- Г-жо Величкова, как и защо се стигна до този безпрецедентен скандал с дарителската платформа "Хелп Карма" и баснословните месечни възнаграждения на нейни служители?
- Корените на този проблем са какъв вакуум има и е оставен в общественото пространство по отношение на хората, които имат нужда от лечение. Както за животоспасяващо, така и за поддържащо лечение. Когато съществува подобен вакуум, се появяват множество дарителски кампании. Защото няма как да упрекнем някого, че се бори за живота на детето си или на свои близки, както и че търси начин да има навременно и качествено лечение.
Получава се обаче дефицит в системите и те не отговарят на нуждите - дали поради липса на доверие, дали поради бюрокрация или липси на механизми за подкрепа, тогава се организират многобройни кампании. А когато ги има, е повече от вероятно между тях да има некоректни. Губи се по някакъв начин и чувствителността на хората да следят кое е добро, кое не е. В случая виждаме, че платформата "Хелп Карма" е била именно за лечение.
Очевидно е, че някъде не сработват механизмите. Имаше години, когато Фондът за лечение на деца не само работеше добре, а и беше популярен сред родителите. Тогава почти нямаше кампании за лечение, особено за спешно и животоспасяващо. Отвъд темата за изнесените в публичното пространство данни за злоупотреба с доверие, с дарителски средства, големият разговор е изобщо за системата. Тя всъщност липсва за най-нуждаещите се хора.
- Казвате липсваща система, но ми е неразбираемо как от дарени средства се взимат огромни суми, за да се поддържа тази платформа и да се плащат колосални суми на нейни служители и пр.
- Въпросът ви може да се раздели на две части. Когато говорим за дарителска платформа, е много важно да се има предвид, че тя не е само технология и софтуер. В никакъв случай. При нея ключовото е кампаниите да бъдат проверявани, верифицирани, да бъде сигурно, че обявеното е самата истина - и като кауза, и като капацитет на конкретната организация да извърши дейностите, за които набира средства. Ако пък е за лечение на човек, да се даде епикриза, диагноза и съответно конкретно лечение, като трябва да се даде и информация, че предлаганото лечение е добро за човека. Не на последно място е нужно да се заяви ясно, че няма публичен ресурс за това лечение, за да не се получава двойно финансиране. И най-вече да не освобождаваме държавата от отговорността. Когато тя е поела ангажимент да плаща дадено лечение, не трябва то да се прехвърля към дарители.
Много важно е да се каже, че във всяка дарителска кампания се прави и строга отчетност, което също е човешки труд. Голяма част от кампаниите имат нужда от подкрепа, от консултация, насока и пр., особено при болните хора.
Друго ключово е - ако няма активност от страна на институциите, то тогава се получава приспиване на съвестта и освобождаването на тези институции от отговорността им. Честният разговор, който водим винаги е, че дарителите не могат да покрият всички нужди и не трябва да го правят. Живеем в държава, която заявява себе си по конституция като социална. Знаете какъв е бюджетът на здравното министерство, на здравната каса - над 3.5 млрд лв. годишно. А за дарителство, свързано със здравни нужди, отиват не повече от 25 млн. лв. на година. Общият брой на всички дарения пък за година е 100 млн. лв. годишно.
Дарителството е много важна възможност за хората, за компаниите, за фирмите, за да подпомагат, включително и за иновации, за развитие на образованието, науката, спорт, култура и пр. Сега в ковид кризата видяхме колко много се дарява на болници - защитни облекла, апаратура, техника, подпомагат се семейства в изолация, възрастни хора и пр. Похвално и окуражаващо е, че хората са готови и искат да даряват. Но дарителството не би могло, а и не трябва, да оставя впечатление, че може да замести държавата, с данъците, които събира, и че може да поеме всичко онова, което държавата по някаква причина не поема.
- Споменахте Фонда за лечение на деца, но като че ли от 4 г. насам, когато го закриха, се наблюдава този бум на благотворителни платформи и съответно кампании.
- Проблемите с фонда започнаха през 2016 г. с арестите на екипа, а миналата година през април дейността му бе прехвърлена към здравната каса. Да, наистина след последните напрежения около фонда, се получи и бум на тези платформи, но той е вследствие на вакуума, за който говорих по-горе.
Но е изключително важно да се търсят причините, защото фондът е закрит, а всъщност дейността му не е. Здравната каса подпомага лечението на деца до 18 г., а и на хора над 18 г. Има процедури и механизми, по които нуждаещите се хора могат да бъдат подкрепени и самата каса трябва да насърчава лекарите да изпращат своите пациенти, да се помисли за автоматизиран процес, да се помисли поради каква причина е съществуващото недоверие към здравната каса и пр.
- Има ли механизми държавата по някакъв начин да се намеси и да не се стига до подобни грозни скандали като този с „Хелп Карма“?
- От изнесените факти в разследването на Би Ти Ви се вижда, че е маскирана работа на обществена организация. В този смисъл да се решава проблемът с допълнителни правила или рестрикции към гражданските организации не би било отговор. Каквито и правила да има, ако някой иска да ги нарушава и го прави, няма как да бъде спрян. Голяма част от целия проблем в случая е етичен. Етичните проблеми няма как да ги решаваме с регулация. Многократно сме водили разговори с държавата да се създаде по-добра и сигурна среда за дарителството, за да може хората да се чувстват окуражени да даряват. Ще ви дам един пример – проектът на Закон за доброволчеството. Може би последните 7 г. говорим за него, мина на първо четене в парламента и отлежава там години вече. Очевидно всичко това изглежда нещо дребно, като нещо незначително, но не е така.
Драстичният случай с „Хелп Карма“ е повод за нас да проведем сериозни вътрешни разговори кои са решенията, които самите ние можем да предложим, така че хората като дарители да бъдат по-сигурни. Но в същото време да не се използва случаят като повод за рестрикции към гражданските организации. Защото сега в ковидкризата се видя как и колко много работят в полза на хората.
- От думите ви излиза, че има сигурност в дарителството?
- Разбира се и това, че излиза един негативен пример, по никакъв начин не е показателен за останалите организации и каузи. Повечето организации дават и отговор на въпроса какво се е случило с похарчените средства, какъв е резултатът от лечението, примерно.
Ключовото в неправителствените, гражданските организации, е, че в тях работят хора, които са заради каузите. Последните изследвания за състоянието на сектора показват, че 60 процента от хората работят на доброволни начала. Това че сега има един лош пример, по никакъв начин не е знак за работата на всички други.
- Вие работили ли сте с "Хелп Карма" и съмнявали ли сте се, че има някакъв проблем с нея?
- Не се познаваме лично. Естествено познаваме платформата, тя е най-голямата платформа за набиране на средства. Ние също имам дарителска платформа, така че имаме някакви впечатления от нейната работа, но в никакъв случай не сме си представяли нищо от онова, което беше показано в телевизионния материал.
