Животът поднася какви ли не изненади - Елена Йончева и Сергей Станишев се изправиха един срещу друг в битка кой ще оглави партийната листа за евродепутати. От около два месеца се говореше, че лидерът Корнелия Нинова е заложила на Йончева да бъде водач на евролистата. Социалисти твърдяха, че не искала да чуе за Станишев и че той може да изпадне „извън борда“ и изобщо да не е сред кандидатите за евродепутати. И тази интрига взе, че се сбъдна.
Така президентът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) изпадна от водаческото място, а както е тръгнало - ще изпадне и от листата на червените. Независимо че има почти толкова номинации от местните структури, колкото Йончева - 220:266.
След тайно гласуване на партийния пленум в неделя и няколко часа спорове журналистката и говорителка на БСП Елена Йончева спечели с 95 гласа лидерското място в евролистата срещу 75 за Станишев. Той предложил да се избере и вторият в листата и така левицата да излезе единна и да не дава повод за злорадстване от ГЕРБ. Йончева го е подкрепила, като е казала, че е хубаво още отсега да е ясно кой ще е на първите две места в листата. Нинова обаче била категорично против.
Нещо повече. В заключителната си реч пред пленума лидерката на БСП даде да се разбере, че
Станишев може изобщо да не бъде включен в евролистата
Явно разминаванията със Станишев по Истанбулската конвенция и Пакта за миграцията още не са преглътнати. Нинова напомня на социалистите: „Сергей получи нашата номинация, нашето признание и сила, за да бъде отново президент на ПЕС, т.е. ние сме изразили уважението си към него. Но това по никакъв начин не обвързва постовете президент на европейското ни семейство и евродепутат от определена държава“. Като пример дава не кого да е, а председателя на ЕНП Жозеф Дол, който напусна Европарламента и се отдаде само на партийна дейност. Явно Нинова вижда Станишев в същата роля – лидер на ПЕС, но не и евродепутат.
Затова и мнозина от социалистите подозират Нинова в неискрени намерения спрямо Станишев, в разчистване на сметки и вътрешни гонения. Стигна се и до обвинения, че води партията към болшевизъм на принципа "който не е с нас, е против нас".
„Как ще отидем на изборите, като си късаме ризите?“, питат опонентите й. И заявяват, че проблемът не е изобщо в кандидатурата на Елена Йончева, която не е член на БСП, а беше избрана за народен представител от гражданската квота. С избора й за водач на листата ръководството търси „разширяване на влиянието“ на левицата. От друга страна, ще използва като силен аргумент в кампанията прокурорското обвинение срещу Йончева.
„Елена обобщава образа на човек, който се бори за справедливост и свобода - две основни европейски ценности и ценности на БСП“, заявила Нинова пред пленума. Всичко това е прекрасно. Но остава да виси един съществен въпрос – като изпрати Йончева в Брюксел, където да се „бори“, на кого ще разчита вече соцлидерът да е „острието срещу корупцията“. Защото
в редиците на левицата са малцина биткаджиите
Нинова постигна целта си – изтласка назад представителите на предишното ръководство, отказа се от хората с опит и заложи на млади и нови лица. И заложи на политиката „Всичко започва от мен“. На фона на поредни съмнения за манипулации на вътрешнопартиен вот и междуособици БСП вярва в изборен успех.
Засега едно е неоспоримо - левицата отива на избори разединена. В соцпартията винаги е имало различни лобита, течения, разделения, но обикновено е успявала да "зарови томахавките", да загърби различията си и да се обедини. Партията не можа да се разрои и след сформирането на партията на Георги Първанов - АБВ, в която се вляха най-близките до него социалисти. Сега като че ли ситуацията е по-различна. Левицата върви по стъпките на десницата, която след няколкогодишни драми тотално се разпадна, без да има изгледи някога пак да се обедини.
Противоборството между двете основни крила в БСП ще продължи, дори ще се засили, до следващия пленум през април, когато се очаква да е ясна цялата евролиста. И Нинова няма да отговори на най-важния въпрос - "Накъде е поела партията?". Особено след като напусна мястото за правене на реална политика - парламента.
