Повечето битки в Столична община се водят между политическите групи в общинския съвет. През последните месеци обаче избухна ожесточен конфликт между доброволците, ангажирани с грижата за бездомните кучета в общинските приюти и ветеринарната клиника във "Връбница", и директора на общинското предприятие "Екоравновесие" Димитър Димитров. За причините за недоволството "Сега" разговаря с председателя на фондация "Помощ за животните-Дара" Ирина Николова и със Зорница Игнатова, която е представител на няколко граждански организации за защита на животните.
– Защо доброволците в общинските приюти за кучета надигнахте глас срещу временния шеф на "Екоравновесие" Димитър Димитров?
– Зорница: Защото за 1 г. той не подобри с нищо положението на предприятието. Имахме няколко срещи с него, които си останаха неформални, защото той отказа да ги протоколира и даде срокове, които да изпълни. В началото изглеждаше много амбициран да промени нещата, защото в клиниката за кучета във "Връбница" и в трите общински приюта има проблеми, трупани с години. Тези проблеми не търпят и ден отлагане, защото заради тях умират животни. В един момент обаче отношението му към доброволците се обърна. Вместо да продължи работата си с нас, той започна да ни създава трудности да помагаме. Върхът на айсберга е, че ни забрани достъпа до клиниката във "Връбница".
– Как си го обяснявате?
– Ирина: Обяснението е, че в закона няма регламентиран достъп на доброволците до клиниките. Въпрос е на добра воля от страна на шефа на "Екоравновесие". Първите няколко месеца след назначението му ние имахме достъп. През тях видяхме ужасни неща. Самият директор при назначението си призна, че не е очаквал нещата да са чак толкова лоши. В клиниката кучетата живеят в невъзможни условия, а и отношението към тях беше жестоко. Имаше кучета с ужасни рани по краката и тумори, имаме снимки. В социалните мрежи също могат да се видят много материали.
В началото ние направихме организация да помогнем на животните. Спазвахме всички изисквания на директора, имахме специално облекло, което сами си осигурихме. Започнахме кампания за осиновяване. Според всички световни правила това е решението на проблема с бездомните кучета: мащабна кастрация и осиновяване.
Процесът по осиновяване обаче бе съпътстван с това, че дадохме гласност за ужасите във "Връбница". Нямаше как да мълчим, с разказите си мотивирахме хора да вземат кучета, да даряват храна. Постепенно директорът се настрои срещу нас, защото изнасяме информация. Каза, че сме му подронвали авторитета. Затова бяхме елиминирани.
– Обръщате специално внимание на положението във "Връбница". Защо?
– Ирина: Клиниката се води клиника, но всъщност е сборният пункт, в който се приемат заловените кучета. Тя всъщност е приют. Това е мястото, в което се решава тяхното бъдеще. Доброволците трябва да сме там да помагаме. Ние обичаме животните, всеки от нас има поне едно, а някои и повече. Не искаме заплати и не се интересуваме от политика. Последната проверка на общински съветници във "Връбница" преди дни показа, че ужасиите във "Връбница" продължават. Мизерията е същата. За кучетата не се полагат елементарни медицински грижи. Произволът от страна на персонала е пълен, липсва каквато и да е отчетност.
Правилата как трябва да се залавят кучетата са много ясни, но не се спазват. В колата трябва да има ветеринарен лекар, който да прецени на място дали кучето е здраво и ще понесе упойка. Такъв няма. Допреди месец стреляха по кучетата с наркотични вещества, които са забранени за използване в града. Стреляше се на места, където играят деца. Това е недопустимо.
Зорница: Дейността в тази т.нар. клиника се урежда от Закона за ветеринарномедицинската дейност и съответната наредба. Почти нищо от изискванията в тях не се спазва, а липсата на доброволци е причина персоналът да извършва абсолютен произвол. Там се прибират бебета под 6 месеца, които не подлежат на кастрация. Те не се регистрират като влезли в клиниката. За тези бебета никъде не може да се намери информация какво се случва с тях. Държат се в едни мърляви отвратителни клетки. Кастрацията се извършва с неразградими конци, което води до вътрешни сраствания, стига се до възпаления и сепсис. Това е установено с ревизии на кастрациите в частни клиники, за които има епикризи. Сигнализирали сме прокуратурата за тези кастрации и за други нарушения, още нямаме отговор.
Започнахме да пускаме сигнали и това беше друга причина директорът да ни спре достъпа. Обвини ни, че заради нас му се налагат глоби. Димитров ни бе обещал положението в клиниката да се подобри. След като това не се случи, той просто я затвори, за да не вижда никой какво става в нея.
– В първия бюджет на Васил Терзиев за 2024 г. за дейността на "Екоравновесие" се отпуснаха повече пари. Това не е ли знак, че общината иска да подобри състоянието на клиниката и приютите?
– Зорница: Бюджетът на "Екоравновесие" за 2024 г. е над 4 млн. Спрямо предишната бе увеличен с 800 000 лв. целево за ремонти- по 400 000 за "Връбница" и толкова за приюта в Горни Богров, в който постоянно има около 1500 кучета. Популацията не намалява въпреки програмата и след малко ще ви кажа защо според нас е така. От тези пари нищо не се вложи за подобряване на инфраструктурата нито във "Връбница", нито в приюта. Не знам каква е причината. Единствено бяха похарчени до 45 000 лв. във "Връбница" за смяна на плочките в общия коридор пред клетките и за ремонт на банята за персонала. Обещано бе да се сменят и плочките, скарите и вратите на клетките (дори имаше тв репортаж по темата), но не е направено. Факт е, че се постави отопление във второто хале на клиниката. В първото имаше, но не и във второто и прясно оперирани кучета бедстваха през зимата. Това все пак се направи. По норматив температурата във "Връбница" трябва да е поне 15 градуса. Приютът в Богров обаче на практика е незаконен, не трябва да съществува в този си вид. Съдебно решение на ВАС постанови това, тъй като той е открит, а според нормативите това е забранено.
– В Горни Богров достъпът на доброволците все пак е разрешен?
– Ирина: Нашите хора ходят в събота и неделя, понякога и през седмицата, но те не могат да обгрижат всички кучета, грижат се за колкото могат. Отново повтарям бройката на кучетата- 1500, а за тях се грижат 3-ма гледачи. Те не могат да сипят вода на толкова животни, какво остава за друго. Всеки ден трябва да оглеждат състоянието на кучетата и болните да се пращат във "Връбница". Мислите ли, че това се спазва? Кучетата масово умират от бъбречна недостатъчност. Живеят и умират в страшни мъки поради липса на обезпаразитяване и каквато и да е ветеринарна грижа. Къщичките са направени от талашит. Животните ги гризат и стомахът им се задръства. Всичко е в нарушение на нормативната уредба. В Европа приютите са места, в които родителите водят децата си. Като семейно развлечение е. В София приютите разстройват и големи, и малки. Посещението в тях носи страдание, злокобни места са. Ако Столична община ги приведе в приличен вид, кучетата бързо ще се осиновяват. Ние, доброволците, ще помагаме.
Зорница: Доколкото знаем, предстои обществена поръчка приютът в Горни Богров да бъде приведен в законен вид, какъвто никога досега не е бил. Питаме се къде ще отидат тези 1 500 кучета? Проблемът е, че общината няма никаква политика за осиновяване. Липсва публичен регистър на настанените в "Екоравновесие", за да има шанс да те бъдат осиновени.
– Търсили ли сте контакт с кмета, който е принципал на "Екоравновесие"?
– Ирина: Още в предизборната кампания кметът ни обеща след встъпването си да обиколим всички приюти и клиниката и на място да се запознае с положението. Каза ни, че обича много животните и ще се погрижи за тях. След това обаче затвори вратите си за нас. След един наш протест все пак се срещнахме с него, но накрая хора ни казаха, че след разговора е казал: Те лъжат.
Нека нещо да се чуе много добре. България има закон за защита на животните, който на теория е най-добрият в Европа. Имаме препоръка от СЗО как да се справяме с бездомните кучета: кастрирай и върни. Има приета програма за намаляване на популацията. На практика обаче никой не контролира дейността на "Екоравновесие" въпреки всички груби нарушения. Ние сме ги документирали. Никой не контролира администрацията, а тя прикрива това, което се случва в клиниката. Кметът вярва на нея, а не на нас. Ако не вярва на нас, нека попита общински съветници, които са ангажирани с темата. Ходили са на място и могат да дадат актуална информация. Не искаме нищо друго, освен законът да се спазва стриктно. Кметът обаче не го е чел и не знае какво пише в него. Прочете ли го и накара ли администрацията да си върши работата, доброволците ще са първите, които ще му благодарят, а също и на шефа на "Екоравновесие". Просто нека си изпълнят задълженията.
Зорница: Агенцията за безопасност на храните, която е ресорна по темата с бездомните кучета, също не си върши работата. Когато оттам тръгнат на проверка към клиниката и приютите, служителите в тях биват предупреждавани. Заради проверката се почиства, животните спират да се тъпчат в клетките и за ден-два нещата се подобряват, а после всичко тръгва по старому.
– Неотдавна общинският съвет разгледа отчет на предприятието за 2024 г., в който бе посочено, че храната за кучетата вече е с по-добро качество, че смъртността е намаляла значително и т.н. Това не са ли стъпки в правилна посока?
– Зорница: Това ще можем да потвърдим или оспорим, ако имаме достъп до "Връбница", до шефа на предприятието и до кмета. И в момента имаме входящ номер за среща с Терзиев, до този момент не сме поканени. Срещаме го пред общината, той все ни приканя да се запишем за среща. Е, записали сме се и чакаме вече трети месец.
Ирина: Доброволците ни намират разкъсани кучета, което е ясен знак, че в клиниката и в приютите продължава да има огромни проблеми. Наскоро се разбра за няколко разкъсани животни. В един от случаите куче, което от 12 години живее в приюта в Богров, бе разкъсано от други кучета. Имаме и снимки, ужасяващи са. Когато ловците ловят кучетата, те правят фалшиви протоколи, че животните са агресивни. Тези хора не са ветеринари, както стана дума, такива липсват в екипите. Ако се направи проверка кой слага подписи, ще се установи, че са фалшиви. При сигнал за агресивно куче по закон се съставя комисия от представител на "Екоравновесие", доктор и трето лице, може да е доброволец. Това не се прави.
В Горни Богров много кучета се настаняват в обща клетка, понякога по 8-10 животни. На практика гледачите организират кучешки боеве. Кучетата са толкова много, че гледачите нямат възможност да обиколят всички клетки и своевременно да видят кое е пострадало. Понякога разкъсано куче не получава помощ по 2-3 дни, кръвта му изтича. Водят го във "Връбница" в безпомощно състояние, там то умира. Когато едно куче бъде регистрирано като агресивно, то трябва да бъде отделено от персонала в единична клетка. Трябва да се работи с него, за да може да бъде осиновено. В приюта обаче липсват треньори и това се прави от доброволци.
– Казахте, че администрацията няма мотив да намали популацията на бездомните кучета. Защо смятате така?
– Ирина: В Европа проблемът с бездомните кучета е решен за 5 години, у нас вече 20 г. не се решава. Задайте си въпроса защо. Приютът в Горни Богров е постоянно пълен. Това са разходи за упойки, медикаменти, пари за отглеждането на животните. Казват, че разходите са високи, ние знаем, че това не е така. Това, че кучетата изчезнаха от центъра на София, съвсем не означава, че ги няма в кварталите и покрайнините. Трябва да има преброяване, но не се прави. Ако се направи, ще се изчисли колко пари са нужни. Без преброяване се дават толкова, колкото каже "Екоравновесие". Безразборното вкарване на кучетата в приютите всъщност увеличава популацията. Когато едно куче не е агресивно и бъде кастрирано и върнато на мястото, където живее, то не позволява там да се появят други кучета. Пази си територията. Когато то бъде отведено, на негово място идват повече.
Зорница: Популацията не намалява, защото масово не се изпълнява Националната програма за овладяване на популацията и в частност Наредба 4. Масово се отглеждат кучета, които не се регистрират, не се чипират, не се кастрират. По норматив стопанин, който няма намерение да развъжда кучето си, е длъжен да го кастрира. Ако не го направи, той трябва да се регистрира като развъдник и да плаща такса на общината. Никой обаче не контролира каква дейност се извършва. Всичко това води дотам, че кучета се изхвърлят поголовно.
