Служебният премиер Димитър Главчев явно е забравил откъде идва и допуска оглавяваното от него правителство да налага скандални управленски практики в областта на финансите. Недопустимо е председател на Сметната палата да позволява изпълнителната власт да върви по ръба на два ключови бюджетни закона и да обещава десетки милиони на избрани незнайно как общини. Главчев се опита да омаловажи скандала, като обясни, че това не са реално дадени пари. Това алиби обаче само повдига нови въпроси. Какво гласува МС и защо то върви по ръба на закона?
Протоколни решения отвъд формата и нормата
Две протоколни решения на МС от 6 и 13 ноември предизвикаха шумен политически скандал. С първото правителството одобри необходимост от финансиране на проекти на 6 общини на обща стойност 46.6 млн. лв., а с второто - проекти на още 19 общини за 39 млн. лв. От ПП-ДБ извадиха решенията и обвиниха кабинета, че финансира избирателно общини на кметове на ДПС-Ново начало и ГЕРБ извън одобрената от парламента инвестиционна програма за общински проекти. На този упрек Главчев отговори, че парите не са отпуснати, а само обещани и дали ще ги има ще се реши с бюджет 2025, а сред общините има и такива, оглавявани от кметове и на други партии. В този отговор и в самите протоколни решения обаче няма нищо успокоително.
Главчев няма как да не знае как се залагат разходи за следваща бюджетна година от страна на правителството. Това никога не е ставало с протоколни решения на кабинета, а с внасяне на проект за Закона за държавен бюджет. Ако ще внася такова предложение, няма никаква причина кабинетът да приема протоколно решения с хвърчащи обещания. Ако не смята да внася, картината става съвсем абсурдна.
Самите протоколи са много странни. В тях се цитират внесени проекти на решения да „одобряване на финансиране“. В същото време в самото протоколно решение формулировката е променена и гласи „Одобрява необходимостта от финансиране“. Какво точно пише в официалните решения няма как да разберем, защото те продължават да не са публикувани, има публикувани само протоколи за взетите решения. Това е изключително странна практика, както с право изтъкват в случая от ПП-ДБ.
Много странна е и препратката към законовото основание в края на въпросните протоколи. В тях се казва: „Средствата се планират по реда на Закона за публичните финанси“. Законът за публичните финанси съдържа 175 члена и подобно бланкетно препращане при посочване на законово основание не върши никаква работа, особено на фона на факта, че част от тези законови текстове дават право на МС да размества разходи.
С решенията се надхвърлят лимитите по закона за държавния бюджет
Много интересен факт за посочените в решенията общини е, че при част от тях се надхвърлят максималните лимити за финансиране през 2024 година на общински проекти по одобрената инвестиционна програма в закона за държавния бюджет. В бюджетния закон бях заложени лимити в зависимост от категориите на общините – 50 мн. лв. за първа категория и нагоре по стълбицата – 30 млн. лв., 15 млн. лв., 10 млн. лв., 6 млн. лв. (100 млн. за общините с население над 180 000 души).
Справка в закона и приетите от МС решения показва, че при някои местни управи одобрените от парламента проекти вече са достигнали този лимит. Община Гърмен например е 5-та категория, има право на финансиране за 2024 г. в размер на 10 млн. лв., а включените в закона за държавния бюджет проекти за нея са на стойност 9,99 млн. лв. Сега с решението на МС се одобрява „необходимост“ от финансиране в размер на още 4 млн. лв. Така е и с други общини. Община Кърджали е 1 категория и има право през 2024 г. на проекти на стойност до 50 млн. лв., като вече включените в бюджета проекти са изчерпали този лимит. Сега се одобрява необходимост от още 9.5 млн. лв. Същата е картината – на достигнати максимални лимити за 2024 година при общините Белица (4-а категория, обещават се допълнително 1.56 млн. лв. ), Черноочене (5-а категория, обещават се допълнително 1.4 млн. лв.), Димово (5-а категория, обещават се допълнително 1.5 млн. лв.), Бобошево (5-а категория, обещават се допълнително 1.3 млн. лв.) и др.
Особено внимание в този списък заслужава община Пловдив. По закон тя има право на финансиране до 100 млн. лв., като този лимит вече е достигнат с включени в закона за бюджета за 2024 г. проекти. Сега на Пловдив се обещават допълнителни 36 млн. лв., включително 20 млн. лв. за крупен проект за изготвяне на Географска информационна система.
Защо му е на Пеевски да обещава, без да изпълнява?
Много е трудно да приемем, че тези пари са просто обещани без гаранция да бъдат дадени. Защо му е на Пеевски да обещава на хора от малки населени места, които вероятно наистина се нуждаят от тези проекти, пари, ако те няма да бъдат предоставени? Това би представлявало чиста проба лъжа, а Пеевски може да е известен с много грехове, но не и с даване на напразни обещания на собствените си хора. Още повече, че честитките във Фейсбук за обещаните пари вече започнаха. Естествено, в постовете парите не се споменават като обещани, а като дадени.
На този фон и при отчитане на вече достигнатите лимити възниква съмнение, че кабинетът е търсил начин да надхвърли праговете и да одобри допълнително финансиране. И законът за държавния бюджет, и този за публичните финанси дават достатъчна гъвкавост, включително и при капиталовите разходи, част от които е инвестиционната програма за общините. В закона е предвидена възможност МС да може да одобрява допълнителни приоритетни обекти, ако с това не надвишава общия ресурс. Няма проблем дори общият лимит за всички капиталови разходи да се надвиши, ако се намери начин да се преструктурират и намалят други текущи разходи.
Защо се бърза и се дават странни обещания през 2024-а вместо 2025 година?
Съдбата на инвестиционната програма за общините през бюджетната 2025 година е много мъглява. Програмата бе структурирана изключително странно – с определяне на лимит за финансиране за 2024 година, но без ясна бюджетна прогноза какви лимити за нови разходи следва да има през 2025 и 2026 година – предвидено е проектите да са с изпълнение до 2026 година и програмата да е тригодишна. За 2024 година допуснатите лимити бяха за общо 4,5 млрд. лв. при общинските проекти, но с разходите за следващи години общата стойност на заявените към момента 3-годишни проекти достига 7 млрд .лв. Вече почти никой не помни, че в първоначалния вариант на проектобюджета предвиденото финансиране беше до 1 млрд. лв. Как ще се финансират тези милиарди на фона на дупка от 18 млрд. лв. и нужда от свиването й до 6 млрд. лв. – 3% от БВП, ако искаме да влезем в еврозоната, можем само да гадаем.
На теория съществува възможност правителството да си помогне, като прехвърли за 2025 година „спестени“, а всъщност неизпълнени инвестиции от тази година. Плащанията по инвестиционната програма на общините до края на годината надали ще надхвърли 1 млрд. лв. – заявените до момента разходи в МРРБ са за 650 млн. лв. В същото време в бюджета за 2024 г. е сложен по-висок лимит за тези проекти и правителството може да прехвърли неизползвани пари в сметка за ползване догодина. Това вече бе приложено като подход в края на 2023 г. , когато към МРРБ бяха авансово отпуснати за проекти на общините 1,2 млрд. лв. Тази практика обаче не е добра и настоящият екип нееднократно я разкритикува, че изкривява сметките и изпълнението на консолидираната фискална програма.
Причина за бързането може да са и вече направени сметки за обявяване на обществени поръчки. Пловдив тук е много показателен – обществените поръчки за обещания с протоколите на МС допълнителен ресурс вече са обявени, показа справка в профила на купувача. В текстовете на поръчките се изтъква, че те се обявяват без налично финансиране и евентуални договори ще са с отложен срок на изпълнение, тоест изпълнението ще започне след осигуряване на ресурс. Явно в общината са доста сигурни, че обещаното от МС ще се окаже и завещано, защото надали биха започвали тежки процедури по ЗОП без нужда.
