Вече изкарахме три месеца, откакто работи сглобката на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Мнозина в страната се примириха с властта на тройката – нали получихме редовно правителство; избутани бяха в историята служебните кабинети на Румен Радев; в парламента се събра мнозинство, а външната политика на страната навлезе в евроатлантическия коловоз. Вярно, границата между лагерите на промяната и на статуквото в политиката беше почти напълно заличена. Но вълнува ли някого това?
Ами, да, на доста хора им пука за неща като принципи и почтеност. Затова сглобката трябва непрекъснато да доказва, че функционира добре. Все пак единственото оправдание за нейното съществуване е, че трябва да се случат определени неща в държавата. Например, да се извърши дълбока правосъдна реформа чрез промяна в Конституцията; да се предотврати надделяването на проруските сили, които може да хързулнат България в орбитата на Кремъл; да се предприемат мерки за изваждането на страната от икономическата криза. Това са причините, поради които доста хора преглътнаха горчивото хапче, което им поднесоха политиците.
Лидерите на тройката обаче имат и други неща наум, освен да се занимават със съдебната власт, войната в Украйна и икономическото блато. Те са политици, все пак, да не забравяме това. Търсят слава, власт и влияние, а и имат да хранят „обръчи от фирми“. Първо обаче трябва да хванат лостовете на държавното управление. А към тях са се протегнали много ръце.
Сглобката изобщо не прави нещата по-лесни в това отношение. Напротив, страхотно ги усложнява. В управлението реално участват десетина партии, всяка от които е пълна с отворени усти, чакащи да ги нахранят. Апетитите са безкрайни, а възможностите да бъдат задоволени са доста ограничени. От тук следва и страхотната битка за постове и назначения, която до момента е
основният белег на управлението на сглобката
А в началото водачите на ПП Кирил Петков и Асен Василев твърдяха, че цялата власт ще падне в ръцете на тяхната партия. Петков говореше мъгляво за някакъв борд за назначенията. И досега не се знае какво точно означава това, освен че заедно с Борисов в някакъв формат ще обсъждат разпределението на постовете, така че да няма нито недоволни, нито такива, които преяждат с власт.
Договорките обаче и до момента се правят по познатия задкулисен начин – разни хора обикалят по стаички и кабинети, водят скришни разговори, разменят си заплахи и обещания. За резултатите от тази съмнителна активност обществеността научава едва при гласуванията в парламента. Така стана, когато се извърши подялбата на БНБ, здравната каса и Сметната палата – големите кадрови „постижения“ на сглобката.
Най-голямата битка в тази игра обаче тепърва предстои. Овладяването на МВР и на специалните служби винаги е било кулминацията на политическия стремеж към властта. Тези ведомства държат силата и информацията – ключови ресурси за влияние в държавата. Който ги контролира, може да бъде сигурен, че ще се задържи на върха дълго време. Нали лидерите на ПП обясняваха в изтеклия запис на партийния пленум през май т.г., че ще правят местните избори с „наше МВР“, както и че са съгласували бъдещите шефове на спецслужбите с чуждестранно посолство. Кадруването в тази област стана още по-важно покрай загадъчното убийство на влиятелния бизнесмен Алексей Петров.
А в сектора за сигурност се пресичат интересите
на най-важните хора в страната. Не само на партийните лидери и стоящите зад тях кръгове, но и на президента Румен Радев. След края на служебната власт, която използваше за своите амбиции, Радев се втурна да спасява каквото може от натрупаните от него позиции. А най-важният му лост е възможността да участва в назначаването на големите началници в сектора за сигурност. Това е причината, поради която ПП и ДБ от толкова време говорят за промени в законодателството, което регулира дейността на службите и на МВР – за да пресекат влиянието, което тези закони досега предоставят на Радев. Нали е очевидно защо той няма да отстъпи без битка?
Засега кадруването на сглобката в сектора за сигурност буксува. Започна подмяна на началници във втория ешелон, но големите постове засега не се пипнати. Най-драстичният ход беше заявката на кабинета да отстрани главния секретар на МВР – едно от многото висши назначения в сектора, към което Радев е съпричастен. Държавният глава на практика блокира процедурата и обвини управляващите, че искат да подчинят силовото министерство преди изборите.
И тук битката е не само между сглобката и президента, но и в лагера на самите управляващи. Наскоро Бойко Борисов се оплака, че ПП налага свои кадри във властта, без да се съобрази с него. „Ако това е сглобката, не виждам как ще продължим да участваме“, предупреди герберският бос. Такава му е стандартната тактика – когато получава постовете, които иска (като БНБ и Сметната палата), тогава сглобката е супер; когато не му отстъпват желаното, започва да прави заплашителни намеци. В отговор Кирил Петков се изпусна, че герберите са определили десетина зам.-министри досега, и постави ребром въпроса за спецслужбите. „Те (ГЕРБ – бел.а.) трябва ясно да се определят – с президента ли са или са за реформата в службите“, обяви той. Ден по-късно партията му ПП преоформи този призив в директен ултиматум към Борисов и хората му.
Е, ясно е, че герберите
не се интересуват от президента, а от себе си.
Това всъщност е и проблемът на ПП – ако нещата опираха до това всички в сглобката да се обединят срещу Радев, нямаше да е толкова трудно; но интересите на отделните партии са прекалено различни. Ясно е например, че след като герберите позволиха на депутата от ПП Петър Петров да стане зам.-шеф на ДАНС, тогава те ще поискат най-висшата длъжност в агенцията за сигурност да отиде при техен човек. Както направиха с БНБ – гуверньор остана номинираният от ГЕРБ Димитър Радев, а ПП и ДПС си поделиха подуправителските места. Така вероятно Борисов смята да нареди схемата за всички спецслужби. А защо да не поиска и мястото на главен секретар на МВР? Колко му е – ще каже, че ПП е получила министъра на вътрешните работи и това трябва да се балансира с поста на главсека.
Така сглобката ще започне да се тресе. И нищо чудно да се подпали. А покрай това може да изгорят и всички големи планове – за Конституцията, за Украйна и за икономиката, с които тази странна коалиция дойде на власт.
