- Г-н Георгиев, предстоят ни трети парламентарни избори на 14 ноември. Сега обаче те ще са в комбинация с президентски. Ще има ли разместване на политическите пластове, на позициите по върховете на държавата, или ...?

- Със сигурност ще има разместване на пластовете. Въпросът е доколко ще са съществени. От гледна точка на това, което обществото, или по-скоро българската реалност очаква. В края на краищата избори се правят, за да се случи някаква реална промяна или пък ако в обществото надделяват нежеланията за промяна, да възтържествува статуквото за пореден път. Подозирам, че тези избори все пак ще сложат точка на цикъла, в който влязохме и който беше високо прогнозируем.

- В каква посока виждате тази точка?

- Във всеки случай промяната ще се случи. Тя може да не е в онзи обем, в който всеки един от нас си я представя. Мисля, че промяната е необратима.

- Основни изразители на тази промяна Кирил Петков и Асен Василев ли са? И всъщност те ли са новите месии?

- Те са още много, много „младенец“, така да се изразя. Имат много сериозни заявки. Формацията им има предпоставки да се представи успешно на парламентарния вот. В нея се вижда нещо, което малко липсваше на досегашния лагер на промяната – позитивната енергия. Този лагер успешно експлоатираше широко разпространеното желание за наказателен, протестен вот. Подозирам и че при новия проект ще го има, такава е и заявката. Но ще има повече позитивна енергия, което едно ново поколение, навлизащо в българската политика, иска да даде като импулс на стагниращия ни политически живот. Дали ще се случи? Ще видим – много зависи от детайлите. От типа кампания, от лицата, които ще влязат в листите, от тоналността в кампанията и пр. Надявам се наистина да има свежа нотка в зациклилия ни политически живот.

- Но експерти, анализатори и др. през последния месец упрекват Петков и Василев, че не са излезли със съвсем ясни идеи, програми, че „размиват“ дясното и лявото като понятие и т. н.

- Експертите си говорят едно и също от 20 г. Че има размиване на ляво и дясно у нас, се вижда с невъоръжен поглед. Да почакаме. Има време – ще се изяснят позициите им. Старите партии са ни ясни. И нищо да не ни кажат, ние знаем какво можем да очакваме. Няма и нужда да говорят. А що се отнася до новите партии – нима „Има такъв народ“ беше пределно ясен?! Което много попречи на партията да бъде успешна на предишните два парламентарни избора.

Подозирам, че ще има достатъчно яснота в комуникацията на новото политическо образувание и всичко ще си дойде на мястото. Нито Макрон беше безкрайно ясен. И той беше отвъд лявото и дясното. Нито в Германия социалдемократите и християндемократите са еднозначно десни или леви. Да не говорим за Демократическата партия в САЩ. Някои я упрекват в ултралеви тенденции, а други я виждат класическа дясноцентристка.

Ще си дойдат на място нещата у нас. Думите имат значение, но по-важни са делата. Тях, за жалост, можем да ги усетим, когато са приложени в реалната политика и си в позиция да действаш, а не да говориш. Най-добрият начин да кажеш нещо в политиката е да го направиш.

- Преди малко споменахте за ИТН и че не са казали ясно какво предлагат. Но защо пропиляха шанса си да управляват? Имаха и подкрепа, доверие от страна на другите формации, афиширащи се като носители на промяната.

- Не бих използвал думата "доверие". Останалите формации бяха готови да дадат на ИТН аванс. В името отново на промяната, на онзи неин вектор, който можем да наречем негативен проблем – какво да се „изчегърта“, на какво да кажем твърдо „не“, така че да се „рециклира“. Там беше консенсусът. Неяснотите и разминаванията бяха в позитивните програми. От там няма нищо неестествено. Хората могат по-лесно да се сближат от позицията какво „не“, отколкото какво „да“. Така беше и с протеста миналата година и с всякакви протестни движения.

- Но няма ли да се върне на власт Бойко Борисов? Самият той все повече заявява, че пак ще ги бие и ще е първа сила на вота през ноември. Помпат го и данните от социологическите сондажи.

- Нека да си говорят всички. Правят го не за такива като нас. Не се чувствам адресат на нищо, казано от Борисов. Говорят го на онези, които все още имат желание да ги слушат. Все още има такива. Това са послания към партийните ядра, които трябва да бъдат що-годе мобилизирани.

- Явно обаче не са малко слушателите на ГЕРБ?

- Не са малко, но ще намалеят. В края на краищата промяната започна, но не е навлязла в решаващата си фаза.

- Сега ли ще е тя?

- Зависи какво ще произведе 14 ноември, най-вече в парламентарен план.

- Питам ви и с оглед на президентския вот.

- Няма нищо необичайно в случая. Надявам се, че със съсредоточаването на два избора ще имаме по-висока активност. Която е нужна за по-отговорен и по-легитимен резултат. Подозирам, че ще е по-висока активността от юлския вот, но дали ще достигнем априлския, не знам. По-сложно ще е. Надявам се и да няма купен вот, който да вдигне изкуствено активността.

- Защо не се осмелиха основните играчи да издигнат изцяло партийна кандидатура за президент? Заложи се на формулата инициативни комитети...

- Изцяло партийни кандидатури има, когато има силни партии. Ние в момента нямаме. Нямаме и големи партии. Всички в най-добрия случай са средняци. Имам предвид като политическо влияние. Те се въртят около 10 процента от имащите право на глас в България. Според активността някой може да мине и 20% подкрепа сред гласувалите. Това са средни и малки партии. Ако все пак имаш някаква идея да гониш успех, очевидно няма партия, която да бъде достатъчно мощен ракетоносител. Инициативните комитети не са екзотика, работещ инструмент са. Не е страшно.

Но разбира се, едновременното случване на президентски и парламентарни избори налага подобни решения, тъй като за партиите, естествено, по-важно е гласуването за народни представители. Там те щат, не щат, ще се конкурират и с опоненти. Които не са опоненти, пък са конкуренти в същото политическо поле. Така че, ако бъде издигнат партиен кандидат, и неговите шансове за президентската надпревара намаляват, и едва ли нещо ще се добави към постиженията на партиите. Добро тактическо решение е в една такава смесена изборна ситуация. За мислещата публика, която обикновено гласува, всичко е достатъчно ясно. Дали е ИК, дали е само проформа, а всъщност е платформа за партийно участие, се вижда веднага.

ГЕРБ са решили, че е по-безопасен вариант издигането на проф. Анастас Герджиков. С по-малко рискове и щети и върху тяхното парламентарно представяне. А може би схемата е да се представи формално независим кандидат, който да консолидира вота на партиите на отиващото си статукво – ГЕРБ, ДПС и присъдружни по-малки формации.

- Ако се стигне до втори тур на президентския вот, реалният сблъсък ще е между настоящия президент и председателя на ВКС Лозан Панов?

- До голяма степен зависи от ДПС и неговото участие в президентския вот. По чистата аритметика, ако ГЕРБ монолитно стои зад проф. Герджиков, ако има балотаж, най-вероятно ще е между Радев и Герджиков. Ако гледаме чистата аритметика. Безспорно Лозан Панов е по-сериозен кандидат от Герджиков. Панов е с позиции, с дела, с ясен политико-граждански профил, но трудно ще консолидира значими сили до „Демократична България“. Затова има по-малки шансове да отиде на балотаж. Все пак много зависи и как ще тече тази паралелна кампания. Може да поднесе и сюрпризи.

- Казвате изненади, а в парламентарния вот ще има ли?

- Честно казано, не знам какво би ме изненадало вече. Всичко е в рамките на очакваното, и то с доста прилична вероятност. Идните 20 г., да не кажа и повече, няма да има партия, която да има мнозинство. Нима в Германия има? Виждам вече някакви симптоми на учене в младите партии. И при юлските избори, и при априлските имаше наченки на диалог, бяха установени контакти, имаше и общи теми и пр. Като понесат самите протестни партии някаква доза наказателен вот – и към ИТН, и към ДБ и другите, надявам се да извлекат нужните поуки. Надявам се да се появи нов играч, който няма дългосрочни политически амбиции и иска да свърши работата, която безспорно е немалко.