„Изключително нормално е да има нормална политическа обстановка, защото никой няма да инвестира там, където има несигурност и нестабилност.“
премиерът Бойко Борисов пред Института за дясна политика, 07.06.2020

Ненормално е да обсъждаме дали държавата да изземе в своя полза правото само тя, вездесъщата, да върти хазартни игри – или е по-добре направо да ги забрани. Каквито и морални причини да се изтъкнат за това. Защото е дълбоко неморално да приемеш закон, да подмамиш с него предприемачи да харчат пари, да набавят оборудване, да създадат организация, да наемат и обучават хора, законно да им дадеш разрешение да работят, а след година, две или три да промениш закона и разрешеното да забраниш. Така обричаш на неизбежна загуба онези, които разчитат на закона. Не само унищожаваш безвъзвратно чиста стойност, но още по-лошо, съсипваш Закона, сриваш държавата България като нещо сигурно и стабилно, на което всеки може да вярва и да разчита. В страна, където властта може да си позволи така да обезсилва своята дума, своите актове, вместо да бъде здрав фундамент и надеждна опора на стопанската дейност

Законът се превръща в капан

за наивни и направо глупави хора. Кой ще сади, кой ще гради на такава несигурна земя? Страна, която заличава закони, отменя издадени от самата нея лицензии или пък девалвира валутата си, става нещо като казино – при всяка сделка залагаш на хазарт с властта, която може във всеки момент да смени самото Право. Дала ти е (не безплатно, не без да вложиш много време и значителни усилия) някакви права – от утре ти ги отнема. Всяка сделка е възможна само като еднократен удар, на момента и винаги „парите напред“. Като игра на рулетка. Faites vos jeux - rien ne va plus - les jeux sont faits… Не печелите! Губите всичко. Опитайте отново следващата игра. Заради всички нас, и неродените още включително, България не може да бъде държава-казино. Затова от години предлагам да се допълни конституцията или поне закон да се приеме, та

да е ясно как законът отнема права

или влошава условията за работа – когато се забранява вече разрешена дейност, включително чрез увеличаване на облагането или с налагане на нови данъци, такси или други налози, които вкарват бизнеса насила в загуба. Логично е това да става с достатъчно предизвестие. Закон, който въвежда забрани и непосилно облагане, трябва да влиза в сила не веднага, а след достатъчно дълъг период – толкова дълъг, че да се амортизират инвестициите, вложени до деня на приемане на закона. Срокът може да се изчисли за всеки бранш, но става въпрос за пет, седем или десет години – зависи колко тежки и дългосрочни са вложенията, колко ще се обезценят те след забраната. Така в Германия забраниха (за втори пореден път) ядрената енергетика – с приемането на закона (2002 г.) спряха да издават разрешения за нови мощности, но за всяка от построените определиха още колко мегаватчаса може да произведе – за да си върне парите. Така за най-новите централи забраната за работа ще влезе в сила след 30 до 32 години, а може и по-късно. Напълно безсъдържателно е кудкудякането

морално ли е да забраним неморален бизнес?

Хазарта например. Той не бил „съзидателен“, нищо не произвеждал, а възпитавал вредни навици. Това кога точно го разбра законодателят? Моралните аргументи се обсъждат преди да се приеме закон, който разрешава дейността. И по-морална ли ще стане атакуваната стопанска дейност, ако държавата реши, че само тя ще я върши, т.е. ако наложи държавен монопол? Дълбоко невежество крият притчите кой бранш е „съзидателен“ и кой – „непродуктивен“. Продуктивна е всяка дейност, за която има платежоспособно търсене и дава положителен резултат – само тази дефиниция е валидна във финансите. Крайно време е да се разбере, че

хазартът е част от развлекателната индустрия,

един от най-рентабилните отрасли на реалната икономика и от най-бързо развиващите се. Направете кратък виртуален полет над Лас Вегас, Атлантик Сити или Макао – ще видите огромна индустрия, с инвестиции за трилиони, годишни печалби в милиарди долари, със заети милиони високо платен персонал, стотици милиони посетители. Развлеченията, които се предлагат, отдавна не са ротативки, рулетки и игри със зарове и карти. Модерните комплекси на хазартния бизнес днес са популярни спортни арени, сцени за музикални и театрални изяви, форум за изложби и всякакви изкуства. Друг е въпросът, че далеч не на всички им допадат точно тези развлечения и места. Но е тъпо да отричаш очевидното:

хазартната индустрия е мотор на туризма,

всеки ден стотици хиляди хора прелитат десетки хиляди километри, привлечени от атракциите на хазартната индустрия. Легло и закуска предлагат навсякъде. Много повече услуги трябват на едно място, за да привлечеш туристите там. В България, която разчита на туризма и сериозно печели от него, всяка възможност да привлечем туристи трябва да се използва. А хазартният бизнес събира гости не само на морето и не за по 3-4 месеца в годината. Тази индустрия работи всеки ден, в десетки градове и курорти. И с това хазартът е ценен. Ясно какво ще кажат преднамерени и прости хора за тези няколко реда, но мислещите ще разберат, че целта

не е защита на хазарта, а на закона –

от законодателя. Защото законността, а с нея икономиката пропада, ако е възможно в България вложени пари, законно имущество, работещ бизнес да бъде забранен, затворен, смачкан или отнет. Днес ще е хазартът, утре – банките, после кой знае кой отрасъл или холдинг, верига, „олигарх“. Малцина ще поемат риска да заложат на рулетката на властта. Не само митичните „чуждестранни инвеститори“, и местните бягат. Доверието е като дърво, то расте с десетилетия, но може да го отсече и най-прост човек, с най-примитивна брадва, само за часове. Падне ли, не може да се вдигне обратно, нито да се заличи стореното.