Руснаци, украинци и беларуси на възраст между 18 и 35 години планират бъдещето си най-много за две години напред. Само една трета от тях правят дългосрочни планове. Причината? Лошото икономическо положение в техните страни, както и нарушаването на гражданските права. Беларусите посочват на второ място и липсата на работни места. До тези изводи стига анкета на руския социологически институт "Левада" и фондацията "Борис Немцов", проведена с подкрепата на германското външно министерство. Анкетирани са били хора от 15 руски града с милионно население, 12 украински града с население над 350 000 души и хора от всички областни градове в Беларус. Поне 88% от украинците биха желали в страната им да се извършат кардинални промени. Подобно желание изявяват също така 63% от руснаците и 52% от беларусите. Основен приоритет за анкетираните и в трите страни е желанието за подобряване на условията за живот, за повишаване на заплатите и пенсиите.
В Русия и Украйна анкетираните обвързват тези желания
с нуждата от по-активна борба срещу корупцията
и с отмяната на някои привилегии за държавните служители. Изследването сочи, че желанието за честни и свободни избори, както и за подобряване в сферата на държавната администрация, се изразява относително рядко. В Беларус например по-малко от 10% от анкетираните заявяват, че биха желали в страната им да има политически промени. Вместо това те се интересуват предимно от решаването на техни проблеми в сферата на образованието и икономиката. Само около 40% от руснаците, 30% от младите украинци и 25% от беларусите изразяват готовност да споделят политическите си възгледи. На въпрос на кой политик биха се доверили най-много, анкетираните в Русия най-често споменават името на президента Владимир Путин, на десния популист Владимир Жириновски и на опозиционния политик Алексей Навални. В Украйна най-често споменават бившата министър-председателка Юлия Тимошенко, президентът Петро Порошенко и Евгений Мураев от "Опозиционния блок".
Младите руснаци, украинци и беларуси са били запитани също по коя чужда държава би трябвало да се ориентира тяхната родина в бъдещето си развитие. И в трите страни най-често отговорът гласи - Германия, констатира "Дойче веле". В Русия на второ място идва Китай, което според авторите на студията, се дължи на "геополитическото положение на страната". Забележително е, че
за беларусите Русия представлява привлекателен модел
за подражание. Анкетираните в Украйна граждани поставят Русия едва на четвърто място - след Германия, Полша и САЩ. Анкетата на социолозите показва, че повечето младежи от големите градове на Русия, Украйна и Беларус вече са имали възможност да пътуват в чужбина. 60% от анкетираните руснаци са били в чужда държава, както и близо 80% от младите беларуси. Повече от половината от беларусите и украинците изявяват желание да емигрират завинаги. В Русия този процент е малко по-нисък - 44 на сто. Желанието за напускане на родината завинаги обаче не се дължи на политическо недоволство. По-скоро става дума за стремеж към по-висок жизнен стандарт в чужбина и за желание да се изостави нестабилната икономическа ситуация в родината, за да се осигури по-добро бъдеще за децата, се казва в студията.
Младите хора в Русия рядко участват в протестни демонстрации, но се интересуват от политика и са информирани за целите на протестите. До този извод стига изследване на Центъра за източноевропейски и международни изследвания (ZOiS), публикувано на английски език под заглавието "Младите хора в Русия: как виждат живота и политическите реалности ". Резултатите се базират на представителна онлайн анкета, проведена през април след президентските избори в Русия. Тази форма е по-близка и разбираема за младите хора и им гарантира нужната анонимност в "рестриктивната политическа среда", твърдят авторите на студията. В онлайн анкетата се участвали около 2000 млади руснаци от 15 руски града на възраст между 16 и 34 години. Над половината от анкетираните (55 процента) казват, че се интересуват от вътрешна и външна политика.
Малцина обаче се политически образовани.
Само два процента от анкетираните могат да назоват имената на важните политически личности от последното десетилетие в постсъветското пространство и на Запад. Повечето участници в онлайн анкетата не знаят колко голямо е населението на Русия и не могат да кажат колко държави има в ЕС.
Социологът Феликс Краватцек не е изненадан от тези резултати. "Цифрите не са чак толкова удивителни. Знаем го и от други изследвания. Последиците за участниците в протестни демонстрации са много сериозни в репресивния руски режим. Младите хора знаят, че могат да бъдат арестувани. Знаят също така, че силите за сигурност подхождат към демонстрантите много брутално. И това ги възпира", посочва Феликс Краватцек. И в това отношение авторите на студията установяват интересни разлики. Около една трета от анкетираните изявяват готовност да участват в протестите, а 17 на сто казват, че познават хора, които са участвали в демонстрациите. "Това само подкрепя тезата, че младите руснаци се интересуват от политика, и показва, че това поколение е политически социализирано и смята протестите за легитимни", смята Крадатцек. Въпреки това политическите интереси не са приоритет сред младите руснаци. "Най-голямото очакване от правителството е подобряването на жизнения стандарт", казва социологът. За 56 процента от анкетираните това е най-важната тема. Други 20 процента посочват повишаването на жизнения стандарт като втори по важност приоритет. В това отношение социологът не вижда почти никакви разлики в нагласите между руската и европейската младеж.
Социолозите не са изненадани и от факта, че
социалните мрежи са важен източник на информации
за младите хора в Русия. Това се отнася до около 30 процента от анкетираните. Водещ информационен източник обаче е не "Фейсбук", а руският му аналог "Вконтакте" (19 процента). "Фейсбук" и "Туитър" ползват съответно 1,5 и 1,4 процента от руските младежи. Други 23 процента получават информации от други интернет портали. Вестниците вече са минало. За разлика от телевизията, която все още си остава източник на информация за почти всеки трети млад руснак. Руската държава се застъпва за много активна работа с младите хора. Особено след Оранжевата революция в съседна Украйна през 2004 г. В страната бяха създадени много младежки организации, чрез които Кремъл се опитва да оказва влияние върху младежите. Те обаче отдавна вече не оказват почти никакво влияние върху днешната руска младеж, констатират социолозите. Това не означава, че Кремъл се е отказал от борбата за гласовете на младежите. Управляващите в Русия оказват влияние върху младежите много по-изтънчено, вече не чрез агресивното им вербуване в различни младежки организации. Важна роля в това отношение играят руските училища", казва Феликс Краватцек.
Социолозите установяват, че не бива да се говори за младежта като за "общност" или някакво "затворено общество", тъй като младежите са хетерогенен слой от населението.Това се отнася и до Русия, въпреки че социолозите наблюдават и някои особености. Руската младеж е разделена на два лагера. От една страна е лагерът на консервативния и лоялен към режима слой, който държи на понятието "нация". От другата страна са либералните младежи, за които са важни откритостта към света и равните шансове. Феликс Краватцек казва, че все още няма международни сравнителни студии, но можем да изхождаме от предположението, че "поддръжката на мултикултурните ценности в Русия е малко по-ниска от тази в западните страни. А подкрепата за консервативните и национални ценности е по-голяма сред руските младежи". Цялата картина обаче се променя, когато на младите руснаци бъдат зададени конкретни въпроси. Тезите за равните възможности за всички и за местното самоуправление се радват на най-високо одобрение сред младите руснаци. "Тези модели традиционно минават за част от либералната идеология. И по това руските младежи си приличат с връстниците си на Запад", казва Феликс Краватцек.
