Писател твори книги. Качва ги изцяло в интернет. Всеки може да ги чете свободно. Той казва: “Не всичко е пари! Колко струва свободата? Би било жестоко, ако децата не можеха да се забавляват с моите книги, защото техните родители не могат да си ги позволят. Детските писатели не трябва да са алчни!” Би следвало този филантроп нищо да не продаде в хартиен вариант. Точно обратното – продава огромни за българските мащаби количества; според неофициални класации е най-търсеният автор за детска литература. Освен това търговията не се извършва в книжарници, те и издателствата са излишни. Търговията тече изцяло пак в интернет.

Всичко това изглежда като фантастичен филм, но е съвсем истинска история. Писателят е Никола Райков, автор на четири книги и една настолна игра, носител на множество награди. Историята му буди размисли в много посоки.

За доброто

За свободата. За пазара. А също така и че новаторска идея, съчетана с труд и умения, носи успех, дори начинанието да изглежда авантюра.

Райков е роден през 1981 г. Учи в Математическата гимназия в Стара Загора, завършва информационни технологии в Чикаго. Не му харесва американския култ към парите, връща се у нас. Работи като мениджър в завод в родната Стара Загора, после прави собствена фирма за уебдизайн. На по-млади години пише разкази като хоби. През 2009 г. се ражда синът му Румен, след три години разлистват детски книжки. Райков не ги харесва. “Просто бях сигурен, че мога по-добре да ги напиша”, казва днес той.

Следва писане и… почти 30 000 продадени

екземпляра от 2013 г. до сега. Плюс преводи на английски, китайски, латвийски, румънски, молдовски.

Дебютната книга, която е и най-големият хит – “Голямото приключение на малкото таласъмче”, е продадена с целия си първи тираж от 1000 бройки. Случва се за 6 месеца, при положение че в България цифрата се достига около втората година. После са продадени още 11 000 екземпляра. Успоредно пише нови книги (продължение – “Още по-голямото приключение…”, “Добросъците”, “Приказка от два свята”), отново се преиздават. Появява се и игра с карти, пъзел и предмети (“Таласъмски истории”). Хората купуват. В резултат уебдизайнът е изоставен като поминък. Семейната къща на Райков в село Арнаутито, община Стара Загора, се превръща в склад и офис – там той пише, тества текста пред сина и съпругата Любомира, оформя изображения, получава книгите от печатница, праща на клиенти. Плюс още безброй дейности.

Никога не е имало издателство в целия процес. “Просто не исках да ми се бъркат в творческата работа”, казва авторът. По-късно се дооформя и втори мотив – при обвързване с  “мениджъри” не би могъл да се прехранва от писането. Без тях той успява да плаща на художник, редактор, коректор и…

да издържа семейството си

Никога не е разчитал и на книжарници, тъй като желае да работи без посредници. Всичко – реклама, контакт с клиенти, пласмент и т.н., става чрез интернет. (В много редки случаи, например след участие в изложение, е продавал по стандартния начин.)

На какво се дължи успехът? Първо, книгите му са нестандартни. Те са интерактивни, тоест читателят сам избира какво продължение да следва героя, респективно развръзката е различна. Подобни книги игри има отдавна в други възрастови категории, но за най-малките читатели – от 3 години нагоре, няма. “Според мен това е причината книгите ми да са толкова популярни. Дори в световен мащаб не съм срещал такъв тип за най-младата публика. Има някакви, но са семпли, при мен например има 94 варианта за прочит, 20 финала. Всяка глава завършва с избор. Един прочит е кратък -  минаваш през пет глави, за да стигнеш до един от възможните финали. За сметка на това е много голяма вариативността на историите”. А има ли лош финал? “Не, всичките са добри”, смее се писателят.

Всяка следваща книга се променя с читателя –

написана е за малко по-големи деца (следвайки възрастта на сина му), предлага нов начин на игра и т.н. Всичко това е ноу-хау на младия автор.  

Втората причина за успеха са труд и упоритост. Дебютната книга винаги е най-важна, родила се е така: “Проучих какво е нужно, за да се създаде едно заглавие – печатници, хартия, начини на доставка и т.н. Направих сайт на книгата, фейсбук страница. Имах и маркетингов план – за прессъобщения, реклама по интернет форуми, групи в социалните мрежи и т.н. Направих и няколко пресконференции. В по-малките градове журналистите бяха отзивчиви, новаторският подход им се стори интересен. Не съм плащал за медийна реклама.

Постепенно книгата започна да привлича

читатели, те пък да я препоръчват на други. Купуването става чрез електронна заявка, ползват се куриерска фирма и наложен падеж”. Не е ли изтощително човек сам да се занимава с реклама в интернет? “Ами може би първоначално бях прекалено амбициран” – усмихва се Райков. – Постепенно разбрах какво работи и какво не. Днес например основният ми комуникационен канал е Фейсбук, групата е с около 18 000 фенове, има си и твърдо ядро."

За най-заклетите читатели има отстъпка – ако например поръчат книгата малко преди отпечатването й. За доставката не се плаща отделно, тя влиза в цената. Сайтът на автора е занимателен. Всичко това отдавна върти колелото на продажбите. Но бизнес ли е то, след като книгите може да се свалят в пълен обем от сайта безплатно?

Не, философия е

“Ценностите, за които пишем, не трябва да бъдат само думи на хартия. Вярвам, че хората се раждат добри. Ако си вложил сърцето си в нещо, хората ще почувстват това и ще те подкрепят безусловно. Няма нужда да криеш това, което създаваш – хората не са крадци! Ако споделяш, на тях ще им пука, ще те следват, ще чакат с нетърпение следващата ти книга. И да, с радост ще те подкрепят, защото ще знаят, че любимият писател на децата им всъщност пише за ценностите, в които вярва. Същите неща, в които и те вярват – приятелство, любов и свобода!”

Хиляди книги стоят днес в къщата на Райков. Край тях – лаптоп, телефон и принтер. Той ги надписва, опакова, заедно с Любомира ги товарят на автомобил и носят в куриерски офис. Най-заети са по Коледа. Много автори се мъчат да продават самостоятелно, но само той го прави, давайки възможност написаното да се придобие безплатно. “Може би родителите четат книгите от сайта, след това ги подаряват на децата си. Няма как да подариш нещо виртуално.

Книгата носи докосване,

усещане, добавена стойност”, така Райков се мъчи да обясни синтеза между виртуално и реално, на добродетел с бизнес. Чрез различни акции се мъчи да насърчава свободен достъп на всички български деца до книгите, да популяризира безплатно изкуство и литература. Както и да развива чувството на свобода и лична отговорност в общ план. Лека-полека институциите откликват.

Голямо издателство в момента му предлага да работят заедно – с добри условия, като се запази неговият начин на продажби. Никола Райков обмисля. И да се съгласи, поканен е като именит автор, философията му е донесла успех.