Мъртвите един ден ще превземат Фейсбук. След 50 години, ако не и по-рано, вероятно ще има повече профили на покойници, отколкото на живи потребители на социалната мрежа, става ясно от проучване, направено от Оксфордския интернет институт. „Това е първото проучване, което предоставя строго научна прогноза за профилите на мъртвите потребители”, казва Карл Оман, който е изследовател в Лабораторията за дигитална етика към Оксфордския интернет институт и автор на доклада. Той разработва два сценария на базата на данните на ООН за смъртността при различните възрастови групи и различните държави и на тези, които е успял да получи за потребителите на Фейсбук.

Оман избира две екстремни ситуации, тъй като не може да предвиди точният ръст на общия брой потребители, които в момента са почти 2 милиарда души. Първо, той си представя, че в социалната мрежа никога повече няма да се регистрират нови потребители. При тази екстремна хипотеза броят на починалите ще надхвърля този на живите потребители до 2070 г. От друга страна, ако Фейсбук продължава да печели нови потребители със същата скорост както в момента (13% ръст годишно), още преди първата декада на ХХІІ век балансът между живите и мъртвите потребители ще бъде променен. Тогава ще има почти 5 милиарда потребителски профила на покойници.

Нито един от тези сценарии не е достоверен, признава Оман. „Реалността е някъде между тези два крайни сценария. Ако трябваше да направя информирана оценка, бих казал, че ще има повече профили на починали хора, отколкото на живи до 60-70 години”, казва експертът. При анализа на данните той установява също, че това дигитално гробище ще бъде населено предимно от африканци и азиатци. „Това са континентите, където броят на потребителите отбелязва най-динамичен ръст”, казва той. Според изчисленията на Карл Оман нито една европейска държава няма да се добере до топ 10 на страните с най-много представители в дигиталното гробище.

Експертът се опасява, че

ще възникне сериозен проблем с огромната база данни на покойници,

с която ще разполага социалната мрежа в не много далечно бъдеще. „В момента начините, използвани от Фейсбук, за да се почете покойник – като мемориални страници – са вдъхновени от западните привички. Фейсбук трябва да се съобрази с чувствителността на всички култури по отношение на смъртта, особено когато значително се увеличава броят на потребителите от Африка и Азия”. Карл Оман обаче се притеснява, че американската компания няма да промени нищо, защото „като други търговски организации тя иска да бъде много по-привлекателна за най-платежоспособните си потребители. А в този случай това означава европейски или северноамерикански потребители”.

Експертът от Оксфордския интернет институт не изключва възможността Фейсбук да спре да съществува до няколко години или да се появи конкурент, който да го детронира. „Това ще промени всичките ни прогнози”, застрахова се Карл Оман. Подобна възможност обаче не поставя под въпрос аналитичната му работа, тъй като, както той подчертава, „ако го няма Фейсбук, ще има един или два други интернет гиганта и ще си остане основният въпрос за бъдещето на нашето дигитално наследство”. „Досега историците работеха основно върху следите, оставяни от властни и известни личности, които пишат историята”, отбелязва Оман. Днес обаче всички съобщения, семейни снимки, „лайкове” и дори споделените фотографии на котки представляват

„колекция от информация, която има както сантиментална, така и историческа стойност

за бъдещите поколения”, казва изследователят. Според него огромната активност представлява първият „наистина демократичен” архив на една епоха от историята на човечеството. Фейсбук държи ключовете към този източник и точно тук е проблемът. „В тази дигитална ера историческата информация и в още по-широк смисъл човешката памет все повече е в ръцете на няколко технологични империи, които преди всичко отговарят на условията за търсене на печалба”, казва Оман.

Скандали като този с „Кембридж аналитика” показват ограниченията на Фейсбук, когато става въпрос за защитата на личните данни. Ами съхраняването на всички тези спомени и преживявания? Запазването на следи за дейността на всичките починали потребители струва пари, а страниците на покойниците икономически носят по-малки печалби, тъй като Фейсбук не пуска реклами там. Ако социалната мрежа реши да ги премести, за да увеличи печалбите си, „би могло първо да премести мъртвите потребители, които предлагат най-малка икономическа стойност, което първоначално може да засегне профилите на африканците”, предупреждава Оман.

Алтернативна възможност е Фейсбук да се опита да спечели от достъпа до този огромен и безпрецедентен архив, над който социалната мрежа държи всичките права. „Историята тогава ще се превърне в стока”, разсъждава Карл Оман. В песимистичните му възгледи за бъдещето историците вероятно ще трябва да плащат малко състояние, за да получат достъп до снимки или коментари, например, качвани от участниците в Арабската пролет, по време на която Фейсбук имаше централна роля.

„Целта на това проучване не е само да прогнозира момента, в който покойниците ще са повече от живите потребители, но и да бъде призив към политиците като предупреждение за рисковете от приватизирането на паметта на цяла част от човечеството”, казва Оман. Той би искал изпълнителният директор на Фейсбук Марк Зукърбърг да се конкурира с Туитър, който дари дигиталния си архив с всичките обществени туитове на библиотеката в Конгреса на САЩ през 2010 г.  Ако обаче Фейсбук упорства, то законодателите трябва да се опитат да убедят социалната мрежа да разреши на историците, архиварите или библиотекарите да имат думата за това как да се управлява съхранението на тези данни.

Според Оман това също така е важно и по политически причини, тъй като „както Джордж Оруел пише в книгата си „1984” - "Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото".