Оповестеният в края на миналата седмица проектобюджет за 2023 г. взриви летаргията, в която бяха изпаднали политиците след изборите. Финансовото министерство отказа да предлага бюджет с 3% дефицит, защото не получи политическа подкрепа за предлаганите идеи за ръст на данъчните приходи, с които да се покрият рязко нарастналите разходи. Няма как да се режат и разходи – защото служебното правителство не може да предлага драстични промени във водените политики. Така, ако няма редовно правителство и се стигне до обсъждане на този проектобюджет в парламента, ще трябва да се правят огромни редакции на коляно. МФ изчисли, че без допълнителни мерки, дефицитът възлиза на 6,4% на касова основа и за да се свали на 3%, трябва да се променят и приходи, и разходи с общ ефект върху салдото от 3,4% от БВП. Това би представлявало голям експеримент с бюджета на държавата – в последните две десетилетия никога не е имало прекрояване в зала в такива размери.
Разбира се, веднага започнаха спекулации и МФ отново бе обвинено в насаждане на страхове и нереални сметки. Бившият финансов министър Асен Василев с високомерен тон обясни, че в проектобюджета на служебното правителство има поне две грешки и ако те бъдат отстранени, дефицитът ще се свие до 3,6%. Най-голямата грешка според Василев е по линия на парите от ЕС. В проектобюджета са записани всички предвидени за 2023 г. разходи по плана за възстановяване и развитие, а е заложен 0 лева приход. "Това е неправилно и се равнява на грешка в размер на 2,881 млрд. лв.", изчисли Василев. Втората грешка е, че са заложени само 50% отчисления на дивидент от държавните предприятия. "Ако отчисленията са 100%, ще дойдат допълнителни 1,7 млрд. лв.", смята Василев. През седмицата той леко "редактира" твърденията си, но пък откри резерви на други места. Идеи за прекрояване на бюджета има и "Демократична България", и БСП, което само показва каква дандания предстои в пленарна зала при липса на редовен кабинет.
Има ли наистина грешки в проектобюджета?
Всеки проектобюджет може да бъде скалъпен с разни лъжи на едро и дребно – и през годините това се е случвало нееднократно. При представения проектобюджет за 2023 г. от същото това служебно правителство през миналата есен /тогава служебният кабинет се засили да внася проектобюджет, а после се отказа/, Василев твърдеше, че сметките са нереални заради изкуствено ниския БВП. Сравнението между тогавашната и сегашната оценка на БВП за 2023 г. обаче показва, че такова разминаване вече не съществува и залегналият БВП е близък до оцененото от самия Василев. Сега бившият вицепремиер и финансов министър се хвана за приходите и разходите по линия на средствата от ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост.
Василев е прав, че в проектобюджета са заложени 0 лева приходи по плана за възстановяване вместо първоначално очакваните 2 плащания в размер на 2,881 млрд. лв. Въпросът е възможно ли е тези пари да постъпят реално и допустимо ли е да се включват в сметките, ако изгледите за такъв транш клонят към нула?
Истината е, че забавянето в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост си има цена и тя започва да се плаща. От началото на годината от финансовото министерство неофициално изразяват опасения, че тази година няма да се стигне до нито едно плащане по плана при заложени по график две. Причината е взетото решение за предоговаряне на плана в частта „Енергетика“, което блокира възможността да се заявяват искания пред ЕК, както и другите забавени законопроекти. В момента правилата на Брюксел не позволяват подаване на частични искания за плащане.
На фона на политическата криза и огромния списък забавени реформи по плана спокойно може да се твърди, че в най-оптимистичния случай България би могла да направи искане само за едно от двете плащания. Показателна е оценката в тази посока и на бившия финансов министър Симеон Дянков, който изчисли вероятността България да получи тази година едно плащане по плана на под 5%. Очевидно финансовото министерство е предпочело по-черния сценарий, предупреждавайки за риска, вместо да заложи рисков приход в бюджета. Двете плащания са в сходен размер от около 1,4 млрд. лв., тоест при поне един транш салдото по бюджета би могло да се подобри с тази сума. На проведените консултации с ГЕРБ-СДС Василев се саморедактира и допусна, че истината е някъде по средата.
Ще се мултиплицира ли минусът от еврофоновете в следващите години?
Прегледът на изпълнението на бюджетите в последните 5 години показва, че европейските средства не са имали голям негативен ефект върху дефицита и допринасят или с малък плюс, или с малък минус към него. За първи път през миналата година европейските средства имат много сериозно отражение върху крайните годишни сметки на хазната заради получения буквално в последния момент първи транш по Плана за възстановяване в размер на 2,7 млрд. лв. Срещу тези приходи от МФ обявиха, че са извършени под 100 млн. лв. разходи. Цялата горница остава в плюс, но уви, плюсът е за бюжетната 2022 г. За 2023 г. остават само разходи.
Това се вижда много ясно от данните за изпълнението на консолидираната фискална програма на касова основа към декември 2022 г. Приходите по линия на ЕС възлязоха на общо 5,8 млрд. – с националното съфинансиране 6,8 млрд. лв., а разходите са на крайна стойност 3,1 млрд. лв. Така по линия на ЕС през 2022 г. възникна излишък в размер на 3,7 млрд. лв. При дефицит по националния бюджет от 5 млрд. лв. крайната равносметка бе за много по-свит от първоначално планираното дефицит на касова основа от 1,3 млрд. лв или 0,8% от БВП.
Този плюс по линия на европейските средства през 2022 г. вече е минус в проектобюджета за 2023 г. На фона на очакваните 0 лева от ЕС за Плана за възстановяване и стоящите на дневен ред разходи по вече получените 2,7 млрд. лв. в края на 2023 г. минусът по линия на еврофондовете се очаква да бъде в размер на 1 млрд. лв. Тоест европейските средства ще влошават сметките на хазната сериозно. Дефицит от порядъка на 1,3-1,4 млрд. лв. по линия на средствата от ЕС е заложен и за 2024, и за 2025 г.
В тази връзка от ДБ критикуват финансовото министерство, че съобщава очаквания дефицит на касова, а не на начислена основа, каквато методология се прилага за пред Брюксел. При нея разходите и приходите се отчитат към момента на поемането им и се изключва влиянието на средствата от ЕС. Това е основателен аргумент и е важно да научим заложения дефицит и на начислена основа, особено на фона на перспективата за еврозоната. Той обаче не променя факта, че дефицитът от 6,4 % на касова основа е голям и трябва да се плати от някъде - от фискалния резерв и при недостигащи средства в него - от нов дълг.
Има ли резерв по линия на капиталовите разходи?
"Продължаваме промяната" и ДБ виждат резерви в бюджета и по линия на капиталовата програма. Тя наистина скача дарамитчно като прогноза на фона на изпълнението за 2022 г. - от 5,5 млрд. лв. на 10,1 млрд. лв. И тук обаче част от ръста се дължи на неизпълнението при плана за възстановяване и прехвърлянето на разходи от 2022 към 2023 г., както и на завършването на стария програмен период. 2023 г. е последна за изпълнението на старите оперативни програми и от МФ обявиха, че по тази линия са заложени разходи в размер на 2,4 млрд. лв., голяма част от тях капиталови. Има вероятност тези разходи да не се изпълнят, но това няма да е добра новина, защото означава загуба на средства.
Колко големи могат да са постъпленията от дивиденти от държавните предприятия?
Наполовина верни са и твърденията на Василев за възможните приходи от дивидент. В отговор на въпроси на "Сега" от МФ уточниха, че заложените постъпления от дивиденти от държавните предприятия при 50% отчисления възлизат на 871 млн. лв., в това число 794 млн. лв. от БЕХ. При увеличаване на отчисленията до 100% допълнителният приход би възлязъл на 844 млн. лв.
Проектобюджет 2023 г. е разработван и с такова допускане, но министерствата-принципали на съответните държавни предприятия са възразили. Отчисляването на пълния размер на печалбата би затруднило инвестиционната програма на дружествата, част от които следва да изпълняват големи проекти и договори за строителство. Отчетено е и становището на енергийното министерство за дружеството, от което се очаква най-голямо постъпление - БЕХ, че изземването на цялата печалба ще застраши сигурността на доставките на енергийните ресурси, ще ограничи достъпа на дружеството до финансиране и изплащането на главници по емитирани облигационни емисии. От МФ припомнят, че през 2022 г. дивидентната политика също не е възлизала на 100%, а е диференцирана, като конкретно за БЕХ сумата е точно посочена - 190,7 млн. лв. С тези ограничения в дивидентната политика в бюджета през 2022 г. са били планирани да постъпят 264,5 млн. лв. и това се е случило - в хазната е влязла почти цялата планирана сума - 258, 5 млн. лв., обясниха от МФ.
Всичките тези спорове не вещаят нищо добро, ако се стигне до голямо прекрояване на бюджета в зала. Най-притеснителното е, че всички говорят за възможно неизпълнение на бюджета, какъвто и да е той, а не за неговото ефективно изпълнение.
