Учените по света стояха пред компютрите си в началото на януари в очакване Китай да пусне генетичния код на коронавируса - информация, необходима за разработването на тестове (имат се пред вид генетичните тестове или т.нар. PCR. Това не са бързите серологични тестове, за които се спори в момента у нас. Бел. "Сега") и на ваксини. За няколко дни лаборатории от Хонконг до Берлин създадоха тестове и споделиха изследванията с колеги. В рамките на седмици Австралия направи свои тестове и дори гражданите в най-отдалечените райони на страната можеха да бъдат проверени за COVID-19. Лаборатории в Сингапур и Южна Корея увеличиха производството и поръчаха допълнителни доставки. Тази бърза реакция им позволи да тестват стотици хиляди хора, да изолират болните и - поне досега - да ограничат разпространението на заразата.
Притеснени граждани в САЩ и в много части в Западна Европа пък трябваше да изчакат забавените тестове или им беше отказвано изследване. Когато пандемията от коронавирус започна да затваря световни столици и да парализира цели икономики, политическите лидери се разбързаха да направят тестовете по-широко достъпни. Експерти казват, че решаващият момент, когато масовото тестване можеше да позволи да се изпревари разпространението на заразата, е отминал преди повече от месец.
Въпросът обаче не е само научен. Изследователите казват, че е сравнително лесно да се разработи тест за откриване на вируса. Според тях пропастта между направените и ненаправените тестове показва политика, обществени здравни стратегии и в някои случаи - грешки. И сега светът може да плаща за пропуснатите стъпки.
Тестването е основно в усилията за борбата срещу разпространението на вируса. Страните, които масово провеждат тестове, могат да изолират заразените хора, да предотвратят или да забавят нови инфекции.
Без ранни и широко прилагани тестове, здравните служители и политиците ще действат на сляпо,
казват епидемиолозите. "Не можете да се борите с огъня със завързани очи", казва генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Адханом Гебрейсус. "Не можем да спрем тази пандемия, ако не знаем кой е заразен.“
Тестването обаче остава на по-заден план при различните мерки срещу епидемията, които се предприемат в световен мащаб. Някои държави като Франция не предприеха стратегия, в чийто фокус да е провеждането на тестове, за да се установи разпространението на вируса. Тестовете в Италия пък станаха жертва на политически раздори. Обединеното кралство разработи тестове, но реши да не ги използва масово, както направиха Сингапур и Южна Корея. Други държави пък се оказаха изненадани от недостиг на химикали, необходими за изследването.
След като вирусът достигна до САЩ в края на януари, президентът Доналд Тръмп и администрацията му няколко седмици омаловажаваха възможността за разпространението му. Центърът за контрол на заболяванията разработи свой собствен тест вместо да разчита на частни лаборатории или на СЗО. Избухването на заразата бързо изпревари предвижданията на Тръмп и тестовете на Центровете за контрол на заболяванията се оказаха грешни, с което САЩ изостанаха от други части на света - в техническо и в политическо отношение.
По същото време Сингапур вече беше поставил специални скенери по летищата, издаде насоки за работа от вкъщи и изготви план за наблюдение на хора, върнали се от чужбина. Независими лаборатории в Корея правеха тестове по домовете. "Те бяха готови и просто пуснаха тестовете", казва д-р Джеръм Ким от Международния институт по ваксините в Сеул.
Днес центърът на заразата е Европа, а според експертите вълната вече започва да удря и САЩ. С нарастващ брой на заразените и ограничен брой тестове, много държави затегнаха изискванията за това кой може да се тества. В Германия, където беше разработен първият одобрен за употреба тест, само лекари могат да предписват изследването. Във Франция и Белгия само тежко болни пациенти могат да бъдат тествани. Във Великобритания, както и в много други държави, вирусът се разпространява толкова бързо, че
вече не е възможно да се тестват хората и да се проучва откъде може да са се заразили,
обяснява Дейвид МакКой, който е преподавател по обществено здраве в лондонския университет "Куин Мери". Над 420 души починаха от вируса на Острова. Тестването си остава важно, когато учените трябва да разберат епидемиологията на болестта, допълва той. "Възможност да се ограничи епидемията обаче вече няма", смята МакКой.
В началото на разпространението на коронавируса някои държави показаха, че въпросът не търпи отлагане и реагираха по-пъргаво. Австралия, Корея и Сингапур се обърнаха към публични и частни лаборатории, за да разработят тестове. На 4 февруари правителството на Южна Корея бързо одобри тест за коронавирус на една компания и започна доставката му. Седмица по-късно беше одобрено изследване, предложено от втора компания. Последваха още две.
Австралийски лаборатории разработиха генетичен тест в началото на януари, а след като получиха генома на вируса, го усъвършенстваха. „Рано предвидихме, че може да има заболели и това ще създаде проблем“, казва д-р Джен Кок, правителствен вирусолог в австралийския щат Нов Южен Уелс - регион, в който досега са тествани над 33 000 души.
САЩ и Великобритания подкрепят централизиран подход. Великобритания първоначално възложи на лаборатория в северната част на Лондон да прави тестове, а месец по-късно, започна да разрешава и на други лаборатории. Американският Център за контрол на заболяванията трябваше да промени стратегията си. След като стана ясно, че нейният тест не дава надеждни резултати, страната изгуби ценно време. Администрацията на Тръмп трябваше да промени тактиката, като накара външни лаборатории и производители да помогнат, и да има на разположение милион тестове. Действалите бързо лаборатории имаха предимство. Те закупиха допълнителни продукти за тестовете, т.нар. реагенти, които извличат вирусна РНК от проби, взети от носа или от гърлото. В момента има недостиг на тези реагенти. "Така работим тук", казва д-р Дейвид Спиър, който е водещ микробиолог в правителствената медицинската лаборатория PathWest в Западна Австралия. "Винаги се опитваме да планираме напред".
Въпреки това техническата скорост и организацията в лабораторията не обясняват всичко. Възможността за тестване - поне в някои страни - също отразява политиката. Когато Австралия идентифицира първия заразен с коронавирус в края на януари, политическите лидери ясно показаха, че тестването ще се прави масово. "Тестваме хората", заяви на 30 януари д-р Кери Чант, най-висшият здравен служител в Нов Южен Уелс. "Призоваваме хората да дойдат. И много хора дойдоха за проби. "
Още преди вирусът да започне да се разпространява в Сингапур, премиерът Ли Сян Лун припомни на обществеността избухването на епидемията от ТОРС през 2003 г. и каза, че планира да вземе крути мерки срещу коронавируса. "Изградихме институции, планове, съоръжения, запаси, подготвихме хора, защото знаехме, че един ден нещо подобно ще се случи отново", каза той на 31 януари.
Южна Корея откри близо 600 клиники за тестване, включително десетки мобилни пунктове,
с които дори може да не се слиза от автомобила. Над 250 000 души са тествани - доста повече от която и да било друга държава, публикувала данни. Страната в голяма степен ограничи разпространението на заразата в югоизточния град Тегу, като повечето случаи са свързани с местния клон на християнската секта Църквата на Исус. „Подходът на Корея беше да се тестват всички“, каза д-р Ким. „Всеки, който се нуждае от тест, трябва да бъде тестван.“
САЩ, заедно със страни от Западна Европа, избраха различна стратегия. Докато Сингапур предупреждаваше, че заразяването със сигурност ще се увеличи, Тръмп прогнозира, че вирусът ще изчезне до седмици. В края на януари Франция се колебаеше дали да активира разпоредби за действие при извънредни ситуации, тъй като не смяташе, че епидемията е толкова сериозна както тази с H1N1 през 2009 г. "Имаме три случая и те не са сериозни", каза на 25 януари д-р Патрик Пелу от службата за спешна помощ. "Това е епидемия, която е под контрол".
Франция твърди, че може да тества по 2500 души на ден, а наскоро здравните власти обявиха, че над 40 000 са си направили тестове. САЩ са изследвали 25 000. Нито една от тези държави не е ограничила разпространението на вируса или е провела масови тестове за коронавирус. Корея и Сингапур са в състояние да направят и двете.
В Италия, която е най-засегнатата държава от заразата извън Китай, регионалните власти в северната част първо масово правеха тестове и се опитваха да проследяват контактните на болните. Националното правителство в Рим обаче възрази, като каза, че няма нужда да се тестват хора, които не проявяват симптоми. „Някой каза, че тестваме твърде много хора и затова имаме толкова огромен брой заразени. Това не е вярно“, категоричен е Джовани Реца, директор на Отдела по инфекциозни заболявания в Националния институт по здравеопазване в Италия.
Великобритания беше една от първите държави, разработили комплекти за диагностика на коронавирус, но взе решение да не прави тестове масово. Първоначално правителствената стратегия се фокусира върху забавянето на разпространението на заразата, а не върху спирането й. Въпреки това
властта в Лондон силно подцени потенциалния обхват на епидемията,
показва публикувано наскоро проучване. Правителството на Борис Джонсън обаче смени стратегията си и реши да започне масови тестове. Той обяви в реч пред парламента, че има възможност да бъдат правени по 25 000 теста на ден.
Южна Корея рано въведе тестове в комбинация с други подходи, включително някои, на които европейското население може да се противопостави. Правителствено мобилно приложение проследява хората, за да гарантира, че те стоят под карантина. Полицаите използват кадри от камери за наблюдение, телефонни данни и кредитни карти, за да пресъздадат движенията на нови пациенти и да идентифицират потенциални контакти.
Карантината и изолацията днес са реалност за над 1 млрд. души по света. Италия напълно затвори врати. Европа има всичко, но затвори границите си. Президентът на Франция Еманюел Макрон каза на хората да останат вкъщи за 15 дни и нареди на армията да транспортира болните до болници. Тръмп препоръча да се спре всичко, с изключение на събирания на малко хора.
Без да има лечение на болестта, много страни казват на заразените да останат вкъщи, освен ако състоянието им се влоши сериозно. Болниците не могат да си позволят да бъдат задръстени от изнервени хора, които искат тестове. Пациентите, които сами са си наложили карантина вероятно никога няма да бъдат тествани, което прави сложно да се определи обхватът на заразата. И докато вирусът се разпространява, практичността на тестването намалява, както и неговата стойност. "Тестовете на контактни лица, според мен, много скоро ще бъде напълно извън контрол", казва Манфред Грийн, епидемиолог в университета в израелския град Хайфа.
