Медия без
политическа реклама

Как, защо и срещу кого ударно се въоръжава Сърбия

Нейните съседи се опасяват, че сблъсъкът на Балканите е неизбежен

Александър Вучич
Президентство на Сърбия/ТАНЮГ
Александър Вучич

Когато през септември президентът на Сърбия Александър Вучич подписа указ за връщане на задължителната военна служба, която беше отменена през 2011 г., той обясни: „Ние не искаме да нападнем никого и няма да го направим, но искаме да отблъснем онези, които ежедневно и неуморно ни заплашват. Ние се движим към катастрофа. В такива условия нашата армия трябва да стане по-силна и по-мощна. Надявам се, че всички разбирате колко важна ни е силна армия, колко е необходимо да купуваме и произвеждаме повече оръжия.“

Съседите на Сърбия обаче все повече се опасяват, че

 

тя се готви да „подпали“ Балканите.

 

На пръв поглед, Вучич и Сърбия се опитват да играят едновременно с Китай, Русия, Съединените щати и Европейския съюз. Но тази игра, която напомня маневрите на югославския диктатор Йосип Броз Тито, върви в изключително опасна посока: Сърбия непрекъснато се въоръжава, Александър Вучич методично насажда омраза към съседните държави и малцинства, а заслепените от лития* европейски политици предпочитат да не забелязват това.

Сърбия е балканската страна с най-висока позиция в тазгодишната класация на Global Firepower. След 56-ото място на Сърбия (от общо 145), се нареждат армиите на Хърватия (66-о място), Албания (90-о място), Северна Македония (110-о място), Босна и Херцеговина (116-о място), Черна гора (129-о място) и Косово (135-о място).

В арсенала на Белград има 82 ракетни комплекса. ВВС на Сърбия разполагат със 117 самолета и 44 хеликоптера. Сухопътните войски имат 262 танка, 3954 автомобила, 90 самоходни гаубици и 72 несамоходни оръдия. Щурмовите хеликоптери Ми-35М, транспортните хеликоптери Ми-17В, изтребителите МиГ-29, танковете Т-72, бронемашините БРДМ, безпилотните дронове Wing Loong, ракетните системи „Панцир-С1“ и С-400 са част от новото въоръжение на Сърбия, закупено или подарено от Русия, Беларус и Китай.

Сърбия продължава

 

да придобива въоръжение откъдето е възможно.

 

Използвайки Европейската програма за стимулиране на рекапитализацията (ERIP), стартирана от Държавния департамент на САЩ за ускоряване на отказа на страните от НАТО от руско въоръжение, Сърбия започна да купува отделни видове оръжие от Унгария и Кипър. През юни в Сърбия пристигна жп влак с 50 бронетранспортьора БТР-80А от Унгария, съобщи порталът „Балканист“. От Кипър Сърбия закупи единадесет употребявани хеликоптера Ми-35П, допълващи четирите нови Ми-35М, купени от Русия. Обсъжда се и покупката на многоцелеви изтребители Mirage 2000-5 от Гърция, необходими на Сърбия за преходния период – до пристигането на новите френски изтребители Rafale.

На Запад модернизацията на Въоръжените сили на Сърбия се насърчава, включително с оглед "внедряването на технологии и системи, съвместими с оборудването на НАТО". Това заяви заместник-прессекретарят на Министерството на отбраната на САЩ Сабрина Сингх на пресконференция в Пентагона с журналисти, сред които и представители на сръбски медии, присъстващи на срещата на върха на НАТО. Някак парадоксално прозвуча похвалата към Сърбия в един от документите на алианса – за това, че тя "поддържа политически диалог и сътрудничество с НАТО по въпроси от взаимен интерес, като се фокусира върху подкрепата на демократични, институционални и отбранителни реформи".

 

Сърбия също така е най-големият производител на оръжие в региона,

 

отбелязва американският аналитичен център New Lines Institute (NLI). През 2021 г. тя е продала оръжие на стойност 384 милиона долара на Обединените арабски емирства, САЩ, Кипър, Алжир, Уганда, Азербайджан, Турция, България, Бахрейн и Саудитска Арабия.

Една от най-впечатляващите стъпки в по-нататъшното въоръжаване на Сърбия стана покупката на дванадесет френски изтребителя Rafale в края на август за 2,7 милиарда евро, включваща пълен пакет с поддържаща логистика. Съответното споразумение бе подписано по време на посещението на френския президент Еманюел Макрон в Белград.

Ласкавата риторика на френския лидер по този повод впечатлява. Според него придобиването на изтребителите Rafale "отразява продължаващия процес на укрепване на стратегическата автономия на Европа, който включва сключване на сделки за доставка на военно оборудване с кандидати за присъединяване към ЕС". "Това е ясен избор, който отразява стремежа към дългосрочен съюз между нашите държави в рамките на силен, суверенен Европейски съюз", добави той.

"Грандиозното събитие за Сърбия" (по думите на Вучич) и "стратегическата промяна в сръбската политика" (според Макрон) отново подчерта

 

готовността на Запада да подкрепя увеличаването на военния потенциал на Сърбия,

 

въпреки че тя "се гордее", по думите на президента си, с отказа да се присъедини към общеевропейските санкции срещу Русия.

Сделката в Париж бе саркастично коментирана от хърватския президент Зоран Миланович. "Вучич се подготвя за въображаема война, която ще продължи около седмица. В същото време Сърбия изостава двойно в развитието си спрямо Хърватия и Румъния", подчерта Миланович, намеквайки, че Сърбия набляга на военните разходи, а не на инвестиците за развитието на своя потенциал.

Фактът, че Сърбия придоби най-новите френски изтребители, имаше и неочакван страничен ефект. Бившата депутатка от Държавната дума на Русия Елена Панина заяви, че в рамките на сделката Белград е получил отстъпка от 390 милиона долара, защото ще предаде 36 изтребителя МиГ-29 руско производство на Париж, а оттам машините ще заминат към Украйна (въпреки че в бойна готовност в Сърбия се намират само 14 такива самолета).

В отговор вицепремиерът на Сърбия Александър Вулин обвини Панина в "подла и гнусна лъжа". "Сърбия разполага с най-големия брой танкове от съветско производство в Европа и нито един от тях не се озова в Украйна. Сърбите не предават, тях ги води последният свободен лидер в Европа – Александър Вучич. Следващия път, когато решите да лъжете за нас, помнете това", каза Вулин.

Въпреки това съобщението на Панина се разпространи из балканските медии и Министерството на отбраната на Сърбия беше принудено официално да го опровергае. Пресата напомни и информацията, която се появи по-рано - за доставките на сръбски боеприпаси за украинската армия през трети страни на стойност 800 милиона долара.

По показателите за прогресивен ръст на военния бюджет Сърбия заема първо място сред европейските държави, пише албанският портал Albanian Daily News. Тенденция за увеличаване на военните разходи в Сърбия се наблюдава от 2016 г. насам. Според Economist, за последните шест години

 

разходите за отбрана в Сърбия са нараснали с около 70%,

 

достигайки 1,4 милиарда долара годишно. Тъй като няма реална опасност от агресия срещу Сърбия, единственото обяснение за засилването на сръбската армия е възможното ѝ използване за изграждането на "сръбски свят" – проект за Велика Сърбия, който привържениците на Путин в Белград се стремят да реализират.

Албанският портал обръща внимание и на фактори като радикално настроеното сръбско малцинство в Косово и просръбските политически сили в Черна гора и Босна и Херцеговина. Освен това националният стратегически документ позволява на сръбската държава да се намесва в други страни, където има сръбско население, с цел неговата защита. Според Albanian Daily News, въоръженият конфликт изглежда неизбежен сценарий, поради което и превъоръжаването на съседите на Сърбия, водени от Косово, също е неизбежно.

Бившият командващ кампанията на НАТО в Косово - американският генерал Уесли Кларк също оцени балканската геополитическа ситуация. "Сърбия е магнит, привличащ руските империалистически амбиции в Европа", каза той в интервю по повод 25-та годишнина от края на бомбардировките на НАТО по време на войната за независимост на Косово. Според него

 

Сърбия е "агент на руската инфекция на Балканите"

 

и между Косово и Сърбия не може да има стабилност, докато "Москва не се откаже от своите амбиции в този регион". "Изходът е поражение на Русия в Украйна, за да разбере Сърбия, че нейното бъдеще е със Запада. Когато сърбите осъзнаят това, няма да има проблеми с Косово", каза той.

Според данни на аналитичния център NLI във въоръжените сили на Сърбия има 28,1 хиляди военнослужещи и 50,1 хиляди резервисти. Сръбската полиция наброява 27 000 души.

Но това не е всичко. В момента се формира сръбски спецназ, за който подробно разказва Косовският център за изследване на проблемите на сигурността (KCSS). Програмата за разширяване на спецсилите на Сърбия се нарича "Проект 5000" – именно толкова командоси трябва да има в съответните отряди. В момента те са 1500. По думите на началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Сърбия, реализацията на тази инициатива трябва да приключи до края на 2024 г., след което Сърбия

 

ще има най-многобройните специални части на Балканите.

 

Министерството на отбраната на Сърбия увеличи заплатите и добавките на специалните части, които вече са три пъти по-високи от тези на военнослужещите в регулярната армия. Даже на войник първа година се плаща повече, отколкото на старши офицер от армията или пилот на самолет от ВВС.

Сърбия не просто разширява своите въоръжени сили, но и значително повишава тяхната оперативна ефективност, готовност и потенциал за използването им в региона, пишат анализаторите от KCSS. Тази стратегическа стъпка не само изменя общия баланс, но и влияе на регионалната архитектура за сигурност, изисквайки преоценка на стратегиите на всички заинтересувани страни. Сърбия се позиционира като доминираща военна сила в региона. "Проект 5000" потенциално служи на руските интереси, като увеличава предизвикателствата пред НАТО, заключават авторите на изследването.

 

--------

* В Сърбия се намира едно от най-богатите находища на литий в ЕС - там са 17% от всички залежи на литий в Европа. В средата на юли Сърбия подписа договор с ЕС за доставка на литий, който е необходим на производителите на акумулатори за електромобилите, на които към 2035 г. трябва да минат всички страни от ЕС.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

Сърбия

Още по темата