Ако общински съветник, чието дете ходи на детска градина, гласува за отпадане на таксите за общинските забавачки, това е конфликт на интереси. От съветника се конфискува сумата на неплатените такси, както и заплатата му за дните на подготовката на акта и гласуването му. Ако обаче доскорошният втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов си купи апартамент съмнително евтино от фирма, която може да се възползва от законова поправка, подкрепена от него като депутат, това е изпълнение на конституционните му задължения на народен представител.
Това излиза от практиката на антикорупционната комисия (КПКОНПИ), която уж трябва да се бори с конфликта на интереси. За да няма конфликти обаче,
комисията много строго съблюдава интересите
на ключовите фигури във властта и държавата. И когато се налага, внимателно ги изпира. Както стана със скандала "Апартаментгейт", от който всички замесени, воглаве с Цветанов излязоха целите в бяло.
За своя конфликт на интереси, свързан с детските градини, съветникът Добромир Грамов от Кнежа е глобен с 10 000 лв. КПКОНПИ нарежда да бъдат конфискувани и облагите му от 795 лв. При Цветанов законът бе извъртян така, че да не дължи нищо.
Колкото по-високо е някой в държавната йерархия, толкова по-сериозни трябва да са и изискванията към неговите действия и морал. Родната картинка обаче е противоположна. Колкото по-високо стои някой и колкото повече власт има, толкова по-услужливи са всички институции към него и бързо се впрягат да решат "проблема му". Работи се с двоен аршин и някои са по-равни пред закона от други. Така конфликтът на интереси се оказва запазена територия за общински съветници и болнични директори. По-нагоре в държавата има само ангели. Помните ли скандала с тефтерчето на някогашния шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, който бе имал неблагоразумието да си записва кой трябва да се удари и кой трябва да се спаси. Не е известно дали в КПКОНПИ сега имат тефтерче. Може би са се поучили от горчивия опит на Златанов. Но със сигурност
са наясно кого да ударят и кого да спасят
"От значение за наличието или липсата на конфликт на интереси е облагата да бъде само възможна, без да е необходимо да е постигната или реализирана. Достатъчно е лицето, заемащо висша публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба." Това пишат антикорупционерите в друго свое решение за конфликт на интереси. Естествено, и то е срещу дребна риба - общинската съветничка от Хасково Лилия Консулова. И не че не са прави. Просто, когато идва време да се опъне чадърът на Цветанов и ко, забравят за тези си разсъждения.
За провинението, че е участвала в конкурсна комисия, която е класирала на първо място свързани с нея лица, Консулова е санкционирана с 5000 лв., а надницата й от 34.56 лв. е конфискувана по решение на КПКОНПИ.
Естественото оправдание на хората от комисията за решенията им сигурно ще е законът. Само че той освен буква има и дух. И има нещо дълбоко сбъркано, ако
духът се смазва с формализъм
Особено ако целта е някой да бъде обслужен. Законотворчеството в България е на плачевно ниво. И антикорупционният закон не прави особено изключение. И съвършените норми не биха вършили работа обаче, ако хората, които ги прилагат, поставят личния и конюнктурния над обществения интерес. А при КПКОНПИ няма ни най-малко съмнение, че е просто инструмент, а не безпристрастен и независим орган. Списъкът от актове на комисията, който потвърждава това, става все по-дълъг. Делян Пеевски е най-чистият човек в държавата, Бойко Борисов носи с отвращение футболна фланелка, рекламираща хазарт, финансовият министър Владислав Горанов може да си живее безплатно в жилището на бизнесмен. Най-пресният фарс, сътворен от КПКОНПИ, е от онзиден, когато беше прекратено производството за конфликт на интереси срещу евроострието на ГЕРБ Мария Габриел. Оказа се, че няма никакъв проблем, че докато е член на Европейския парламент с 30 хил. лв. месечен доход, Габриел е наела за почти без пари общинско жилище в София, за да си "стокира" в него. Спасението на Габриел е, че в стария закон за конфликт на интереси евродепутатите са пропуснати. А КПКОНПИ не прави аналогия между депутати и евродепутати.
Още със сформирането на комисията беше ясно, че от нея не може да се очаква друго. А сега и ключовите фигури от КПКОНПИ са замесени в скандала, който уж трябва да проверят. Председателят Пламен Георгиев, който е в принудителен отпуск за неясно време, се оплете в историята с недекларираната си тераса с барбекю и каручка. Вместо веднага да хвърли оставка, той само временно се оттегли, и то след като премиерът, притиснат от общественото негодуване, му нареди.
Ако скандалът не се изпари в лятната жега,
премиерът едва ли ще има скрупули да уреди и махането на Георгиев от поста. Отпускът му вероятно е само толеранс за това, че преди десет години като прокурор Георгиев водеше известното разследване "Мишо Бирата" за корупция в митниците. По това дело беше записан скандален разговор между премиера Борисов и тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов - как премиерът нарежда на Танов да спре проверка на пивоварната, защото е поел ангажимент да не закача собственика й. Години по-късно Пламен Георгиев се оправда, че този запис е бил укрит от него, докато е водил делото. Звучи невероятно, но пък знае ли човек. Факт е обаче, че след смачкването на това разследване кариерата на Пламен Георгиев тръгна мълниеносно.
И зам.-председателят на КПКОНПИ Антон Славчев попадна във вихъра на имотния скандал. Въпреки рекордно изгодната си имотна сделка обаче той дори не е в отпуск. Все пак някой трябва да върши работата по разчистването след "Апартаментгейт". Той се справи чудесно и сигурно ще бъде подобаващо възнаграден. От прокуратурата уж щяха да го проверяват, но после се умъглиха. И Горанов щяха бързо да го проверяват, а вече 8 месеца минаха и резултат от прокурорската активност няма.
Освен че не бърза с проверките си, прокуратурата не си прави труда и да използва законовото си правомощие да атакува актовете на комисията в съда. Така КПКОНПИ удобно се оказва последна инстанция. Властимащите могат да спят спокойно. За частните им интереси се грижат най-силните институции от държавния апарат.
