- Господин Ганев, ако не бъде направена актуализацията на бюджета за тази година, какви последици ще има от това за финансите на държавата?

- Последните два месеца на годината държавата ще трябва да спре да харчи всичко - пенсии, заплати, издръжка и т.н.

- Последните данни от 31 август показват, че бюджетът е все още с немалък излишък - 885 млн. лв.

- Няма никакво значение, че бюджетът е на излишък. Парламентът е дал таван на изпълнителната власт колко може да харчи. Ако изпълнителната власт събере 1-2-3-10 милиарда повече над този таван, тя не може да харчи над него. Таванът ще бъде достигнат някъде през ноември и след това министрите и лев не може да похарчат, защото ще лежат в затвора.

- Как правителството на Бойко Борисов харчеше милиардни излишъци през последните години? И винаги се оправдаваха с разпоредби в Закона за публичните финанси?

- Дай боже, и за промени в Закона за публичните финанси да имаме време някой ден. Но това, което кабинетът на Борисов правеше, е друго - те вървяха нарочно цяла година значително под тавана на разходите и когато дойде краят на годината, можеха да разместват от едно перо в друго, но в рамките на този таван. Докато ситуацията тази година е различна, имаме преизпълнение на приходите.

- Чуха се най-различни квалификации на законопроекта на служебния кабинет за актуализацията на бюджета - "празен чек", "кутията на Пандора". ДБ има ли съществени забележки?

- Съществени забележки, честно казано, нямаме. Но трябва време да се обсъдят всички възможности и разчети при различните сценарии. Важен въпрос е този за преизчислението на пенсиите, където се сблъскват две предложения - на Министерството на финансите чрез увеличаване на коефициента за прослужена година, и на БСП и ИБГНИ с промяна на средния осигурителен доход като за всички пенсионери той стане този от 2018 г. Тези промени ще засегнат с различен процент пенсиите и затова е добре всичко да се обясни с разчети и от НОИ и да се премислят. Още една причина да не приемем предложението на БСП да се пришпори актуализацията. Има време да направим качествени промени и да изберем варианта, който изглежда най-малко несправедлив и който подпомага най-голям брой пенсионери.

- Къде са другите спорни промени?

- Другата голяма опасност е от абсолютно разюздания предизборен популизъм. Понеже всички виждат, че има излишък, искат да правят на гърба на финансовия министър предизборна кампания и харчат тези пари по любими техни пера, лобистки интереси или дори и по принципни съображения. 

- Намирате ли основание в обвиненията на ГЕРБ, че служебният кабинет дава "празен чек" за подпис заради неяснотата за какво ще бъдат изхарчени 1.2 млрд. лв. за борба с пандемията? БСП и ДПС също разкритикуваха това.

- Исторически ГЕРБ нямат право да говорят такова нещо, защото те са гросмайсторите на правенето на бюджет по този начин. Нервността на другите партии е заради това, че тези разходи са записани към резерва за непредвидени и неотложни разходи, а не по бюджетите на конкретните министерства. "Демократична България" ще искаме ясно да се запише за какво ще отидат тези допълнителни разходи. Например в частта, която е за Министерството на здравеопазването, ще искаме едни 5 млн. лв. изрично да се запишат, че трябва да отидат за информационна кампания за ваксиниране. В момента министерството по свое усмотрение ще решава къде ще отидат тези 5 милиона лева. Имаме и други подобни предложения, очакваме и от други парламентарни групи да има.

Все пак има резон тези допълнителни разходи да бъдат записани като резерв и от него да се харчат пари за определени дейности, вместо да отиват по бюджетите на министерствата. Причината е, че като се дадат парите на министерствата, те винаги ще ги изхарчат. Докато, ако се запишат в резерва, и дай боже, ковидвълната се развие по-благоприятно и тези пари не се похарчат, то тогава те остават в резерва, при което автоматично се намалява дефицитът. Ние от ДБ разбираме тази гледна точка на МФ, но искаме да се запишат по-подробно за какво ще се харчат тези пари.

ДБ ще предложи също така да се разшири подкрепата за бизнеса заради ковидкризата, като повече средства се насочат към самонаетите, земеделските стопани и хората на изкуството. Трябва да се подпомагат не само работодателите, но и тези хора, които са поели живота си в собствените си ръце. Разбира се, предложенията ни са в рамките на предвидените за тази цел 430 млн. лв.

- Как ще се отрази на икономиката тази политическа криза, която се смесва и със здравна криза, а също и с бежанска криза?

- Зле ще се отрази, но трудно може да се оразмери ефектът и продължителността им. При всички случаи политическата несигурност пречи на бизнесите да правят планове и всеки ще гледа да заделя ресурс, за да реагира при неблагоприятно развитие на ситуацията. А такива резерви винаги са за сметка на по-агресивно инвестиране и иновиране.

Вирусът и здравните мерки също влияят на бизнеса. Ако изключим ваксинациите, които единствени реално увеличават способността на обществата да устояват на вируса, то локдауните, маските и дистанциите не са чак толкова ефективни мерки. А потенциалната мигрантска криза е още нещо, което се наслагва върху несигурната среда.

Да не забравяме и още една криза - инфлационната. За мен тя е много по-сериозна, отколкото й се обръща внимание. България в случая не може да бъде винена, с изключение на слабостите на пазара на електроенергия, които създават проблеми на индустрията. Но вън от това енергията ще поскъпва. И много други неща ще поскъпват, защото светът през последните 10 години бе заливан от пари от централните банки. А в България винаги инфлацията идва с малък бонус отгоре, т.е. тя става по-висока от световната и европейската и това донякъде е и заради процеса на настигане. Няма да съм изненадан, ако през 2022 г. средногодишната инфлация е 4%.

Така че инфлацията е друг аспект на кризата. Пример, голяма част от 50-те лева добавки към пенсиите, вече са изядени от инфлацията. И това ще продължи, за съжаление. Увеличението на пенсиите също донякъде допринася за увеличението на цените.