Акредитацията на университетите рядко попада в общественото полезрение, освен ако не е съпроводена със скандали. Така се случи и този път - натрупани проблеми и казуси на висши училища поставиха под прожекторите Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), чийто председател проф. Петя Кабакчиева бе изслушана в парламентарната комисия по образование. Дискусията повдигна куп въпроси за работата на агенцията и оценяването на университетите у нас.
Работата на НАОА е да дава акредитации (разрешения) на университетите да преподават в определени професионални направления, оценявайки ги по редица критерии, както и да прави следакредитационно наблюдение и контрол. Оценките й са от огромно значение за университетите - освен че носят престиж, те ги извеждат и по-напред в рейтинга, от което зависи отчасти и финансирането им.
Агенцията редовно е упреквана, че дава нереално високи оценки на вузовете - те всички са отличници. За да се направи по-ясно разграничение, законът за висше образование въведе през 2020 г. промени - част от тях предвиждат акредитацията вече да се провежда по нова методика и по нов начин. Програмната акредитация, която се прави на 4 г., трябва да е едновременно за дадено професионално направление във всички университети, които го предлагат, а не за всеки поотделно. Две години по-късно обаче се оказва, че много от промените в закона не са изпълнени, а междувременно системата е пред избухване заради натрупани стари проблеми.
БЕЗ/КОНТРОЛНО
Проверки във вузовете се правят от експертни групи, чиито доклади се одобряват от една от 8 постоянни комисии в съответните области на висшето образование. Крайните решения се вземат от Акредитационен съвет от 11 души.
Открай време преподаватели изразяват съмнения относно начина, по който се сформират експертните групи в НАОА. Неофициално се коментира, че е практика хора от тези групи или от постоянните комисии да се местят след изтичане на мандата им в Акредитационния съвет, като по този начин си гарантират място в системата за над 15-16 г. "Напълно логично е, че членовете на комисиите, както и членовете на съвета трябва да бъдат експерти в съответната научна област и може би са участвали в експертни групи, но може и да не са. Има мандатност обаче както на комисиите, така и на съвета. В сегашния състав на съвета няма хора, които да са били членове или председатели на постоянна комисия", казва проф. Кабакчиева.
Съставът на експертните групи, включващ хабилитирани лица, студент и работодатели, се утвърждава от Акредитационния съвет по предложение на постоянните комисии измежду банката от експерти на НАОА, които пък се избират по документи и според редица изисквания. "В агенцията няма опашки от желаещи да бъдат експерти", отбелязва председателят на НАОА, посочвайки, че оценяването на даден университет от експертна група отнема поне 2 месеца, а заплащането на експертите е едва 250 лв.
"Контролът по компетенциите при избора на членове е фиктивен. Одобряването на кандидатите не протича по точно определените процедури, а по близки до определени групи хора, което създава впечатление за редица компромиси и неточности в работата", твърди обаче председателят на синдикат "Наука и образование" към КНСБ Лили Вълчева. Тя признава, че като участник в комисията по контрол на НАОА в момента не знае дали изобщо функционира тази комисия. Отдавна е отминало и времето, когато Съветът на ректорите е правил избори с бюлетини и за членове на Акредитационния съвет се е гласувало в присъствието на медии, синдикати, студенти.
ГОЛЕМИ СРЕЩУ МАЛКИ
Ректори не одобряват, че в НАОА присъстват предимно представители на големите вузове, докато малките остават непредставени. Така хем големите оценяват малките, хем всеки оценява своя конкурент - т.е. и в двата случая остава усещането за субективност. Други са загубили доверие заради това, че биват оценявани от вузове (чрез техни представители в НАОА), които са на последно място по престиж. "Оценяването се извършва от външни на НАОА експертни групи, които, разбира се, са от конкурентни висши училища, тъй като няма как да са от оценяваното. В експертните групи се включват и учени от БАН, задължително студент, започнахме да каним и работодатели, за да се даде и друга гледна точка", казва Кабакчиева. "Има много стъпки и степени на оценяване - самооценка, експертна група, постоянна комисия, Акредитационен съвет. Как би могло едно висше училище със свой представител да контролира всички тези етапи?", пита още тя.
НА СТАРТА ИЛИ НА ФИНАЛА
"Нито едно?! Нали преди 2 г. имахме готова методика?", искрено се учуди председателят на просветната комисия Красимир Вълчев (ГЕРБ), когато установи, че нито едно от 52-те професионални направления не е акредитирано по новата методика. "Методиката и формулата трябва да се обмислят много внимателно. Има опасност. Не можем да свалим рязко оценките - ще предизвикаме грандиозен скандал", отвърна проф. Кабакчиева, предупреждавайки, че свалят ли се много оценките, може да очакваме "политически проблем". Тя призна, че спорове съпровождат много от ключовите въпроси - за броя и дефинирането на показателите, тегловите коефициенти и т.н.
"Но математиката трябва да свали оценките, не Вие. През 2020 г. на всички ни бе непонятно, че университети с 20 пъти разлика в научната дейност имаха само 3 стотни разлика в акредитационните оценки. Искаме това да се промени", реагира Вълчев. "Не е само математиката, имаме проблем с формулата", настоя проф. Кабакчиева.
НА ТЪМНО
Въпреки че признават за проблеми, от НАОА уверяват, че новата методика е почти готова и скоро ще бъде представена на ректорите. За да не се допуска субективизъм при оценяването, в нея ще се даде предимство на количествени показатели, базирани на вече представяни данни от университетите към МОН, като съотношението с качествените индикатори, основаващи се на експертна оценка, ще е 70 към 30 в полза на количествените. Липсващата все още методика и страхът, че по нея вузовете ще получават по-ниски оценки, е едно. Съвсем друго обаче е опасението на преподаватели, че НАОА ще продължи да работи по същия начин, т.е. непрозрачно и мудно.
"За нас е проблем, че трудно стигаме до информация. Няма прозрачност, университетите трябва да виждат защо са оценени по този начин със съответната мотивираност. Трябва да виждаме еднопосочност и последователност в решенията. Имаме и проблеми с администрирането на процесите", казва зам.-ректорът на Аграрния университет в Пловдив Боряна Иванова. "Някои неща не се качват - протоколи, фишове. Не може да се стигне до вас", оплака се и депутатът Стефан Шилев.
"Всички решения на Акредитационния съвет са публикувани на сайта на НАОА, както и всички доклади по процедурите за акредитация - при това на български и резюмета на английски. През септември т.г. това бе проверявано от Европейската асоциация за осигуряване на качеството (ЕNQA), чийто доклад е позитивен", казва проф. Кабакчиева.
"Имаме комуникационен проблем, който трябва да решим заедно. Това е голяма революция в акредитирането. Трябва да има комуникационна кампания, в която ясно да кажем, че започва нова система и тези оценки нямат общо с другите и не бива да се сравняват", препоръча по този повод бившият просветен министър акад. Николай Денков.
ДИГИТАЛНО СРЕЩУ АНАЛОГОВО
"Виждам какво се случва - в един университет се сблъсках с една експертна група, която е там от четири дни. Учудих се колко ли пари харчи НАОА за командировки, колко ли коства това и на висшите училища, обеди ли, вечери ли...", загатна Лили Вълчева. "Не става дума за гостувания, а за реална работа, която няма как да се свърши за един ден, ако се изпълнява сериозно. Така че, да - 3 дни експертите работят в съответното висше училище, но има изрична забрана членовете на експертни групи да приемат обеди и вечери от университета домакин", отвръща Кабакчиева.
"Ако документите са публикувани на сайта на висшето училище, по тях всеки член на експертна група ще установи, анализира и след направените констатации ще подготви доклад, независим и според неговите резултати. Това ще повиши и личната отговорност", коментира още Лили Вълчева. Тъкмо с такава цел през 2020 г. бе регламентирана електронна платформа за оценяване, която НАОА следваше да въведе преди няколко месеца. Уви, такава още няма - тепърва по нея ще се обявява обществена поръчка.
МНОГО ОЦЕНКИ, МАЛКО ПРЕПОРЪКИ
Аграрният университет в Пловдив има проблеми и със старата, и с новата методика на акредитация. Тази година той е участвал заедно с 4 вуза в пилотно апробиране на новата методика по направление растениевъдство, по която е отправил 6 страници препоръки. В същото време е преминал програмна акредитация по новия начин - заедно с всички в направлението, но по старата методика. Заради дадена по-ниска оценка университетът е завел дело за необоснован и немотивиран акт срещу НАОА. "Оценката от 9,64 е авторитетна, но не и когато я получавате, след като сте имали 9,74. Свалянето отправя послание в обществото, че университетът е в упадък, при това няма никакви препоръки какво да подобрим", коментира зам.-ректорът на Аграрния университет Боряна Иванова. Тя негодува и защо на останалите висши училища оценките са увеличени, а единствено на Аграрния е намалена.
Проф. Кабакчиева посочва, че и старата, и новата методика дават една и съща подредба на висшите училища, макар и с различни оценки. "По новата методика оценките на всички паднаха с половин точка по единия начин на смятане. По другия начин на смятане Аграрният университет е с 1,2 единици повече от последния в направлението и с 0,3 от втория. Т.е. получи се диференциране. Колегите работят страшно добре", коментира проф. Кабакчиева. Коментарът й обаче повдига въпроса за разлика само от няколко стотни ли загубихме 3 г.
ЩО Е ТО МЕДИЦИНА
Всякакви проблеми си дават среща и в казуса на Медицинския университет-Пловдив, чиито съвместни програми по европроекта за модернизация на вузовете НАОА отказва да акредитира, тъй като са в професионално направление медицина. Акредитация обаче има само специалността медицина, която е регулирана професия за разлика от направлението със същото име (медицина), което няма акредитация в нито един университет у нас, тъй като, ако получи такава, тя би дала право на упражняване на нерегулирани професии, свързани с медицината. Същото е положението и с правото.
"Нужен ни е сериозен дебат каква е разликата между двете. С каква квалификация завършват тези с направление медицина? Звършилите биостатистика медици ли ще се казват?", пита проф. Кабакчиева. По думите й експертите се опасяват, че дадат ли разрешение за направлението, ще отворят кутията на Пандора и с магистратура по медицина ще излизат хора, завършили съвсем други специалности. От МУ-Пловдив обясниха, че завършващите ще имат не квалификация за лекар, а просто магистърска диплома, например по биостатистика.
"10 месеца умувате как да промените една консервативна практика. През това време ще са се появили сигурно още 300 нови професии. Имате ли визия как ще се реорганизирате, как комисиите ви да бъдат в по-голяма степен смесени с експерти от различни области", попита по-скоро реторично Красимир Вълчев.
