Преди около две години антиГЕРБ силите доминираха (временно, както се оказа) политическата сцена. Но бяха толкова разпокъсани и лишени от симпатия едни към други, че „сглобката“ не им се получаваше. Тогава в средите, които искаха широко обединение срещу Бойко Борисов, настоятелно се повтаряше, че „коалиция не е мръсна дума“; че така работят старите западни демокрации; че без политически съюз няма да постигнем нищо, освен да скачаме от криза в криза.
Вярно беше, в известен смисъл. Политиката изисква компромиси. Те стават неизбежни, когато политическата воля на избирателите се разпилее между безброй партийни групировки, всяка от които дърпа чергата към себе си. Още повече, че България, за цялата си история след комунизма, се е управлявала предимно от коалиции. И докато караме със същата избирателна система, това няма особени шансове да се промени.
Накратко казано, без коалиции, трудно се получава правителство. Това осъзнаха – по трудния начин, и от ПП-ДБ. Дълго време десните се надяваха, че ще победят герберите на полето на изборите. Когато разбраха, че това няма да стане бързо и леко, както им се искаше, прескочиха по най-лесния път – прекратиха войната с Борисов, стиснаха си ръцете с него (а и с други, уж ненавистни политици като Делян Пеевски) и направиха общо управление. Иначе казано, коалиция.
Е, не, не било коалиция.
Още докато се обсъждаше „сглобката“ с Борисов (а и с Пеевски, както внезапно и шоково откриха журналистите), съпредседателят на ПП Кирил Петков обяви, че „този формат не е коалиция, напротив - той е създаден именно защото не можем да направим коалиция с ГЕРБ“. „Коалицията щеше да е много по-лесна, ако си имахме доверие, но ние, както казах и преди, си нямаме. И защото си нямаме, трябва да влезем в тази сложна конструкция на сменяне на министър-председател след 9 месеца“, обясни Петков логиката на отношенията с герберите. С други думи, „некоалиция“, както тромаво я нарече Борисов.
Значи, общо правителство има, законодателна програма има, управленската се подготвя – накратко, всички белези на коалицията са налице, но такава няма, защото липсвало доверие. Това е все едно да започнеш съвместен бизнес с някого, да си вложите и двамата капитала в едно предприятие, да го управлявате заедно, като всеки ден правите договорки и компромиси помежду си – и да говориш, че не сте партньори, защото си нямате доверие. За какво става въпрос? Нали общият бизнес е налице!
И при това върви с пълна пара.
Буквално всеки ден от създаването на кабинета „Денков-Габриел“ насам донася доказателства в тази посока. Например, успешната делба на високите постове в държавата. Борисов искаше определения от него и от ДПС управител на БНБ – Димитър Радев, да запази позицията си. Десните се въртяха и усукваха известно време, накрая решиха, че няма смисъл да се борят, а по-добре да изкрънкат нещо – и така техният депутат Андрей Гюров стана подуправител на централната банка. Партията на Ахмед Доган грабна другото подуправителско място за свой човек – Петър Чобанов. Нали и депесарите не трябва да стоят гладни, че на тях се разчита за промените в Конституцията (и не само за това). Така всички останаха доволни.
На същия принцип – едно на мен, едно на теб, действа „сглобката“ за всичко останало. Сметната палата, която се тресеше от скандали, падна в ръцете на бившия председател на Народното събрание от ГЕРБ Димитър Главчев. В замяна Борисов и хората му се отказаха от здравната каса, която беше оглавена от Станимир Михайлов, издигнат от ПП-ДБ. От партията на Кирил Петков и Асен Василев дълго точеха зъби за председателското място в ДАНС – слуховете гласяха за поста техния депутат Петър Петров. Сега той стана зам.-председател на ключовата агенция по сигурността.
А това са само най-публичните назначения – тези, които се решават от Народното събрание. Има купища други – на зам.-министри, областни управители, шефове на агенции и всевъзможни правителствени структури. Те се договарят на тайни седенки между политиците, закрити разговори в стаички и кабинети, така че схемата на разпределение на постовете да остане скрита за обществеността.
Назначенията идват и си отиват.
Но делбата на бюджета и съдебната власт –
е, това вече е нещо, което ще определя хода на държавата за дълго време напред. При цялото шумно прокламирано недоверие между управляващите, битки на практика нямаше – или, ако е имало, те са се разигравали по разни стаички, далеч от обществото. Както стана с държавния бюджет. Асен Василев, един от шефовете на ПП-ДБ, а по съвместителство и финансов министър, не хареса, че ГЕРБ и ДПС прекрояваха плановете му за парите на данъкоплатците. Нацупи се, заплаши да зареже бюджета (нищо, че сам го беше написал!); останалите първенци на „сглобката“ обаче се събраха на някое закътано местенце, разбраха се, че правителството им е по-важно, и наредиха нещата.
За Конституцията направо да не говорим.
Най-напред, ПП-ДБ шумно и тържествено представиха собствени предложения, от които най-усилено рекламираха смяната на националния празник на 3 март с 24 май. Както се очакваше, русофилските и русофобските лагери настръхнаха, а публичното пространство закипя от дрязги и ругателства. Още тогава трезви гласове заговориха, че така просто се отклонява вниманието от другите конституционни поправки. Сега започва да проличава колко вярно е било това.
На пръв поглед се видя, че ПП-ДБ са отстъпили само от идеите си за служебното правителство и ограничаването на мандатите на кметовете. Но по-задълбоченият прочит разкри, че нечия незнайна ръка е пренаписала и редица текстове, засягащи правосъдната реформа. За това алармираха от „Инициатива Правосъдие за всеки“ - сдружението, което години наред се бори за дълбоки промени в съдебната власт. Тепърва, когато дойде моментът да се гледат конституционните предложения в парламента, ще разберем докъде стига новият „исторически компромис“ на десните с ГЕРБ и ДПС.
Фактът е, че коалицията работи повече от добре.
За Борисов и Пеевски на първо място, разбира се. „Учим се взаимно на компромиси, това е демокрацията. В този механизъм на некоалиция всички проявиха разум ... ПП-ДБ вече осъзнават, че трябва да си мерят приказките срещу ГЕРБ ... Убедиха се, че да воюват с нас не е печелившо“, щастливо констатира герберският вожд наскоро. В самодоволството си стигна дотам, че обяви, че сбъдва мечтите на десните. Но изглежда и шефовете на десницата са си направили тънката сметка и са останали удовлетворени. „Ако нещата продължат в тази посока, имаме шанс да придвижим не само институциите, но и обществената и политическата култура на страната“, обнадеждено коментира Христо Иванов, когото Борисов тържествено короняса за „форлайтер“ на конституционната реформа.
И като вървят толкова добре нещата, какво толкова им струва на управляващите да обявят официално коалицията? Само това, че някой пиар е посъветвал десните да отричат до смърт, че са се събрали с Борисов и Пеевски? Не изглежда да се срамуват от другите компромиси, които правят. Защо се срамуват от коалицията? Защото е просто бизнес ли?
