ГЕРБ и ДПС обичат да парадират с превъзходство в парламентарните процедури, но е хубаво да запомним поне до следващия парламент, че им отне два изключително неуспешни опита да налучкат правилния път към компенсиране на репресираните от комунистическия режим - през специално изработени за тях права, а не през прекрояване на правата на милиони българи по мерките на 150 души. През това време проблемите на репресираните не бяха решени, но бяха създадени куп нови проблеми в разбърканата пенсионна система. В последните часове на това Народно събрание Делян Пеевски явно се присети, че има да ухажва електорат в Турция и депутатите му от двете парламентарни сили се разбързаха да решат въпроса с нов законопроект, вече копиран почти едно към едно от исканията на самите репресирани.
Законопроектът предвижда добавките за репресирани да се превърнат в пенсия, която не зависи от никакъв трудов стаж, и да се дават в увеличен размер. Промяната ще струва 10 млн. лв. допълнително към 11-те млн.лв., които сега се дават за тези добавки - нищо работа за депутатите, но в рядък пример за спазване на правилата, вносителите предлагат новата пенсия да влезе в сила догодина. Въпреки че поради това с нея няма нужда да се бърза, Деница Сачева и Йордан Цонев
записаха по една червена точка пред Пеевски,
като организираха безсмислено гласуване в подопечните им комисии на първо четене. Безсмислено, защото нито една от тях не е водеща по законопроекта. В бюджетната комисия законопроектът даже мина без дума коментар, понеже заседанието се провеждаше в почивката на пленарното заседание. В социалната комисия пък бе отхвърлен именно заради спринтирането с приемането му - както обикновено, без становища на ресорните ведомства, без обществено обсъждане, без тристранка.
Проблемът с реабилитацията на репресираните от комунистическия режим е, че законът обвързва техните добавки с получаването на пенсия. Това не е проблем за получаващите добавката в България - тези добавки се изплащат на около 6200 души. Някои от изселниците ни в Турция обаче нямат достатъчно стаж в България, за да получават пенсия от нашата пенсионна система, тъй като са
напуснали страната твърде млади
Поради това те не могат да получават и добавката по закона за репресираните. Според мотивите става дума за около 1000 души, репресирани при насилствената смяна на имената.
От самото начало изселниците настояват добавките да се отвържат от изискването за получаване на пенсия и да се превърнат в пенсия за репресирани, която да не е свързана с трудова дейност. ДПС обаче тръгна да променя някои от най-консервативните понятия в осигурителния кодекс. Така преди година движението си подари за рождения ден промени, с които в действителния стаж бяха включени периоди, които не са действителен стаж, като казармата, престоя на политически репресираните в затворите и трудово-възпитателните общежития и пр.
Действителен стаж е необходим само за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 на КСО - когато си работил твърде малко, за да се пенсионираш по общия ред. В този случай важат едни и същи правила за мъжете и жените - пенсиониране на 67 г. с поне 15 г. действителен стаж. Използва се по-тясно понятие, защото изискуемият стаж е в пъти по-малко от този по общия ред.
Въпреки тържественото им приемане, промените не решиха проблема на изселниците, които явно и така не могат да съберат стаж за българска пенсия. Затова се наложи преди два месеца осигурителният кодекс отново да бъде разбутан. Този път промените бяха още по-дискриминационни - само на политически репресираните се позволи да си откупуват по 3 години стаж, за да се пенсионират по клауза, която не позволява това на нито един друг български гражданин. Пеевски излезе с обичайното си изявление каква несправедливост е отстранил, но явно проблемът остана нерешен, щом стигнахме до трети опит - настоящият. Един от вносителите - Румен Христов от ГЕРБ-СДС, твърди, че промените са плод на дълги разговори с организациите и с експерти, но всъщност са преписани почти едно към едно от подписка със същото искане, която изселници пратиха на Пеевски в началото на годината. Така най-сетне се появи вариант, който да направи възможни компенсациите на пострадалите във Възродителния процес. С това обаче създадените досега поразии няма да изчезнат, а
те пораждат няколко сериозни проблема.
Промените на ДПС от миналия януари доведоха до своеобразен бум на хора, които се пенсионират с недостигащ стаж. Те се увеличиха с 10% миналата година и именно разширяването на дефиницията за действителен стаж се сочи в анализи на НОИ като причина за това. Това беше една от причините редовите пенсии с изпълнени условия за стаж и възраст да се окажат под 50% от всички новоотпуснати, въпреки че на теория трябва да са водещият тип пенсия у нас.
Текстът влезе в противоречие и с логиката на останалите условия за пенсиониране в КСО. Според тях, при недостигащ стаж условията са равни за двата пола, а във всички останали случаи за жените важат по-леки условия. Сега обаче при недостигащ стаж мъжете на практика се пенсионират при по-благоприятни условия от жените, защото с казармата изискването за стажа при тях слезе на 13 г., а за жените остана 15. ДПС се сетиха за тези проблеми и пробваха да вкарат и майчинството в действителния стаж, но текстът не мина, а може и да бе внесен само за парлама. Така или иначе добавянето на нови и нови изключения към това понятие само ще обърка още повече нещата.
Още по-проблемна е втората поправка - от тази година, която позволи само на репресирани да откупуват до 3 години стаж, за да се пенсионират по чл. 68, ал. 3 на КСО. Това създава неравнопоставеност за всички останали българи, защото позволява само на 150 души (според изнесени при дебатите данни)
да се пенсионират с по-малко от 10 години стаж
(като приспаднем и казармата). И можем само да съжаляваме, че никой не се заинтригува достатъчно от този наглед дребен въпрос, за да поиска тълкуване за дискриминация.
В социалната система е много трудно да се отнемат веднъж предоставени права, а и никой в парламента не даде заявка да върне справедливостта в редактираните текстове. Затова сътворените недоразумения, като обикновено, ще останат да бъдат плащани от всички нас. Деница Сачева го е казала най-добре, само трябва да четем в негатив като при Оруел: "За съжаление, прибързаните, популистки и на моменти откровено некомпетентни решения в последните три години доведоха до изкривяване на солидарния модел принос-полза и до това все по-трудно да обясняваме на младите смисъла на пенсионното осигуряване".
