажем да им ползваме услугите.

Ако се вгледаме по-внимателно във функционирането на платформата, ще се види, че потребителите не сме васали, нищо че можем да разполагаме със земята, която са ни дали господарите, тоест нашите профили, по същия начин както и в началото на феодализма - във всеки момент господарят може без предупреждение да ни я отнеме, ако нещо не му хареса или има нужда от нея. Въпреки че притежаваме временно нашите фейсбук стени, отношенията ни с господаря не са по линията васал - господар, а сме по-скоро онази част от феодализма, която по своята същност е безправна - слугите.

Васали всъщност са рекламодателите

Те са тези, които влизат в системата на лични отношения и взаимозависимости с господаря, експлоатирайки нас, слугите. Точно на този принцип е работила фирмата "Кеймбридж Аналитика", която е използвала данните на потребители, за да окаже влияние върху гласоподавателите във Великобритания. На същия принцип действат и онези, които от името на правителства, са купували реклама, за да окажат въздействие върху изборите в САЩ и на други места.

Феодализмът, който "Фейсбук" развива, все повече наподобява системата в Източна Европа в миналото. В Западна Европа например в късното Средновековие се развиват общи събрания, които полагат основите на бъдещите парламенти. В тези събрания са били представени интересите на отделните феодални владетели. С времето се създават различни нива, които плурализират политиката. В Източна Европа плурализъм не се е развил. "Фейсбук" твърди, че прави всичко възможно, за да гарантира сигурността на профилите ни, но е все по-малко убедителен, а което е още по-неприятно, работи непрозрачно. Нещо повече, "Фейсбук" ползва рудиментарна форма на изкуствен интелект, която би трябвало да изпълнява ролята на тези феодални събрания. За демократични общества като днешните в някои части на Европа и САЩ това не е никак достатъчно. Но все пак в тези държави хората имат избор да се откажат от услугата на господаря и да отидат другаде. В крехките демокрации или в диктатурите "Фейсбук" е лъч на надежда, че може да бъде инструментализиран за осъществяването на демократични промени и че е платформа, която осигурява свобода на словото. През 2011 г. писах по повод силата на социалните мрежи да предизвикват демократични революции (Молдова 2009, станала известна като "Туитър" революция, Иран 2009, Тунис, Египет), че през XXI век който владее интернет, ще владее света. Седем години по-късно изглежда, че антилибералните сили надделяват в инструментализирането на "Фейсбук" за задушаване на всяка капка несъгласие. Някои държави забраняват достъпа до мрежата изцяло, а други използват слабостите й или (в зависимост от гледната точка) силните й страни, за да дискредитират активисти или да ги цензурират.

Въпреки трупащите се доказателства, че

"Фейсбук" се превръща в оръжие за подкопаване на демокрацията

и за задълбочаване на разделението в ЕС, подходът към този въпрос все още не е общоевропейски. Страните членки, в зависимост от текущото разпределение на политическите сили, са в различни фази и най-вече индивидуално се борят с все по-голямото въздействие на социалната мрежа върху реалния живот, независимо че предстоят изключително важни европейски избори през май догодина. По този повод говорителят на ЕК Маргаритис Схинас заяви, че ако се стигне до конфликт между платформите и демокрацията, ЕК ще застане на страната на демокрацията. Това звучи чудесно, но оставя без отговор няколко въпроса. Дали този ангажимент ще остане валиден в зависимост от това кой ще бъде назначен за шеф на ЕК (дали някой от либералния лагер или някой, който поддържа топли връзки с антилибералния)? И не по-малко важно, ако ЕК застане на страната на демокрацията, колко страни членки ще я подкрепят? Друг въпрос е как точно ще се противодейства на това и как ще бъдат защитени гражданите на ЕС, чийто виртуален живот в социалните мрежи ги осъжда да бъдат на най-ниското стъпало на феодалната система? На практика ставащото в момента е сблъсък на два паралелни свята. Крайно време е ЕС да започне интензивно да мисли не само как да въдвори собствените си либерални ценности в реалния свят, но и във виртуалния. Колкото по-бързо го направи, толкова по-малко уязвим ще бъде самият той.