За първи път два парламента ще водят битка с недосегаемия български главен прокурор - този в София и този в Брюксел. Без политическата си протекция в България Иван Гешев ще бъде поставен в пълна изолация.
Затова е и ключово комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) на Европейския парламент да запази натиска си. Тогава Гешев може да разчита единствено на това да мине между капките, тъй като е само едно от "проблемните деца" в ЕС, които стават все повече - Унгария, Полша, Словения.
Това бе и стратегията по време на режима на Борисов - България да се крие зад Унгария и Полша, надявайки се, че на техния фон не изглежда чак толкова зле.
Още по-ключова от тази на ЛИБЕ обаче е ролята на националните власти. Те сега трябва да извадят на светло проблема с безконтролността на главния прокурор и с върховенството на закона, а не да го прикриват.
Изводите
Седемчленна група от евродепутатите от ЛИБЕ беше на антикорупционна мисия в България в края на септември. Те се срещнаха с представители на изпълнителната власт, на гражданския сектор, както и с главния прокурор. Тази седмица ЛИБЕ обсъди доклада от мисията. В него се казва, че ефективното и справедливо прилагане на закона, особено в борбата срещу корупцията, е един от най-наболелите проблеми в България, а наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта остава проблематично. Делегацията е загрижена и за това, че случаите на полицейска бруталност по време на антиправителствени протести от лятото на 2020 г. не се разследват адекватно. Обръщат внимание и на предизвикателството да бъде изработен механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор, като това трябва да стане и в контекста на по-широка съдебна реформа веднага щом политическата ситуация го позволява.
Друг извод е свързан със свободата и плурализма на медиите. Евродепутатите смятат, че ситуацията и с тях остава тревожна.
Делегацията призова Европейската комисия да засили мониторинга и одита на фондовете на ЕС, включително на Механизма за възстановяване и устойчивост. Мониторинговата група на ЛИБЕ ще продължи да следи отблизо България. Главният прокурор ще получи допълнителни въпроси за работата на прокуратурата по знакови дела.
Още докато бяха тук, евродепутатите обобщиха какво са видели: на хартия всичко в България е супер, но... между хартията и действителността има огромна пропаст. От доклада им ясно се вижда какво ги е довело до това заключение.
Гешев - обикновеният администратор
Срещата с главния прокурор Иван Гешев е била на 24 септември и е продължила час и 15 минути. Гешев е бил придружен от заместничките си Даниела Машева, Красимира Филипова и Десислава Пиронева, както и от говорителката си Сийка Милева. Той е отказал да разкрие пред евродепутатите каквото и да е от свързаното с Бойко Борисов разследване "Барселонагейт". И общо взето им е обяснил как той е един обикновен администратор в прокуратуратурата и от него нищо не зависи - не се бърка на подчинените си и не знае какво правят те по делата.
Така делегацията е чула, че "Барселонагейт" е на фазата на разследването и главният прокурор не може да поиска или предоставя информация без съгласието на наблюдаващия прокурор. Гешев е подчертал, че не може да предоставя информация по висящи дела дори и на Народното събрание. Публично известно е, че делото цикли в специализираната прокуратура от години. През лятото се разбра, че Испания, където също течеше разследване, е приела, че българските власти са много по-напред от тях и затова то трябва да продължи тук. През юли спецпрокуратурата обяви, че работи интензивно и търси пране на пари по случая. Не е известно до какво е довела тази интензивна работа.
Пред евродепутатите Гешев отрича да има неразследвани случаи и подчертава, че публичността по всяко дело зависи от наблюдаващия прокурор. Това формално е вярно. Реално обаче се оказва, че само някои наблюдаващи прокурори са склонни на публичност, и то по определени дела. Всичко около Борисов например е тема табу. Главният прокурор се е ангажирал да изпрати допълнително информация по делото за кюлчетата и пачките в чекмеджето на Борисов. Интересно какво допълнително ще прати по тая тема, която отдавна е затворена за прокуратурата. Делото беше спряно, защото разследващите не намериха Мата Хари. Не знаем какви усилия са положили да я търсят, при положение че Борисов неведнъж е давал да се разбере, че има идея коя е.
Евродепутатите са питали за необходимите реформи в съдебната система, за случаите на корупция по високите етажи, които не са били разследвани, за тенденцията на нарастване на досъдебните производства и кога се очаква да приключат дела за корупция. "Бяха повдигнати и конкретни въпроси за подслушванията (по време на антиправителствените протести, б.а.) и кой е поискал тази процедура, защо не е започнало адекватно разследване на снимката на бивш министър-председател с пари, златни кюлчета и оръжие, пише още в доклада.
По време на разговора групата на Гешев се е оплакала от остарелия Наказателен кодекс, който бил негоден за борба с корупцията. Това е стара теза на държавното обвинение, което все няма подходящи закони, за да си върши работата, дави се във формализъм и овехтели норми. На евродепутатите е обяснено също, че наказателните дела, към които прокуратурата има отношение, са общо 10% (другите са административни и граждански) и по 97% от тях се постигат осъдителни присъди. Въпросът е обаче, че тези 3% са точно знаковите дела. Няма съмнение, че прокуратурата се справя с делата за неплащане на издръжка, шофиране след употреба на алкохол и битовите свади. Има ли политически нюанс в някой процес обаче, държавното обвинение просто блокира - от некадърност или умишлено.
Гешев казал още, че не може да дава указания на по-нискостоящите прокурори. И че прокурорите и следователите се ръководят само от съвестта си и закона, делата се разпределят на случаен принцип, а той не може да се намесва.
Главният прокурор е посочил и че няма пречка самият той да бъде разследван. И дори е казал на евродепутатите, че е бил разпитван от специализираната прокуратура по сигнал на министъра (не става ясно кой министър, но вероятно става дума за сигнала на Бойко Рашков, б.а.). Наскоро спецпрокуратурата отказа да образува разследване по този сигнал.
Срещата с Рашков: Главният прокурор е политически зависим
Делегацията е отделила и час на служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Той е обяснил, че вижда статута на главния прокурор като един основните проблеми за решаване в България от гледна точка на върховенството на закона. "Най-общо казано, той изрази съжаление за липсата на контрол върху главния прокурор. Според него главният прокурор смята, че полицията му е подчинена", пише в доклада.
Рашков е обяснил на евродепутатите, че главният прокурор е независимата част от съдебната власт, назначава се от Висшия съдебен съвет, в който има политическа квота. И тази политическа зависимост обяснява защо срещу бившия премиер не е образувано разследване въпреки снимките и записите.
Рашков коментира също и санкциите по закона "Магнитски". Според него службите в България не са си свършили работата добре.
Служебният МВР шеф обяснява и че полицейското насилие по време на протестите миналото лято не е било разследвано адекватно. И вина за това имат правителството на Борисов и главният прокурор. И досега не е известно какво е свършила прокуратурата по разследването. Когато това лято временната парламентарна комисия от 46-ото НС изнесе записите за насилието зад колоните на Министерския съвет, бе обявено, че има повдигнати обвинения. Защо обаче повече от година това дело не може да бъде добутано до съд, не е ясно. Министърът смята още, че положителният натиск на ЕК върху България е твърде слаб.
Минеков: Властимащите си купуват медии
Евродепутатите са се срещнали още с неправителствения сектор, с журналисти, с главния редактор на "Труд" Петьо Блъсков, със служебния правосъден министър по това време Янаки Стоилов и с вицепремиера Атанас Пеканов, с генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, с министъра на културата Велислав Минеков, с омбудсмана Диана Ковачева. Блъсков е направил презентация за свободата на медиите в България, наблегнал и на трудното положение на медиите в пандемията и на липсата на подкрепа от страна на правителството.
Минеков им е обяснил как вместо да глоби Кошлуков за показания в ефир среден пръст, СЕМ е санкционирала БНТ и така са платили всички данъкоплатци. Той поставя под съмнение независимостта на СЕМ. Министърът е говорил за нуждата да бъдат изчистени т.нар. медийните услуги. Той е дал пример за отпуснати половин милион евро на телевизионни канали, за да се отразява положително министерството. Той вижда това като "купуване на съвест" във впечатляващ мащаб.
Минеков е посочил още, че БНТ и БНР се управляват по същия начин, но свободата в тях е различна, затова и БНТ получава по-добро държавно финансиране от БНР. Той дава пример как програми са прекъсвани, за да бъде включван на живо бившият премиер Бойко Борисов. Делегацията е чула и твърдения за дезинформацията за ковид и ваксините в обществените медии.
