Сигурно твърде често сте чували „Какво мога да направя?! От мен нищо не зависи“ или „Няма смисъл, на никого не му пука какво мисля аз“. Няколко съвременни примера обаче показват, че тази нагласа е дълбоко погрешна.
От хаштаг до глобално движение
Инициативата Me too съвсем не е нова, но беше възродена и превърната в масово явление благодарение на една-единствена жена. На 15 октомври 2017 година актрисата Алиса Милано, по инициатива на приятелка, написа в Туитър призив всички жертви на сексуален тормоз да пуснат туит с вече знаменития хаштаг. За изненада на всички ефектът се оказа поразителен. Оттогава досега са изписани много статии, включително и академични изследвания, опитващи се да обяснят защо това е имало ефект, а предишни случаи не са - движението Me too е основано през 2006 г. от Тарана Бърк. Общото заключение е, че става въпрос за добро времево попадение. Отговорът на въпроса защо сега, а не преди или после, не е толкова важен. Същественото е, че една жена успя със съобщение в Туитър да преобърне света с краката нагоре. Разбира се, това е едва началото, но е факт, че хаштагът имаше лавинообразен ефект, довел до промяна на нагласите на много места по света, а също и до законодателни промени. А още по-важното е, че жените вече не изпитват такъв ужас, както преди, да докладват случаи на сексуален тормоз.
Как едно дете променя света
А едно 16-годишно момиче успя да превърне личния си самотен протест в най-големия природозащитен протест в историята и да вдъхнови още много последователи. Грета Тунберг обяви климатична стачка, като всеки петък отказваше да ходи на училище в знак на протест срещу бездействието на политиците в решаването на най-сериозния глобален проблем – промените в климата. Тя успя да привлече вниманието на целия свят, като дори беше поканена да говори пред ООН. На 15 март се състоя най-големият ученически протест в историята. В него се включиха ученици от над 110 държави по света. С други думи, децата ни се разбунтуваха срещу наследството, което се готвим да им оставим. От години дебатът за промените в климата цикли между различни лобита, природозащитници, експерти, но достигна застрашаващи размери с избирането на Доналд Тръмп, който яхна вълната срещу научните факти и изтегли САЩ от договореното с много мъки Парижко споразумение. То и сега не слиза от устата на френския президент Еманюел Макрон, но заключена само на политическо ниво темата се беше превърнала в досадна част от новинарския поток. Грета Тунберг успя да вдъхне смисъл и перспектива в дебата. Стана така сякаш делегация от бъдещето е дошла да ни каже, че този път се оляхме. Краткосрочието има пълен превес над дългосрочието и именно затова посланието на едно дете към възрастните е толкова силно и въздействащо. Движението е вече глобално и доказва, че дори малко дете може да промени света, ако реши.
#Спасиме
Откъм нашия балкански ъгъл, където масата е по-важна от индивида, може би все още изглежда невъзможно сам човек да постигне каквото и да било. Или ще бъде оплют, оклеветен или омаскарен, а най-вероятно незабелязан. Факт е, че в антилиберални общества е по-трудно да се постигне каквото и да е от организирани протести, каквито текат вече месеци наред в Сърбия, Черна гора и Унгария, но все пак има примери, които показват, че не е невъзможно. И отново става дума за жени.
Хърватия последните месеци е разтърсена от изблици на домашно насилие, въпреки че страната ратифицира Истанбулската конвенция миналата година. Имаше обаче един случай, който потресе цялата страна. На прекрасния остров Паг баща изхвърли четирите си деца през прозореца. Те са били на възраст 3, 5, 7 и 8 години. Децата са паднали от 6 метра височина и две от тях са със сериозни наранявания. Темата не слизаше с дни от социалните мрежи и медиите. Това провокира актрисата Йелена Веляча да каже „стига“. Тя написа във Фейсбук статус, в който каза, че от случката на остров Паг не може да спи. Сън не й дава и девойката, пребита до смърт от баща си наскоро, както и убийството на малкия Денис от майка му миналата година. Със статуса си Веляча реши да организира масов протест с искане да започне истинска борба срещу домашното насилие. Хиляди се отзоваха на призива й и напълниха широкия площад „Томиславац“ в центъра на Загреб точно ден след климатичния протест на Грета Тунберг. Инициативата мина с хаштага #спасиме и вече предизвиква сериозни дебати в хърватското общество и влезе в типичния балкански коловоз „ама тя защо сега прави това, а не онова; защо се среща с този, а не с онзи“ и т.н. И все пак темата измести всички останали и се превърна в главна за хърватските медии. Сигурна съм, че някои биха казали, че, ето, тя успешно отвлече вниманието от поредния скандал в правителството, но това ще бъде някой, за когото домашното насилие не е пречка да спи спокойно. Доколко Веляча ще успее, е рано да се прогнозира, но е ясен знак, че ако на някого му писне и не може да спи при мисълта от толкова много насилие около него, може поне да провери на колко хора още им пука, и да поиска институциите да си свършат работата, като защитят гражданите.
Голямата победа на Мария Лукич
Преди две години Мария Лукич кандидатствала за секретарското място на общински съветник в Брус. Още на самото интервю бъдещият й шеф Милутин Йеличич заключил вратата и се опитал да я целуне. После обещал, че това никога няма да се повтори, но, уви, превърнало се в практика. Не само това, но й изпращал редовно неприлични есемеси. Именно тази комуникация се оказва критична за майката на две деца Мария, която, окуражена от #MeToo, решава да заведе дело. Най-изненадващото е, че го печели именно въз основа на СМС комуникацията и Йеличич беше принуден да подаде оставка. Определено е рядкост на Балканите, особено в по-антилибералната им част. Проблемът е обаче, че все още е рано да обявим историята за успешно приключена. Мария започна да получава заплахи, че може да завърши като убития миналата година сръбски косовски лидер Оливер Иванович. Нещо повече, самият Йеличич се опита да превърне цялата история в опит президентът Вучич да бъде свален от власт. Историята на Мария едва-едва е отразена в сръбските медии, но за сметка на това тя получи подкрепата на вече многомесечния протест в Белград срещу режима на Вучич. Лукич беше поканена от организаторите да говори пред десетките хиляди демонстранти, които се събират всяка събота от началото на декември. Любопитното в случая е, че историята на Мария Лукич беше тиражирана от множество европейски и американски медии – доскоро нещо напълно нетипично за подобен тип новини от нашия район. Това още един път доказва, че движението Me too завинаги промени нагласите поне в западното общество. На югоизток очевидно ще трябва да почакаме повече, но все пак е видно, че първата лястовица на име Мария Лукич се появи. Въпросът е дали е предвестник на пролетта на Балканите, или е изолиран случай.
Едва ли е съвпадение, че всички тези случаи са движени от жени. Повечето, за които ви разказах, са провокирани от насилие – сексуално или физическо. Отказът да се вземат мерки срещу климатичните промени обаче също е форма на насилие – не само срещу съвременните хора, но и срещу бъдещите поколения. Черногорският Център за здравна екология наскоро публикува изследване, според което смъртността, предизвикана от заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, е между 10 и 60 пъти по-висока в сравнение с пътнотранспортни произшествия. София всяка зима осъмва в гъста, задушлива мъгла, която е истинско физическо изпитание за гражданите в града. Колкото и да изглежда непробиваема политическата стена, тези примери показват, че и един човек е достатъчен, за да промени света или поне да обърне дебата в правилната посока, а това е посоката на общото благо и благото на бъдещите поколения. Така че време е да спрем да си мислим, че от нас нищо не зависи. Просто не е вярно.
