Правителството очаквано предлага актуализация на държавния бюджет за 2020 г. с дефицит и възможност за нов дълг. При почти внезапен икономически шок, причинен както от вътрешни забрани и ограничения, така и, дори в много по-голяма степен, от практическото блокиране на европейската икономика, това не е изненада.

Накратко, приходите ще са по-малко от предвиденото, разходите ще са повече от предвиденото, ще има увеличение на държавния дълг за финансиране на бюджетния дефицит.

Хубавото е, че

стартовата позиция на България е добра

– рекордно ниска безработица, ниво на държавния дълг от около 20% от БВП (само Люксембург и Естония имат по-нисък), баланс в планирания бюджет и фискален резерв от около 10 млрд. лева. Страните, които в период на бърз икономически растеж поддържат балансиран бюджет или дори излишъци, имат буфер, или т.нар. „фискално пространство“ да финансират мерки и да поемат негативни въздействия при рязко влошаване на стопанската активност. Лошата новина е, че никой не може да каже колко дълбока и колко продължителна ще е кризата в света, Европа и у нас.
Какво точно се променя в бюджета:

• Приходите ще са с 2,44 млрд. малко от планираните, което отразява очакван спад в потребление, заетост и печалби. Намалението е с около 1,1 млрд. лева при данъка върху добавената стойност, 430 млн. лева по-малко приходи от осигуровки, по около 300 млн. по-малко приходи от данъци върху печалбите и доходите на физическите лица и около 200 млн. по-малко акцизи.
• Разходите се увеличават с 1 млрд. лева, като това ще е по бюджета на осигурителния институт за мярката 60/40. Останалите допълнителни разходи, които бяха многократно оповестявани и коментирани през последните дни, се извършват за сметка на намаление на други разходни пера – т.е. свиват се едни харчове за сметка на други.
• Таванът за нов дълг се увеличава от 2,2 до 10 милиарда лева. Правителството засега очаква 3,5 млрд. дефицит, а още 700 млн. лева се насочват в увеличение на капитала на Българска банка за развитие. Изглежда новият таван на дълга е сметнат при допълнителен буфер от 3,6 млрд. лева, който може и да не бъде използван.

Цялото взиране в точните числа обаче е подвеждащо и според мен съвсем скоро ще се окаже отдалечено от действителността.

Никой не се наема да каже

кога пандемията ще бъде овладяна в глобален мащаб,

и по-конкретно – докога ще са де факто блокирани икономиките на основните наши търговски партньори. Същото, разбира се, важи и за вътрешната обстановка в България. Никой не може да предвиди и кога ще бъдат отворени границите, кога ще има пак полети, ще има ли изобщо летни почивки и т.н. Затова опитите за прогнози на нивото на БВП, на заетостта, на потреблението, на износа, на инвестициите, изобщо на всичко, което сме свикнали да наричаме „макрорамка на бюджета“, са изключително несигурни.

На пръв поглед, сценарият, послужил като основа за актуализацията, е доста стряскащ – спад на БВП за цялата година с 3%, свиване на износа на туризъм и международен транспорт с 26% и износа на стоки с 13%, спад на заетостта с 4-5% за 6 месечен период и увеличение на безработните с около 1/3. Кризата обаче е с „отворен край“ и често повтаряните от анализатори и политици, и до голяма степен базирани на опита на Китай, очаквания за тримесечни мерки и последващ рестарт на стопанската активност може да се окажат оптимистични. В последните дни прогнози са за икономически спад в еврозоната от над 10%, включително в Германия, която е основна експортна дестинация за българската промишленост. 

И така,

какво може да се обърка сметките на финансовия министър?

От една страна, спадът на приходите може да е много по-сериозен. Засега разчетът е освободените от работа в идните две тримесечия да достигнат 120-130 хиляди и още в края на годината заетостта да започне отново да расте. Това предполага справяне с епидемията в идните 2-3 месеца, начало на възстановяването в другите европейски икономики и в голяма степен успех на мярката „60/40“. Ако обаче повече хора бъдат съкратени в идния месец, и по-важно – ако уволненията продължат и не се случи оживление през есента, то ще имаме повече разходи за обезщетения за безработни, и едновременно с това по-ниски постъпления от социални и здравни осигуровки и данък върху дохода.

Не е ясно и дали правителството

ще удължи субсидирането на заетостта

при запазване на ситуацията без промяна след 3 месеца. Но дори да не я продължи, по-висок брой безработни ще наложат повече разходи за обезщетения. Заедно с това, продължителната криза в съчетание с по-голяма загуба на работни места създава допълнителна несигурност в домакинствата, които неминуемо ще станат по-предпазливи в покупките си, дори тези, които не са загубили работа – а това води до по-сериозен спад на приходите от ДДС заради намаляло потребление. 

Значителното свиване на пътуванията

– както за лични цели, така и за превоз на товари заради спад в дейността – може да доведе до по-голям спад на приходите от акцизи върху горивата. Отделно, на глобалните пазари цените на ключови суровини спадат, като петролът достига нови исторически ниски стойност, и доколкото за бизнеса и домакинствата поевтиняването е добра новина, то носи по-ниски приходи от ДДС. Не е ясно и как ще се поддържа събираемостта на приходите – на теория данъкоплатците не би следвало да се опитват да се финансират чрез забавяне на вноски заради високите наказателни лихви, а и именно за да се избегне това, се разработват мерки за достъп до ликвидност през търговските банки. Ако кризата изглежда кратка и се вижда „светлина в края на тунела“, подобна логика ще работи, иначе – няма как да знаем. 

Затова е важно и

големите страни в ЕС да се справят,

за да започнат да отварят заводите, а ограниченията за придвижване лека-полека да се облекчат. Това ще е и първа индикация за относително по-оптимистичния сценарий – в който кризата се овладява бързо и следва активизация на социалния живот, потреблението и производството. Ако азиатските икономики (Китай, но не само) се възстановяват бързо, това също дава някакъв обозрим хоризонт.

Голяма част от предприемачите и домакинствата базират решенията си за инвестиции и разходи върху очакванията си за бъдещето. При усещане за краткосрочен срив, но с перспектива за бързо връщане на пазари и продажби, това няма да отложи нови проекти, вероятно и потреблението може да бъде поддържано дори за сметка на спестявания – нали затова всички пестят бели пари за черни дни. Всичко това може да доведе до

сериозен, но краткосрочен спад,

който да е свързан с ограничени съкращения на работни места само в пряко засегнатите отрасли. Ако възстановяването стартира бързо, може да има и известно компенсиращо потребление след няколко месеца, което пък ще доведе до повече данъчни приходи.

Изглежда тази обща неизвестност е мотивирала финансовия министър да поиска увеличение на тавана на дълга, значително надхвърлящо предложения (към момента) дефицит. Ползата от ниския дълг е, че държавата няма значителни погашения по стари заеми – но все пак има падежи от малко над 300 млн. през юли  и още 800 млн. в началото на 2021 г., за които трябва да се планира ресурс. Но в крайна сметка никой не задължава правителството да поеме максимума на разрешения дълг – ако дефицитът е в тези рамки, това няма да се наложи. Същевременно правителството може да съкрати разходи със съмнителна полза, част от тях финансирани с европейски средства. В добрите години беше лесно такива проекти да минават, особено ако носеха популярност – всичко от стадиони, грандиозни ремонти на площади или паркове, празни велоалеи и други подобни. Сега вече - не.