Повечето битки в Столична община се водят между политическите групи в общинския съвет. През последните месеци обаче избухна ожесточен конфликт между доброволците, ангажирани с грижата за бездомните кучета в общинските приюти и ветеринарната клиника във "Връбница", и директора на общинското предприятие "Екоравновесие" Димитър Димитров. За причините за недоволството "Сега" разговаря с председателя на фондация "Помощ за животните-Дара" Ирина Николова и със Зорница Игнатова, която е представител на няколко граждански организации за защита на животните.
– Защо доброволците в общинските приюти за кучета надигнахте глас срещу временния шеф на "Екоравновесие" Димитър Димитров?
– Зорница: Защото за 1 г. той не подобри с нищо положението на предприятието. Имахме няколко срещи с него, които си останаха неформални, защото той отказа да ги протоколира и даде срокове, които да изпълни. В началото изглеждаше много амбициран да промени нещата, защото в клиниката за кучета във "Връбница" и в трите общински приюта има проблеми, трупани с години. Тези проблеми не търпят и ден отлагане, защото заради тях умират животни. В един момент обаче отношението му към доброволците се обърна. Вместо да продължи работата си с нас, той започна да ни създава трудности да помагаме. Върхът на айсберга е, че ни забрани достъпа до клиниката във "Връбница".
– Как си го обяснявате?
– Ирина: Обяснението е, че в закона няма регламентиран достъп на доброволците до клиниките. Въпрос е на добра воля от страна на шефа на "Екоравновесие". Първите няколко месеца след назначението му ние имахме достъп. През тях видяхме ужасни неща. Самият директор при назначението си призна, че не е очаквал нещата да са чак толкова лоши. В клиниката кучетата живеят в невъзможни условия, а и отношението към тях беше жестоко. Имаше кучета с ужасни рани по краката и тумори, имаме снимки. В социалните мрежи също могат да се видят много материали.
В началото ние направихме организация да помогнем на животните. Спазвахме всички изисквания на директора, имахме специално облекло, което сами си осигурихме. Започнахме кампания за осиновяване. Според всички световни правила това е решението на проблема с бездомните кучета: мащабна кастрация и осиновяване.
Процесът по осиновяване обаче бе съпътстван с това, че дадохме гласност за ужасите във "Връбница". Нямаше как да мълчим, с разказите си мотивирахме хора да вземат кучета, да даряват храна. Постепенно директорът се настрои срещу нас, защото изнасяме информация. Каза, че сме му подронвали авторитета. Затова бяхме елиминирани.
– Обръщате специално внимание на положението във "Връбница". Защо?
– Ирина: Клиниката се води клиника, но всъщност е сборният пункт, в който се приемат заловените кучета. Тя всъщност е приют. Това е мястото, в което се решава тяхното бъдеще. Доброволците трябва да сме там да помагаме. Ние обичаме животните, всеки от нас има поне едно, а някои и повече. Не искаме заплати и не се интересуваме от политика. Последната проверка на общински съветници във "Връбница" преди дни показа, че ужасиите във "Връбница" продължават. Мизерията е същата. За кучетата не се полагат елементарни медицински грижи. Произволът от страна на персонала е пълен, липсва каквато и да е отчетност.
Правилата как трябва да се залавят кучетата са много ясни, но не се спазват. В колата трябва да има ветеринарен лекар, който да прецени на място дали кучето е здраво и ще понесе упойка. Такъв няма. Допреди месец стреляха по кучетата с наркотични вещества, които са забранени за използване в града. Стреляше се на места, където играят деца. Това е недопустимо.
Зорница: Дейността в тази т.нар. клиника се урежда от Закона за ветеринарномедицинската дейност и съответната наредба. Почти нищо от изискванията в тях не се спазва, а липсата на доброволци е причина персоналът да извършва абсолютен произвол. Там се прибират бебета под 6 месеца, които не подлежат на кастрация. Те не се регистрират като влезли в клиниката. За тези бебета никъде не може да се намери информация какво се случва с тях. Държат се в едни мърляви отвратителни клетки. Кастрацията се извършва с неразградими конци, което води до вътрешни сраствания, стига се до възпаления и сепсис. Това е установено с ревизии на кастрациите в частни клиники, за които има епикризи. Сигнализирали сме прокуратурата за тези кастрации и за други нарушения, още нямаме отговор.
Започнахме да пускаме сигнали и това беше друга причина директорът да ни спре достъпа. Обвини ни, че заради нас му се налагат глоби. Димитров ни бе обещал положението в клиниката да се подобри. След като това не се случи, той просто я затвори, за да не вижда никой какво става в нея.
– В първия бюджет на Васил Терзиев за 2024 г. за дейността на "Екоравновесие" се отпуснаха повече пари. Това не е ли знак, че общината иска да подобри състоянието на клиниката и приютите?
– Зорница: Бюджетът на "Екоравновесие" за 2024 г. е над 4 млн. Спрямо предишната бе увеличен с 800 000 лв. целево за ремонти- по 400 000 за "Връбница" и толкова за приюта в Горни Богров, в който постоянно има около 1500 кучета. Популацията не намалява въпреки програмата и след малко ще ви кажа защо според нас е така. От тези пари нищо не се вложи за подобряване на инфраструктурата нито във "Връбница", нито в приюта. Не знам каква е причината. Единствено бяха похарчени до 45 000 лв. във "Връбница" за смяна на плочките в общия коридор пред клетките и за ремонт на банята за персонала. Обещано бе да се сменят и плочките, скарите и вратите на клетките (дори имаше тв репортаж по темата), но не е направено. Факт е, че се постави отопление във второто хале на клиниката. В първото имаше, но не и във второто и прясно оперирани кучета бедстваха през зимата. Това все пак се направи. По норматив температурата във "Връбница" трябва да е поне 15 градуса. Приютът в Богров обаче на практика е незаконен, не трябва да съществува в този си вид. Съдебно решение на ВАС постанови това, тъй като той е открит, а според нормативите това е забранено.
– В Горни Богров достъпът на доброволците все пак е разрешен?
– Ирина: Нашите хора ходят в събота и неделя, понякога и през седмицата, но те не могат да обгрижат всички кучета, грижат се за колкото могат. Отново повтарям бройката на кучетата- 1500, а за тях се грижат 3-ма гледачи. Те не могат да сипят вода на толкова животни, какво остава за друго. Всеки ден трябва да оглеждат състоянието на кучетата и болните да се пращат във "Връбница". Мислите ли, че това се спазва? Кучетата масово умират от бъбречна недостатъчност. Живеят и умират в страшни мъки поради липса на обезпаразитяване и каквато и да е ветеринарна грижа. Къщичките са направени от талашит. Животните ги гризат и стомахът им се задръства. Всичко е в нарушение на нормативната уредба. В Европа приютите са места, в които родителите водят децата си. Като семейно развлечение е. В София приютите разстройват и големи, и малки. Посещението в тях носи страдание, злокобни места са. Ако Столична община ги приведе в приличен вид, кучетата бързо ще се осиновяват. Ние, доброволците, ще помагаме.
Зорница: Доколкото знаем, предстои обществена поръчка приютът в Горни Богров да бъде приведен в законен вид, какъвто никога досега не е бил. Питаме се къде ще отидат тези 1 500 кучета? Проблемът е, че общината няма никаква политика за осиновяване. Липсва публичен регистър на настанените в "Екоравновесие", за да има шанс да те бъдат осиновени.
– Търсили ли сте контакт с кмета, който е принципал на "Екоравновесие"?
– Ирина: Още в предизборната кампания кметът ни обеща след встъпването си да обиколим всички приюти и клиниката и на място да се запознае с положението. Каза ни, че обича много животните и ще се погрижи за тях. След това обаче затвори вратите си за нас. След един наш протест все пак се срещнахме с него, но накрая хора ни казаха, че след разговора е казал: Те лъжат.
Нека нещо да се чуе много добре. България има закон за защита на животните, който на теория е най-добрият в Европа. Имаме препоръка от СЗО как да се справяме с бездомните кучета: кастрирай и върни. Има приета програма за намаляване на популацията. На практика обаче никой не контролира дейността на "Екоравновесие" въпреки всички груби нарушения. Ние сме ги документирали. Никой не контролира администрацията, а тя прикрива това, което се случва в клиниката. Кметът вярва на нея, а не на нас. Ако не вярва на нас, нека попита общински съветници, които са ангажирани с темата. Ходили са на място и могат да дадат актуална информация. Не искаме нищо друго, освен законът да се спазва стриктно. Кметът обаче не го е чел и не знае какво пише в него. Прочете ли го и накара ли администрацията да си върши работата, доброволците ще са първите, които ще му благодарят, а също и на шефа на "Екоравновесие". Просто нека си изпълнят задълженията.
Зорница: Агенцията за безопасност на храните, която е ресорна по темата с бездомните кучета, също не си върши работата. Когато оттам тръгнат на проверка към клиниката и приютите, служителите в тях биват предупреждавани. Заради проверката се почиства, животните спират да се тъпчат в клетките и за ден-два нещата се подобряват, а после всичко тръгва по старому.
– Неотдавна общинският съвет разгледа отчет на предприятието за 2024 г., в който бе посочено, че храната за кучетата вече е с по-добро качество, че смъртността е намаляла значително и т.н. Това не са ли стъпки в правилна посока?
– Зорница: Това ще можем да потвърдим или оспорим, ако имаме достъп до "Връбница", до шефа на предприятието и до кмета. И в момента имаме входящ номер за среща с Терзиев, до този момент не сме поканени. Срещаме го пред общината, той все ни приканя да се запишем за среща. Е, записали сме се и чакаме вече трети месец.
Ирина: Доброволците ни намират разкъсани кучета, което е ясен знак, че в клиниката и в приютите продължава да има огромни проблеми. Наскоро се разбра за няколко разкъсани животни. В един от случаите куче, което от 12 години живее в приюта в Богров, бе разкъсано от други кучета. Имаме и снимки, ужасяващи са. Когато ловците ловят кучетата, те правят фалшиви протоколи, че животните са агресивни. Тези хора не са ветеринари, както стана дума, такива липсват в екипите. Ако се направи проверка кой слага подписи, ще се установи, че са фалшиви. При сигнал за агресивно куче по закон се съставя комисия от представител на "Екоравновесие", доктор и трето лице, може да е доброволец. Това не се прави.
В Горни Богров много кучета се настаняват в обща клетка, понякога по 8-10 животни. На практика гледачите организират кучешки боеве. Кучетата са толкова много, че гледачите нямат възможност да обиколят всички клетки и своевременно да видят кое е пострадало. Понякога разкъсано куче не получава помощ по 2-3 дни, кръвта му изтича. Водят го във "Връбница" в безпомощно състояние, там то умира. Когато едно куче бъде регистрирано като агресивно, то трябва да бъде отделено от персонала в единична клетка. Трябва да се работи с него, за да може да бъде осиновено. В приюта обаче липсват треньори и това се прави от доброволци.
– Казахте, че администрацията няма мотив да намали популацията на бездомните кучета. Защо смятате така?
– Ирина: В Европа проблемът с бездомните кучета е решен за 5 години, у нас вече 20 г. не се решава. Задайте си въпроса защо. Приютът в Горни Богров е постоянно пълен. Това са разходи за упойки, медикаменти, пари за отглеждането на животните. Казват, че разходите са високи, ние знаем, че това не е така. Това, че кучетата изчезнаха от центъра на София, съвсем не означава, че ги няма в кварталите и покрайнините. Трябва да има преброяване, но не се прави. Ако се направи, ще се изчисли колко пари са нужни. Без преброяване се дават толкова, колкото каже "Екоравновесие". Безразборното вкарване на кучетата в приютите всъщност увеличава популацията. Когато едно куче не е агресивно и бъде кастрирано и върнато на мястото, където живее, то не позволява там да се появят други кучета. Пази си територията. Когато то бъде отведено, на негово място идват повече.
Зорница: Популацията не намалява, защото масово не се изпълнява Националната програма за овладяване на популацията и в частност Наредба 4. Масово се отглеждат кучета, които не се регистрират, не се чипират, не се кастрират. По принцип стопанин, който няма намерение да развъжда кучето си, не може да се грижи за поколенията му и да им намери осиновители, е редно да го кастрира. А собствениците на домашни кучета, които не желаят да ги кастрират, планират тяхното развъждане и ги отглеждат с цел търговия, трябва да регистрират обекта си като развъдник, отговарящ на нормативните изисквания и да заплащат съответната такса. Контролът по идентификация, регистрация на домашните кучета и изоставянето на животни, както и изпълнението на Наредба 4 е задължение на общината, а контролната институция на общината е БАБХ, чрез ОДБХ София-град. Никой обаче не контролира каква дейност се извършва. Всичко това води дотам, че кучета се изхвърлят поголовно.
