Германското правителство едва започна с осъществяването на обявената през февруари "Национална индустриална стратегия 2030", а германските предприемачи вече работят с пълна пара за разширяване на промишленото производство в собствената си страна. И то не по нареждане на Берлин, а защото Made in Germany отново става изгодно. Беше време, когато промишленото производство се изнасяше масово от Германия в Азия, най-вече в Китай. Тази епоха приключи. Все още е рано да се говори за масово завръщане на производството в Германия, но експертите потвърждават, че стотици германски фирми вече имат подобни планове. Сред тях са "Адидас", БСХ, "Мерклин", "Ровента", "Щайф", "Гигазет".
Показателен е примерът със завода в градчето Ербах за производство на ютии на фирмата "Ровента", принадлежаща към френската група СЕБ, към която спадат и марките "Тефал", "Мулинекс" и "Крупс". През 2005 г. ръководството на затъналата в криза фирма обяви, че не вижда алтернатива на изнасянето на производството в Китай, и съкрати почти 40% от работниците си. Закрити бяха 215 работни места. През 2018 г. фирмата върна производството си в Германия и назначи нови десетки работници.
Подобна е ситуацията и в "Мерклин", известна сред любителите на железопътни модели, съобщи "Дойче веле". Фирмата е лидер на пазара. През 2007 г. тя закри един от двата си германски завода поради финансови трудности и
премести производството си отчасти в Унгария
и отчасти в Китай. Това не спаси фирмата от фалит през 2009 г., за зла участ точно когато трябваше да отбележи 150-ата годишнина от създаването си. Новите собственици обаче успяха да спасят производството. Техният оздравителен план не предвиждаше по-нататъшно прехвърляне на мощности в Китай. Точно обратното - предвиждаше пълното им връщане в Европа, в основния германски завод в Гьопинген. Вярно, че фирмата беше принудена да уволни около 400 работници, т.е. близо 1/3 от общия персонал. Техните функции вече се изпълняват от промишлени роботи. "Тук използваме съвременни промишлени роботи и стругове с цифрово управление, които съединихме успешно с роботите", казва техническият директор Волфрад Бехле. В резултат днес един и същи обем дейности в германския завод се изпълняват от десет пъти по-малко работници, отколкото преди в Китай.
"Благодарение на автоматизацията и цифровизацията вече няма смисъл в Азия да се произвеждат стоки за европейския пазар", споделя Йохен Хел, който е шеф на отдела за глобалното производство на хладилници от фирмата БСХ (съвместно предприятие между "Бош" и "Сименс"). Основната причина за връщането на производството са технологичното развитие и успехите на "Индустрия 4.0", т.е. на четвъртата индустриална революция. Те осигуряват високо взаимодействие между автоматизираните производствени системи и
факторът евтина работна ръка все повече губи значение
Освен това заради покачването на заплатите в Китай фабричният труд вече и там не е евтин. И това е втората важна причина за връщането на производството в Германия. Този процес беше наречен "решоринг". Има и още една причина - евтината работна ръка в Китай невинаги обезпечаваше такова качество, каквото изискват германските фирми. Това е един от ключовите мотиви за фирмата "Мерклин" да върне производството на своите железопътни модели в Европа. Тези влакчета са предназначени само за ценители и колекционери.
В дадения случай дори не става дума толкова за "решоринг", колкото за "ниършоринг". С този термин се обозначава процесът на връщане на производството в страни, географски близки до клиента. Причината е същата - необходимостта да се реагира оперативно на търсенето. В случая с текстилната промишленост това е свързано с бързо менящата се мода.
Германските магазини не могат да чакат месеци
наред в условията на жестока конкуренция, докато ушитите облекла в Китай пристигнат по море до Германия. Но процесът обхваща и други отрасли. В сферата на битовата техника значението на "решоринга" и "ниършоринга" расте заедно с породеното от "Индустрия 4.0" явление, наречено "индивидуализирано масово производство" - клиентът, който поръчва чрез интернет например хладилник, си избира определен модел, но с някои изменения или допълнения по свой вкус. Това отдавна е прието и в автомобилното производство. В условията на "Индустрия 4.0" за производителя и неговите роботи не е трудно да удовлетворяват всевъзможните специални желания на клиентите.
Професор Щефен Кинкел от Университета в Карлсруе проучва от над 20 години глобалните процеси за пренасяне на производствени мощности. Той е твърдо убеден, че "решорингът" и "ниършорингът" имат голямо бъдеще. "Производството и доставките се приближават все повече до клиентите. А ако говорим за германските клиенти, то това е Европа", казва той. Същевременно предупреждава, че чрез автоматизацията и роботизацията ще се върне само малка част от работните места, "отишли" навремето в Китай. И тези работни места ще изискват от персонала много по-висока квалификация.
Това, че германците предлагат прекалено добри продукти, показва изследване на статистическия портал Statista. Експертите са анкетирали 43 000 потребители в 52 държави, като изследването отразява нагласите на 90% от световното население. Резултатът е, че марката Made in Germany е категоричен победител - събира 100 точки. На второ място са швейцарските продукти (98 точки), а трети с 92 точки - произведените в ЕС. В тази класация американските стоки събират едва 81 точки, а новата търговска сила Китай – 28 точки, което й отрежда предпоследното 49-о място.
Потребителите в 13 държави дават най-висока оценка
на продуктите с марката Made in Germany. В десет държави пък предпочитанията клонят към американските стоки. В самата Америка, както и в редица други страни най-предпочитани са собствените продукти. Все пак 62% от американските потребители оценяват положително стоките, произведени в Германия.
Прави впечатление какви промени е претърпяла и оценката за марката Made in EU. Тя беше създадена от Еврокомисията през 2003 г. и дълго време се считаше, че я ползват предимно онези страни от общността, които имат недотам положителен имидж. Сега обаче Made in EU постига трето място. Вярно, само потребителите в Алжир я поставят на първо място, но пък в други осем държави продуктите, произведени в ЕС, заемат едно от първите три места. Освен това Made in EU се почита както вътре, така и извън ЕС – и най-вече в Южна Америка. В САЩ тя е четвъртата най-предпочитана марка. Особено високо ценени са качеството на стоките, произведени в ЕС, прогресивните технологии за тяхното производство и високите стандарти за сигурност.
