Правителството продължава да отчита едни от най-високите бюджетни излишъци, което е напълно очаквано в предизборна година. Превишението на приходите над разходите за първото тримесечие е в размер на над 1.8 млрд. лв., а прогнозата на Министерството на финансите сочи излишък от близо 2.7 млрд. лв. за периода януари-април. Неминуемо данните за изпълнението на бюджета вдъхват доверие относно подобряване на икономическата активност през първото тримесечие на годината, но крият и някои опасности, основно по линия на забавени разходи.

Докато приходите от ДДС през януари бяха учудващо ниски, през февруари и март са на рекордно високи нива, което навежда на мисълта за оживление както при потреблението, така и при инвестициите. Това се дължи в по-голяма степен на сделки в страната, докато ръстът на приходите от ДДС от внос допринася с едва около 20% към общия ръст. 

При приходите от акцизи също се наблюдава увеличение след по-слабото им представяне през януари. Както вече писахме, това е статистически ефект в резултат от освобождаване на по-големи количества акцизни стоки в края на 2017 г., за които дължимият акциз се внася през януари 2018 г., за да се избегне облагането с по-висок акциз. Този ефект изчезва през февруари и март 2019 г.

Другият приходоизточник, освен косвените данъци, който подпомага увеличението на данъчните приходи през първата четвърт на 2019 г. са приходите от социални и здравни осигуровки. От една страна, тяхното увеличение се дължи на естественото увеличение на заплатите, продиктуван както от икономическото развитие на страната, така и от недостига на квалифицирана работна ръка в някои сектори и групи професии. От друга страна, от началото на годината влязоха в сила и редица административни мерки, като увеличаване на:

• минималната работна заплата (МРЗ) от 510 лв. на 560 лв.;
• минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица от 510 лв. на 560 лв.;
• минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 350 лв. на 560 лв.;
• максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 2600 лв. на 3000 лв.

Въпреки че не са договорени нови нива на минимални осигурителни доходи (МОД) за 2019 г., увеличението на МРЗ с 9,8% води и до ефективно увеличение на МОД с 4,7%.

Сериозен принос за бюджетния излишък през първото тримесечие на 2019 г. има Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) по две причини. От една страна, фондът има нов приходоизточник от началото на 2019 г. – цена задължения към обществото, която се плаща от всички потребители на електрическа енергия в страната. В резултат на това приходите на фонда се увеличават от 62.7 млн. лв. през първото тримесечие на 2018 г. до 434.7 млн. лв. през първите три месеца на 2019 г. Заедно с това се увеличават и приходите от продажба на квоти въглеродни емисии от 118 млн. лв. до близо 204 млн. лв. Общото увеличение на приходите на ФСЕС през първата четвърт на 2019 г. е с над 461 млн. лв.

Въпреки това разходите на фонда за първите три месеца на тази година са едва 77.3 млн. лв. в сравнение със 183.2 млн. лв. за същия период на предходната година. По-ниските плащания се дължат на забавяне от страна на фонда поради липса на механизъм за разплащане с някои групи производители на електрическа енергия поради отменени актове на КЕВР. Това означава, че разходите на фонда, а оттам – и по консолидираната фискална програма, са изкуствено ниски, което ще бъде компенсирано с по-високи разходи през втората половина на годината.

Сходна е ситуацията и с други разходни пера в консолидираната фискална програма като издръжка, субсидии и капиталови разходи.  С други думи това, което изглежда като умерено увеличение на консолидираните разходи през първото тримесечие на годината, много бързо ще изчезне през втората половина на 2019 г.

Съвсем различна е ситуацията по отношение на разходите за заплати, които растат много бързо. Планираното увеличение на тези разходи за 2019 г. е около 700 млн. лв. в сравнение с изпълнението им през 2018 г. Само за първите три месеца на годината се наблюдава увеличение с 270 млн. лв. и представлява близо 40% от планирания ръст за 2019 г.  Трудно е да се очаква реформа в администрацията точно в изборна година, но опитът от последните три години показва, че просто липсва интерес и/или воля за такава дори и да няма избори.

Бюджетното изпълнение за първите три месеца на годината носи както положителни новини, така и обезпокоителни. От една страна, развитието на икономиката естествено води до по-високи приходи и преки и косвени данъци, но от друга – чрез увеличаване на минимални заплати, както и на минимални и максимални осигурителни доходи правителството изземва все повече доходи от населението и бизнеса. Заедно с това редица разходи традиционно се отлагат за втората половина на годината, докато разходите за заплати растат по-бързо от необходимото. Към това се прибавят и местните избори през есента, които неминуемо ще доведат до редица непредвидени разходи. (със съкращения)