След повече от 2 месеца на мъчително договаряне, политиците сключиха голямата сделка и направиха редовно правителство. Кабинетът с мандата на ГЕРБ беше избран с гласовете на БСП, ИТН и фракцията на Ахмед Доган, а начело застана "добрият войник" на Бойко Борисов – бившият председател на парламента Росен Желязков. Цяла коалиция от "златни пръсти" беше събрана, за да могат герберите да поемат в ръце изпълнителната власт.

Дали ще си струва?

За ГЕРБ – определено да. Партията на Бойко Борисов драпа от близо 4 години за възможността отново да направи правителство. Досега неизменно търпеше провал след провал, въпреки че печелеше повечето парламентарни избори. Без значение дали предлагаха за премиери външни за политиката хора като Николай Габровски или домашно отгледани кадри като Мария Габриел, герберите бяха отблъсвани, а амбициите им – разбивани. За Борисов, който винаги е държал ГЕРБ на къса каишка, това беше тежък личен провал като партиен лидер.

Сега може да си отдъхне. Вярно, не стана премиер, въпреки че много му се искаше да гостува в Белия дом и да се снима със световните лидери. Но партията му излезе от дупката, в която беше натикана и получи правителство със свой мандат. Това е успех за ГЕРБ като политическа сила, защото й дава основание да претендира, че може да създава и води коалиционни кабинети – нещо, в което близо 4 години търпеше неуспехи.

Другият печеливш е фракцията на Доган

Над неговата група беше надвиснала смъртна заплаха – "Ново начало" на Делян Пеевски набира сила, усвои марката ДПС и при нови предсрочни избори най-вероятно щеше окончателно да прати Доган и обкръжението му в забвение. Като се присъединиха към управляващата коалиция, доганистите поеха глътка въздух – получиха политическо признание, влязоха в управлението на страната (ще бъдат част от управленския съвет на мнозинството и ще участват в политическите и кадровите решения), а врагът им остана (поне формално) в опозиция. Това е шанс да се съвземат от жестоките удари, които им нанесе Пеевски, и да оцелеят във войната с него.

За БСП и ИТН нещата стоят по-различно. Другите формации, останали в опозиция, с основание им предрекоха скорошна политическа гибел. Влизайки в коалиция с ГЕРБ, "Позитано" 20 на практика зачеркна цялото последно десетилетие от партийната си история. След рухването на кабинета "Орешарски" през 2014 г., социалистите основаха политическата си стратегия на борбата с герберите. А сега влязоха в официален съюз със заклетия враг. Как ще го обяснят на партийните си структури? И по-важното – как ще го обяснят на избирателите си?

При ИТН положението е още по-зле

Тази партия възникна на основата на обещанието да "изчегърта" ГЕРБ от държавата. На човек направо му е неудобно да повтори всички лоши думи, които Слави Трифонов и неговите сценаристи изляха през последните години срещу Борисов и партията му. Изглежда сега шоуто приключи, битката с модела на ГЕРБ – също. Въпросът е – какво остава от ИТН в такъв случай? Въобще има ли нещо в тази партия, на което избирателите да имат доверие?

Въпросът за доверието засяга и цялата управляваща коалиция. Да, повечето българи искат редовно правителство, а не нови предсрочни избори. Искат ли обаче точно такъв кабинет да управлява страната? За да спечелят доверието на хората, управляващите трябва да докажат, че огромният списък от реформи, който заложиха в коалиционното си споразумение, ще стане действителност. Засега пред това се очертават поне две големи предизвикателства.

Първо,

различията вътре в коалицията по основни въпроси са наистина големи

Войната в Украйна например няма да спре с встъпването на Доналд Тръмп в длъжност. Това означава, че правителството трябва да решава въпроси с военната помощ за Киев – а позициите на управляващите за това съвсем не са еднозначни. Въобще да не говорим за теми като влизането в еврозоната и развитието на ядрената енергетика – по тях всъщност участниците в коалицията са по-близки с опозиционни формации, отколкото помежду си.

Второ, кабинетът трябва активно да доказва, че не е свързан и зависим от Делян Пеевски. А това означава, че всяка стъпка, която прави, и всяко назначение ще се следят под лупа от опозиционните сили и общественото мнение. Дори един гаф – нещо, което може да се изтълкува като полезно за шефа на „Новото начало“, може да прати кабинета в политическа криза, която да го докара до фатален край.

И най-същественото – в коалицията на "златните пръсти" маловажни играчи няма. Всеки държи ключа към оцеляването на управлението – достатъчно е една формация да се оттегли и цялата политическа конструкция ще рухне. Това означава, че всяка една политическа сила във всеки един момент може да направи коалицията заложник на своите интереси и да изнудва останалите – или правите каквото искам, или дърпам спусъка. И единственото, което ще ги възпира, е страхът от последствията, ако изграденото с толкова жертви управлението се срине.