"Нека е било, както и да е било, все е някак си било, още никога не е било някак да не е било"

Ярослав Хашек, "Приключенията на добрия войник Швейк през световната война"

--------------

Българският бизнес се чуди защо му скърца търговията с Европа и намира причината след недълъг размисъл. Това е Австрия. Запънала се е антишенгенски на пътя на родните тирове и отказва да се отмести. Щом е така - бойкот на всичко австрийско! Не им щем стоките, не им щем бензина и нафтата, не им щем банковите и туристичесите услуги. И на виенско колело няма да се качваме.

При такава заплаха Виена ще трепне, колкото камъкът ще трепне, щом го удари гърнето. Имам и собствен скромен опит как австрийците реагират, ако някой ги укорява, че

прилагат нечестни практики по транзитните пътища

Преди доста време на връщане с кола от Франция прекосих Германия и по тъмно влязох в Австрия с намерението да нощувам няколко часа във Виена. Както си е редно, шенгенските граници между трите държави бяха отворени и националните магистрали продължаваха от една в друга. Само табелите край пътя даваха ориентация, че се навлиза в друга държава. Щом преминах в Австрия, започнах да се оглеждам за първа бензиностанция, където да си купя магистрална винетка. Но едва минах половин километър, и ме спряха полицаи, които започнаха да светкат с фенерчета по предното стъкло. 

- Проблем, проблем! Къде е винетката?

- Тъкмо влизам от Германия и търся да си купя.

- Не може да карате на австрийска магистрала без винетка.

- Да, но на границата няма пункт, който да продава винетки.

- Да си бяхте купили в Германия. Там има австрийски винетки.

Разговорът приключи с глоба, която надвишаваше десет пъти цената на винетката. Стори ми се обидно и несправедливо, но трябваше някак да продължа пътя си. Всяка национална власт има право да се разпорежда на своя територия, дори когато прилага по собствено усмотрение общи европейски правила. Изобщо не си помислих, че австрийците заслужават същото третиране в България, за да видят хубаво ли е. Просто станах по-предпазлив при други пътувания.

Всяка асиметрична реакция може да навреди повече на България,

отколкото на Австрия. Дори може да ни навлече укори от други държави и от Еврокомисията за нечестни търговски практики. Шенгенският проблем на държавата е политически и трябва да се решава само на политическо равнище. Но ще бъде грешка да го свеждаме до двустранен спор. България постигна частичен пробив за Шенген по въздуха и водата не със самостоятелен натиск (колкото и да се бият в гърдите настоящи и бивши управляващи). Тя бе силна в тандема си с Румъния и с подкрепата на останалите европейски държави, като накрая особено ценна бе солидарността на испанското председателство, което до последния си ден поставяше въпроса на вниманието на Съвета на ЕС. Вярна на своя девиз „Plus Oultre“ („Все по-нататък“) Испания обърна внимание на най-далечната югоизточна периферия на ЕС. Впрочем, девизът е въведен от император Карл Пети (Карлос I Испански, управлявал Свещената римска империя от 1516 до 1556 г.), за когото българите знаят, че е "говорел на немски само с конете си" въпреки принадлежността си към Хабсбургската династия, царувала главно във Виена.

Европа изглежда вече не е толкова голяма като през средните векове от Испания през Австрия до Балканите. Но все така в центъра ѝ продължава да стои Виена, макар и с избледняло от историческите превратности величие. Като всяка бивша империя и тя живее със спомени, които са по-големи от настоящата ѝ значимост. И търси в новите условия начини да си върне част от предишното влияние. Малцина забелязват, но Австрия има

много близка политика до поведението на лошото дете в ЕС

- унгарския премиер Виктор Орбан. Двете държави говорят почти в един глас по мигрантския проблем в Централна Европа. Те имат сходни разбирания за европейските санкции срещу Русия и почти синхронно спъваха приемането на 12-ия пакет наказателни мерки. Австрия постави като условие Украйна да извади австрийската "Райфайзен банк" от черния си списък на спонсорите на войната, а Унгария настояваше за изваждане от списъка на унгарската ОТР банк. На последния Европейски съвет в средата на декември 2023 г. канцлерът Карл Нехамер излезе от залата по време на гласуването (под предлог да разговаря с Урсула фон дер Лайен за шенгенската кандидатура  на България и Румъния). Така решението за санкциите бе прокарано без риск от нечие вето. Същия трик "всички минус един" приложи преди това унгарският премиер Виктор Орбан, когато се гласуваше решението за започване на присъединителни преговори на ЕС с Украйна. Фактически Европа успя да придвижи тези два въпроса без пълно съгласие, но и без ничия официална съпротива. 

Тъкмо на този Европейски съвет пролича и склонността на Австрия и Унгария да извиват по шенгенски ръцете на България, за да си решават други въпроси - Австрия за връщането на мигрантите, а Унгария за отпадането на допълнителната такса за пренос на руски природен газ през България. Двете страни намират общ тон и по извъневропейски въпроси - например, за конфликта между Израел и "Хамас". Базирано в Брюксел електронно издание цитира европейски дипломат, който казал:

"Това е двойната монархия, която възкръсва от гроба"

Сякаш за по-голяма убедителност Виена се досети, че някогашната Австро-Унгария е включвала и други днешни държави, и затова на срещата на високо равнище на 14-15 декември обвърза старта на преговори на ЕС с Украйна в един кюп с искането да започнат присъединителни преговори и с Босна и Херцеговина. Не успя да събере подкрепа, но това бе още един знак, че се стреми да приюти за влияние под крилото на едноглавия орел земи на бившия двуглав орел (обезглавен наполовина при разпада на Австро-Унгария през 1918 г.).

По размери и население България и Австрия спадат към средноголемите държави в ЕС и имат приблизително еднаква тежест при гласуване (австрийските евродепутати са 19, а българските - 17). Но по икономическа тежест Австрия е пет пъти по-голяма (БВП от 500 млрд. евро срещу БВП от 100 млрд. евро). Видно е, че икономическите репресии не биха били от българска полза. Освен това Виена би си намерила за отпор и съмишленици от старата империя. България няма друг път, освен да търси широка европейска подкрепа за колективен политически натиск. Тя разполага с достатъчно основания, които може да използва. Всяко самоволно и прибързано действие ще ѝ създаде допълнителни проблеми. А Европа няма никакъв интерес от обособяване на нова Австро-Унгария, която да възроди отречени националистически блянове. Най-силният аргумент на България е европейската идея, която други полуприкрито саботират.