Кой е виновен, че на Витоша вече няма нито един работещ лифт? Този въпрос бе дискутиран близо 3 часа в четвъртък на извънредна сесия на Столичния общински съвет. Тя бе свикана, след като преди дни стана ясно, че и последното действащо доскоро съоръжение- Симеоновският лифт, отиде в историята, както преди това същото се случи с Княжевския и с Драгалевския. Заседанието се проведе по настояване на групата на ПП/ДБ/"Спаси София", която призова разяснения по темата да дадат лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и съпартийката му Йорданка Фандъкова в качеството им на бивши кметове на София. Мотивът бе, че по тяхно време общинското дружество "Въжени линии" е продадено на сегашния собственик на лифтовете "Витоша ски".
Както се очакваше, Борисов и Фандъкова не се явиха.
В тяхно отсъствие съпартийците им развиха тезата, че спирането на Симеоновския лифт е основание Столична община да развали договора с приватизатора и да го глоби с 8,3 млн. лв., колкото са платени за акциите на "Въжени линии". Според ГЕРБ като довод трябвало да се използва фактът, че нито един лифт на Витоша не се движи. Това била напълно нова ситуация в сравнение с тяхното управление, когато поне един лифт се движел. "Спирането на Симеоновския лифт е основание да се пристъпи към разваляне на договора, София си получава обратно лифтовете, без да плати нито един лев. Приватизаторът ще се окаже в ситуацията на "хитрата сврака с двата крака", написа бившият шеф на общинския съвет Георги Георгиев от ГЕРБ, който сега е кандидат за депутат.
Фандъкова също се изказа по казуса, като заяви, че договорът може да се развали, ако не се изпълнява, а на "Витоша ски" да се наложи неустойка. За да докажат, че не те са виновни, задето софиянци вече нямат лифтове в планината, от партията на Борисов обърнаха специално внимание на датата, на която е започнала приватизацията- 26 юли 2007 г. "Към тази дата партия ГЕРБ няма нито един съветник в общинския съвет", посочиха днешните гербери.
Те обаче пропускат да отбележат, че схемата около продажбата на "Въжени линии" е изработена под надзора на представители на тяхната партия, при това не на кои да е. Решението за старт на процедурата наистина е взето от общински съвет, в който Бойко Борисов официално няма група. Този СОС възлага сделката да се извърши от Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП). Още през март 2006 г. обаче Борисов назначава за членове на надзорния съвет на СОАП Йорданка Фандъкова и Юлия Ненкова. В момента Ненкова е шеф на Комисията за защита на конкуренцията и също така е известна като майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.
През октомври 2007 г. в София се провеждат местни избори.
На тях за кмет отново е избран Бойко Борисов, а ГЕРБ вече имат пълно мнозинство в СОС. Ако партията е искала да спре решението на предишния съвет или да подобри условията на договора, тя е имала достатъчно възможности да го направи.
Промяна обаче няма и "Витоша ски" купува "Въжени линии" за 8,3 млн. лв. Години наред в ръководството на това дружество и адвокат на фирма "Юлен", която притежава съоръженията на Банско, е Петър Петров, смятан за приближен на банкера и шеф на федерацията по ски Цеко Минев. "Юлен" е другата фирма, която през 2007 г. участва в процедурата за приватизацията на витошките лифтове.
На дневен ред сега е въпросът дали в договора за "Въжени линии" има опция
общината да си върне лифтовете в случай, че споразумението не се изпълнява. От ГЕРБ твърдят, че основание затова е точката, според която купувачът се задължава в срок от 25 г. "да запази предмета на дейност на дружеството съгласно съдебната му регистрация към датата на сключване на договора". През 2018 г. обаче бившият шеф на СОС Елен Герджиков от ГЕРБ изказа обратната теза. Той призна, че с така подписания договор Столична община няма шанс да си върне лифтовете и че собственикът на съоръженията не е задължен да ги поддържа работещи. С тези думи преди 6 г. Герджиков атакува опозиционните на ГЕРБ партии, които през 2007 г. са подкрепили старта на приватизацията. „Задълженията на купувача са съвсем елементарни – да плати цената, да запази определен брой работни места и да направи инвестиция 500 хил. лв. за първата година, която бих нарекъл смешна”, коментира Герджиков. През 2021 г. той си тръгна от СОС по изрично настояване на Бойко Борисов, който го обвини, че не пропагандира достатъчно успехите на партията му.
Юристи също предупреждаваха ГЕРБ, че договорът с "Витоша ски" не защитава интересите на жителите на София. Сдружение "За Витоша" например алармира, че споразумението не е добре изготвено и
предвижда "смехотворни задължения за инвеститора".
"В договора трябваше да има точка те да работят, а не да се запази предметът на дейност. Договорът не се осъществява реално", коментира юристът на сдружението.
На същото мнение днес са кметът Васил Терзиев и коалицията зад него. Преди дни той заяви, че с "Витоша ски" се водят интензивни преговори и обеща до края на мандата му поне 1 лифт да започне отново да вози софиянци към планината. Смислено обаче изглежда Терзиев да не разчита единствено на успешен край на преговорите, а да поиска главният архитект Здравко Здравков да издаде заповед дружеството да възстанови дейността на Симеоновския лифт. Не е сигурно дали това ще доведе до рестарт на съоръжението, но в сегашната обстановка изглежда като една от малкото възможности общината да влияе на действията на приватизатора. През ноември м.г. стана ясно, че след съдебен спор Върховният административен съд е задължил "Витоша ски" да ремонтира Драгалевския лифт, който не работи от 2017 г. Това е лифтът, който към момента изглежда най-реално някога да тръгне отново. ВАС даде 6-месечен срок на дружеството да изготви проект и да започне да обновява съоръжението. Ако това не се случи, София има право да го направи принудително и да представи сметката на приватизатора.
Впоследствие от "Витоша ски" коментираха, че
Драгалевският лифт е построен през 1957 г.
и че според тях решението е старото съоръжение да се смени с ново. От 2022 г. дружеството имало виза за проектиране, но противоречия между Закона за горите и плана за управление на Природен парк "Витоша" не позволявали да се стигне до разрешение за строеж. Липсвало съгласуване от Регионалната инспекция по околната среда и водите– София към МОСВ. Преди дни шефът на парк "Витоша" инж. Севдалина Димитрова съобщи, че разрешение за реновирането на Драгалевския лифт вече има и че екоминистерството е уведомило ръководството на парка, че не се налага допълнителна проверка, а единствено да се спази Законът за горите и да се учреди сервитут на зоната. Въпреки това не е ясно дали "Витоша ски" ще спази срока за начало на ремонта.
Не по-ясно е бъдещето на Княжевския лифт.
Това е първото кабинково съоръжение в България, открито през 1962 г. Спира през 1991 г. след инцидент със скъсано въже и близо 24-часова операция по спасяване на туристите. Оттогава лифтът не работи. След приватизацията исканията за него на "Витоша ски" са същите като за другите лифтове - съоръжението да се подмени с ново, заради което са нужни нови места за фундаментите и стълбовете. Преди време общината загуби дело след заповед на главния архитект за възстановяване на станциите на лифта, като в момента казусът пак е в съдебна фаза.
Около всички тези детайли голямата картина е ясна: жителите и гостите на София вече не могат да се качат на градското си бижу по най-екологичния начин - с лифт. В публичното пространство често може да се чуят изказвания на столичани, че през последните 30 г., откакто частните проекти взимат връх, любимата им планина става все по-недостъпна и че това обслужва интересите на хората, които искат софиянци да карат ски, да почиват и да купуват ваканционни имоти в Банско. Жителите на града често задават и въпроса защо витошките лифтове бяха дадени на хора, свързани с концесионера на друга ски зона.
А само допреди 30 години на Витоша се разчиташе да донесе световна известност,
слава и приходи на София. Българската столица бе три пъти кандидат за домакин на зимни олимпийски игри, като в два от тях претенциите й бяха доста сериозни. През 1985 г. БОК загуби от френския курорт Албервил в битка кой да организира Олимпиада 92 г. В същия цикъл Франция искаше и летните игри, но МОК ги даде на Барселона. Коментарите бяха, че международният комитет компенсира французите със зимна Олимпиада в ущърб на отлично подготвената София. Българският олимпийски комитет, тогава начело с Иван Славков, обяви, че държавата стои зад проекта с инвестиции за близо 2 млрд. долара.
При избора на домакин на игрите през 1994 г. (провеждат се 2 г. след тези в Албервил) София отново бе на финала, където загуби от Лилехамер. През 2007 г., когато се гласуваше за игрите през 2014 г., София отпадна в предварителните пресявания, а с нея се конкурираха Сочи, Залцбург, Пьончанг, Хака, Алмати и Боржоми.
