"Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно". Това е записано изрично в действащия в България закон за нормативните актове. Документ, който би трябвало не само да определя правилата за това как се пишат закони и подзаконови актове, но и да задава рамката, излизането от която да
се счита за нарушение, престъпление или пък чиста корупция
В България обаче законите се пишат умишлено неясно, за да подлежат да тълкуване, което създава условия за изнудване или за облагодетелстване. Последния пример го даде финансовият министър Владислав Горанов, който откровено призна, че Комисията по хазарта е утвърдила частично “нищожни” правила, по които са оперирали „Еврофутбол“, „Евробет“, „Ню Геймс“ и „Национална лотария“.
И четирите компании са свързани с бизнесмена Васил Божков. Заради неправилното формиране на държавни такси по хазартните игри, вече са им съставени 8 акта и са констатирани задължения за неплатени такси за 693 109 261.66 лв. Горанов обяви още, че в същия период са правени над 3000 проверки, но няма открити нарушения. Т.е. никой не е подозирал, че едни фирми пет години са си спестявали стотици милиони от данъци.
Меко казано, абсурдно е да се твърди, че никой - нито министрите, нито депутатите, нито данъчните или комисиите, не е забелязал, че има неправилно тълкуване на закона.
Самите управляващи и сега не могат да се разберат каква им е защитната теза. Според финансовия министър определено има лошо тълкуване от страна на ДКХ, но според шефа на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова законът си е перфектен.
"Аз твърдя, че няма такава възможност. И това би станало ясно за всеки, който прочете въпросния член от закона. Текстът му е такъв, че широко тълкуване няма как да се случи. Ако адвокатите на Божков са му внушили, че такова широко тълкуване може да се направи, той да си потърси неплатените такси към бюджета от тях, за да ги преведе на държавата", казва тя.
Именно този спор е в основата на проблема - че текстовете са нарочно неясно написани, за да ги тълкува всеки според случая - с най-различни правилници, инструкции, наредби, указания и т.н. Нещо повече - същата тази власт разполага с армия от пешки, които са готови да тълкуват закона точно, както е необходимо, за да се задоволи поредният партиен спонсор или да се удари поредната неудобна фирма.
Точно тези пешки се жертват при скандал,
а хората, които са ги назначили и са им нареждали как да процедират, се правят на ни чули, ни видели.
Друг пример от последната година са последните промени в закона за здравето, даващи право на правителството да обявява извънредна епидемична обстановка. Те веднага бяха дадени от президента на Конституционния съд с аргумента, че "законодателят абдикира от конституционната си отговорност при ограничаване на основните права на гражданите, като недопустимо делегира на изпълнителната власт собствените си си правомощия." Президентът посочва като примери "забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави с определени изключения, временно ограничаване придвижването на територията на страната, временно ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение или други обекти или услуги, предоставяни на граждани".
Недъзите на приетите поправки лъснаха веднага и на практика. Един от текстовете, например, предвижда българите да могат да се връщат в родината си без карантина, ако престоят им е под 7 дни. В заповед на министъра на здравеопазването бе посочено, че това могат да правят членове на семейството или пък такива, които са във фактическо съпружеско съжителство. Според Гранична полиция обаче пълнолетното дете не е част от семейството, а според Регионалната здравна инспекция то е част от семейството, но не и от домакинството. Така съществува реална възможност част от едно семейство да е под карантина, а друга - не. А евентуалното нарушаване води до големи глоби.
Друг голям проблем е, че нормативните актове в България се променят твърде често. Според признанието на кабинета
се правят около 800 промени на година на национално ниво.
"Големият брой промени донякъде се обуславя именно от приемането на грешни решения, което налага един нормативен акт да бъде изменен по няколко пъти в рамката на една година. Това, от своя страна, води до чувството за непредвидимост и непостоянство в провежданото чрез тези актове политики", пише в мотивите към правителствен проект за промени в Закона за нормативните актове (ЗНА).
Защото, ако за 5 години се правят 4000 изменения в нормативната база, а за 10 години те набъбват на 8000, това означава огромни възможности за корупция, пълен законодателен и обществен хаос и т.н. В това през годините се е уверил всеки гражданин, който иска да спазва законите.
Не се е чуло досега да е правена проверка на действието и въздействието на даден закон след влизането му в сила. За да се види кой се е облажил, кой е ударен, каква част от обществото е пострадала. Ако това беше направено със закона за хазарта, например, нямаше вредите за държавния бюджет да са за над 700 млн. лв. Порочната практика щеше да бъде прекратена много по-рано. Ако е имало желание за това, разбира се.
Продължава и откровеното "кърпене" на закони под натиска на общественото мнение или на определена групичка от хора. И тъй като това се прави без икономическа обосновка и без оценка на въздействието, вредите са много повече от ползите. Изобщо да не говорим за генералните промени, които се правят през преходните и заключителните разпоредби на закони, нямащи нищо общо с материята. Това е опасна традиция в законотворчеството, докарала нещата дотам, че вече всеки нов закон се чете отзад напред.
Няма стабилна държава без стабилно законодателство
За съжаление, българското определено не е от тях. Не помага и практиката със Съветите по законодателството, в които влизат видни юристи. Те си казват мнението, критикуват, съветват, но депутатите си правят каквото искат.
Крайно време е тези, които имат право на законодателна инициатива, да разберат, че законите са, за да помагат и улесняват хората и обществото, а не да им пречат, корумпират или дори убиват.
