Унил и печален посрещна светът тазгодишното зимно слънцестоене, а това от древни времена е празникът на надеждата, защото сред студа и мрака на най-дългата нощ слънцето се възражда, денят започва да расте, усеща се ново начало. Затова тези дни в края на годината, Dies Natalis Solis Invicti, дните на рождението на непобедимото слънце, мъдрите римляни отреждали за фестивала Сатурналии. През Сатурналиите падали всички забрани и задръжки, всички се отдавали на пиянство, веселие, пируване и забавления. Владетелите на първата световна империя добре разбирали, че поданиците имат нужда от веселие, от усещане за щастие, от вяра и надежда. Човек и народ, лишени от радост, загубили надежда, трудно се управляват. Разбит от скръб и страх човек можеш да пребиеш, даже да убиеш, но ако е загубил енергия и желание за живот, не можеш да го накараш да работи. Това явно не съзнават днешните недъгави управници на света. С лека ръка, подражавайки един на друг, те наложиха точно сега, през „най-добрите дни“ (Гай Валерий Катул), най-суровите ограничения, най-крайните забрани. Лекомислено
обърнаха Рождеството в някакви Инферналии
(от inferno, лат. ад) и под техния знак ще посрещнем новата година. Такива съдбовни грешки владетелите допускат от високомерие, съчетано с лекомислие. Те винаги се плащат скъпо и от владетелите, и от поданиците. Владетелят губи престола, свободата или главата си, нацията губи доход и богатство, когато стопанството изпадне в хаос и безпътица. Ужасяващи инферналии изпълват икономическите прогнози, които традиционно се публикуват малко преди да настъпи новата година. Повечето са чисти фантазии, но няколко опасни тенденции трябва да следим. И да се пази от тях който може и знае как да го направи.
Зенит и заник на трилионерите. Все още няма трилионери (хора с богатство от един трилион долара). Но скоро може да поздравим първия от новата порода. Сп. "Форбс" изчислява имането на най-заможния, Джеф Безос от "Амазон", на 113 млрд. долара в края на 2019 г. Но той спечели най-много от пандемията. Заключените по домовете си хора поръчват все по-често от насъщните им panem et circenses (лат. хляб и зрелища) през интернет и все повече от лидера "Амазон". Затова богатството на г-н Безос, който продължава да държи 11% от акциите, е набъбнало в пандемията с над 80%, казват. С този темп и безспорните възможности дори само за екстензивно разширение на бизнеса на компанията, за 4 до 5 години "Амазон" ще ни дари първия трилионер. Световното нещастие е вдигнало състоянието и на другите водачи в списъка на "Форбс". Но възходът на милиардерите се оказва опасен и неприемлив за милиарди хора и достигна толкова широк консенсус срещу личното свръхбогатство, че властите по цял свят погнаха гигантите – с иск за принудително разделяне на "Гугъл" и "Фейсбук" в САЩ, с цял нов пакет мерки срещу глобалните гиганти в Евросъюза. По-умните свръхбогати (Бъфет, Гейтс) разбират, че светът няма да търпи хора с лични доходи колкото на средна държава. Те знаят как САЩ разбиха през 1911 г. "Стандарт Ойл" на фамилията Рокфелер и сами вземат мерки да разпределят богатството си чрез нови начини за безличен контрол. След пандемията ще започне разбиването на свръхбогатите. Със сигурност ще бъдат затворени фермите за еднорози и производството на милиардери за един ден. Томове са написани с аргументи защо се налага. Това е необозримо дълбока промяна в самата сърцевина на световното стопанство. Нова ера.
Данък върху богатството.
Можем да проследим как глухото недоволство срещу свръхбогатите, усилено от лишенията на кризата, буквално за месеци кристализира в явен консенсус между все по-широки кръгове в политиката и бизнеса, включително сред самите милиардери, че „богатите трябва да плащат повече“. Начинът за бързо и ефективно облагане на натрупаните богатства е добре познат на финансистите още от 5 в. пр. н.е. И това не е прогресивното подоходно облагане (то лесно се избягва и прехвърля), а чрез пряк данък върху богатството. Като атинската есфора (εἰσφορά), за която говори колегата Тукидид или данъка закат, наложен от самия Пророк Мохамед. Ако утре бъде предложен, такъв данък ще събере мнозинство в парламентите на практически всички индустриални, а и в повечето развиващи се страни по света. И това предстои. Обаче свят, в който сериозно се облага капиталът, вече ще е съвсем различен и от класическия, и от глобалния капитализъм, какъвто го знаем днес.
Заличаване на дълга.
В лакомията си днешният свят е задлъжнял толкова, че са застрашени самите основи на финансовата система. Свръхдлъжници са държавите, фирмите, домакинствата. Натрупаният дълг изобщо не може да бъде платен, а една остра дългова криза ще блокира целия световен обмен, оттам и производството, в такава степен, че сривът от изключването (lockout) ще ни изглежда като лек уплах. Пример за хаос с такава дълбочина можем да потърсим в натуралната икономика на континентална Европа (Германия, Австрия, Италия) след Първата световна война. Неслучайно в центъра на програмата „Рестарт“ (Reset) на Световния икономически форум стои идеята за заличаване на целия натрупан дълг. Тя може да стигне до ликвидация на цялата рентиерска класа, финансов мор на пенсионерите и дълбока експроприация на спестяванията. Затова не вярвам идеята да се приеме някога открито, със закон – пр. заличаване на всички вземания в портфейла на ЕЦБ, като вече предложиха няколко шарени евродепутати. Друг е въпросът, че изход няма и дългът ще бъде заличаван, отмиван, облекчаван, обезценяван. Значи – и спестяванията, и пенсиите, и рентите. Всеки човек и бизнес трябва да реши как ще организира и съхранява своята ликвидност и нужното натрупване.
Това са трите най-дълбоки и опасни за всекиго тенденции в световното стопанство. Те няма да ни подминат. Разбира се, едва ли ще преживеем взривна развръзка догодина, каквото и да говорят пророците на кризата. По-скоро процесите ще се развиват бавно и мъчително. В инферналиите има повече хаос, отколкото ужас. Но моделът на потребителското общество се разпада, а в новите условия за бизнес важно правило ще стане „и не бъди богат“.
