От следващата година най-бедните пенсионери ще бъдат подпомагани със социална добавка, за да достигнат до линията на бедност. Работодателят пък ще плаща само два дни от болничния, а не три, както е сега. Това обяви финансовият министър Асен Василев на заседанието на тристранката за бюджетните закони, цитиран от БНР. На него правителството обсъжда трите бюджета за 2023 г. с работодатели и синдикати. Догодина се очаква правителството да спази и едно свое обещание към бизнеса - да се изработи формула за увеличение на максималния осигурителен доход, който тази година остава 3400 лв.
По отношение на тазгодишния бюджет на държавното обществено осигуряване като цяло има известно снизхождение предвид това, че годината почти мина и за големи промени няма време. Като изключим увеличението на втората година майчинство от 710 на 780 лв. и аналогичното увеличение при минималните осигурителни прагове за самоосигуряващите се, тютюнопроизводителите и земеделските стопани, други промени в осигуровки, пенсии и обезщетения няма. Ще се изпълни швейцарското правило за осъвременяване на пенсиите, което предвижда от 1 юли те да се увеличат с 12%.
Все пак от КТ "Подкрепа" не пропуснаха да отбележат липсата на повишение при обезщетенията. "С изключение на майчинството, всички останали обезщетения остават на нивата от 2022 г., което по същество означава, че значително губят покупателната си способност", посочи президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, цитиран от БТА.
Асоциацията на индустриалния капитал пък твърдо не подкрепя бюджета на ДОО. "Няма реформи, бюджетът не насърчава труда, а по-скоро сивия сектор", отбеляза Васил Велев. От една страна пример за това е увеличението на парите за втората година на майчинството, защото за жените на минимална заплата на практика е по-изгодно да не се връщат на работа. От друга обаче Велев критикува и пенсионния модел. "На хората им е казано защо да се осигурявате на реалните доходи, като реално ще получавате същото, което и всички останали", смята Велев. АИКБ посочи още, че не е направено необходимото и за злоупотребите с инвалидни пенсии. Асоциацията повдигна и старата тема с премахването на класа, за което обаче средата на годината едва ли е подходящ момент.
БСК принципно подкрепиха бюджета, но тяхната представителка Мария Минчева подчерта, че единствената причина за тази подкрепа е „моментът, в който се намираме“. В средата на годината по-голямата част от разходите са направени, решенията са взети, така че е необходимо да се подаде сигнал за предвидимост и сигурност за всички, които внасят в и получават средства от осигурителната система, посочи Минчева. Асия Гонева от КНСБ каза, че ситуацията предполага социалните партньори да са "по-снизходителни", но все пак критични. Тя посочи, че приходите в бюджета не са достатъчно амбициозни.
ЗА ПЕНСИИТЕ
От години има искания социалните плащания да се извадят от държавното обществено осигуряване, тъй като то би трябвало да дава пенсии според индивидуалния осигурителен принос на всеки човек. Според други експерти, няма голямо значение коя система дава парите и това е излишен спор - те така или иначе идват от едно и също място, републиканския бюджет.
Идеята на Василев е любопитна, тъй като от миналия месец линията на бедност е мерилото за отпускане на социални помощи, но те далеч не са равни на нея. За 2023 г. линията, определена от правителството, е 504 лв. Базата за подпомагане обаче е 30% от тази сума, или 151,20 лв., а конкретните прагове са диференцирани по категории. Най-високата социална помощ в момента е за лице, живеещо само - 249,48 лв. месечно (помощта е равна на разликата между тази сума и дохода).
Най-ниската пенсия - социалната за старост, е много по-ниска от линията на бедност - от 1 юли я направиха 276,64 лв. Даже минималната пенсия до оня ден беше под линията на бедност - 467 лв., и изпревари този показател от 1 юли, като стана 523,04 лв. За 2024 г. правителството предлага линия на бедност 526 лв. Заявката на Василев е в съвсем общи щрихи, но от думите му излиза, че догодина хората на социална пенсия за старост трябва да почнат да получават по още една почти цяла пенсия отгоре. За сметка на това пенсионерите с повече осигурителен принос, ще бъдат допълвани с 3 лв. Не е ясно какво става и с другите категории бедни - самотни родители, хора с тежки увреждания и т.н.
Какво предвижда проектобюджетът на държавното обществено осигуряване за 2023 г.:
ЗА БОЛНИЧНИТЕ
Договорката за болничните бе записана в споразумението за управлението на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ през април. ПП имаше такова предложение и в предишния парламент, като тогава идеята беше третият ден да се прехвърли на НОИ, а не да остане неплатен (по света има такива модели с дисциплинираща мярка). Искането да се освободи бизнесът от този разход е от години - първите три дни бяха прехвърлени на работодателя като временна мярка през 2010 г. Оттогава нито едно правителство не иска да върне разхода към НОИ, чийто бюджет и без друго е с огромен дефицит. В момента работодателят плаща 70% от дохода през първите три дни на болничния, а НОИ се включва от четвъртия ден с 80%.
ОТСТЪПКИ
„В бюджета няма революции, но има еволюция, която започна с миналия бюджет. Продължава се в този и в 2024 г.“, коментира финансовият министър Асен Василев. Той допълни, че в МФ е получено искане за покриване на 100% на всички ин витро процедури в страната и този разход ще бъде допълнително заложен в бюджета. „Стойността на годишна база е 5 милиона, най- вероятно ще я предвидим в държавния бюджет, но смятам, че това е една смислена политика, която може да бъде заложена", коментира още Василев.
Искания за допълнителни разходи има от много сектори на фона на основната цел в бюджета – да сведе дефицита под 3% на начислена основа, тача че да се запазят шансовете за членство в еврозоната. В последните дни икономисти изложиха критики към финансовото министерство, че и разходите, и приходите не са достатъчно оптимизирани. При приходите се изтъква запазването на прекалено много данъчни преференции. В разходната част проблем остават политиките за подкрепа на калпак, без отчитане на нуждите.
Очаквайте подробности.
