„Мисля, че вече е дошло времето да преосмислим тези отношения и да кажем защо сме в политиката - дали да си мерим... химикалките, или за нещо по-добро.” С тази несполучлива метафора водачът на „Атака” Волен Сидеров обясняваше през 2016 г. внезапно избуялото си желание да постигне помирение с лидера на НФСБ Валери Симеонов - своя някогашен близък и партньор, а впоследствие лют враг и политически съперник в националистическата ниша. И добави, че „ ние не сме в политиката заради някакви лични отношения, а заради идеи и убеждения”.
Какви бяха тези идеи и убеждения така и не се разбра. Защото през 2017 г. Сидеров, Симеонов и „воеводата” Красимир Каракачанов поеха управлението на държавата съвместно с Бойко Борисов - политик, с когото в чисто идеологически план няма какво да ги събере. Точно обратното, има много, което би трябвало да държи (предполагаемо) десноцентристкия лидер на ГЕРБ и патриотичната „троица” далеч настрана едни от други. Трябваше обаче да се опази стабилността на държавата, или поне така националистите оправдаваха коалицията. Пък и вече бяха натрупали опит в подобни взаимоотношения - Сидеров строи „Атака” зад ГЕРБ още при първото им управление, а Симеонов и Каракачанов - при второто. Когато дойде третото правителство на Борисов,
и тримата вече бяха загубили желание
да се занимават с идейни съображения. Не виждаха и необходимост - непрестанните им политически лупинги очевидно не правеха никакво впечатление на твърдото им електорално ядро.
Идва време обаче, когато Сидеров, Симеонов и Каракачанов ще трябва да се върнат към „идеите и убежденията”, колкото и значителен дискомфорт да им създава това. Защото ще им се наложи да преосмислят коалицията си. През май 2019 г. предстоят избори за Европейски парламент. И те няма да бъдат като останалите избори, в които участват родните политически сили. Не са като местния вот у нас, на който можеш да се коалираш, с когото си решиш в някое село или паланка (че дори и в София), стига това да носи някаква взаимна изгода. Не са и като предсрочните парламентарни избори, на които се събираш с някого под благовидния (и лицемерен) предлог, че трябва да се обединят патриотичните/десните/левите сили в страната. Евроизборите ще минат под сянката на онова, което традиционните политици и анализатори определят като „надигане на националпопулизма”, подстрекаван (а според някои и спонсориран) от Русия на Владимир Путин. Затова и ключово значение за предизборните послания ще има отношението на политическите сили към популистките идеи - особено спрямо миграцията и правомощията на евроинституциите, както и към влиянието на Москва в Европа.
Къде са родните патриоти в тази ситуация?
По отношение на миграцията няма проблеми
- Сидеров, Симеонов и Каракачанов третират пришълците от Третия свят с еднакво презрение и погнуса (само водачът на ВМРО е по-предпазлив с думите) и настояват за твърди мерки за възпирането им. Стане ли въпрос за ЕС, нещата не са толкова ясни. Както изглежда обаче, и тримата признават, че България има изгода да остане в съюза, но желаят да го видят като „Европа на отечествата” - тази пределно мъглява концепция, която по-скоро ще го задържи в сегашното му състояние на нестабилност и застой. Така стигаме до Русия, която май ще се окаже препъникамъчето, което ще преобърне „обединената” каруца за евроизборите.
“Атака” отдавна си е създала репутацията на проруска партия. „Заслугата” за тази съмнителна слава принадлежи лично на Волен Сидеров. И не само заради честите му визити в Москва. А заради неприкритата му подкрепа и лобизъм за руските външнополитически интереси. Да не забравяме, че през 2014 г. Сидеров откри кампанията на партията си за тогавашните евроизбори в Москва - в момент, когато украинската криза беше сблъскала Русия и Запада в конфликт, непознат от десетилетия. Водачът на „Атака” открито застана зад референдума, с който Крим се отдели от Украйна, а впоследствие беше присъединен към Русия. И досега Сидеров призовава във всеки удобен момент българската държава да признае полуострова за част от Русия. А пламенността, с която защитава руските интереси, е направо забележителна със своята последователност - и по отношение на отпадането на санкциите, и по икономическото сътрудничество и др. „Идват евроизбори и от доста европейски държави ще се усили присъствието в ЕП на партии като „Атака” - патриотични, консервативни, които държат на национални и консервативни ценности, и това ще повлияе на политиките в Европа. Там големите компании и хората като цяло не желаят санкции срещу Русия и враждебни действия. Те искат сътрудничество, бизнес, икономически връзки”, заяви Сидеров през април тази година.
На обратния полюс стои Валери Симеонов
Всъщност той доби национална известност, след като се изяви като един от най-яростните противници на изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис, в който трябваше да участват България, Русия и Гърция. Лидерът на НФСБ се противопоставя и на останалите големи енергийни проекти с руско участие - обяви АЕЦ „Белене” за „пагубен за България”, а газопровода „Южен поток” - за „огромен сапунен мехур, който ще донесе приходи на най-висшите политици”. Докато Волен Сидеров подкрепяше БСП и ДПС по време на кабинета „Орешарски”, Симеонов наричаше атакистите „руски националисти” и „анархокомунисти”. На родните почитатели на проруските сепаратисти в Източна Украйна окачи титлата „сбърканяци”. Заподозря руската енергийна компания "Газпром", че саботира проучванията за нефт и газ в България. Обяви анексията на Крим за „агресия, която връща много страници назад в човешката история”. И предизвика чутовен скандал с „Атака” и ВМРО през март тази година, когато нарече гостуващия у нас руски патриарх Кирил „второразрядно съветско ченге” и „цигарен митрополит”. Наскоро НФСБ дори призова българското духовенство да признае независимостта на украинската църква от руската, както направи Вселенската патриаршия - ход, който Москва разчита като отделяне на Киев от нейната духовна сфера на влияние.
Някъде по средата стои
Красимир Каракачанов, който винаги гледа да е добре с всички
Възстановяване на отношенията с Русия на прагматична основа - такава общо взето е позицията на лидера на ВМРО. С този мотив подкрепи например възобновяването на проекта "Белене”. „Да не бъркаме икономиката със сигурността”, призовава Каракачанов. А по конфликта между Запада и Русия за Украйна веднъж каза, че не бива да се месим, защото това били „домашни грижи”.
Очевидно е, че подобна разделителна линия сред българските националисти трудно може да бъде преодоляна, когато предстоят избори, в които въпросът за руското влияние и позиция в Европа се очертава като една от централните теми. Дори и Сидеров да възнамерява да си замълчи по въпроса до гласуването, никой друг на континента няма да го направи. Това се отнася и до Алианса на консерваторите и реформистите в Европа - партийното семейство, към което водачът на „Атака” планира да се присъедини. Към алианса принадлежи и евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки, а и Валери Симеонов е позната фигура в него. Това е най-добрият шанс на Сидеров да строи в една редица зад себе си своите партньори от „Обединени патриоти” за евроизборите - като им предложи обща, дългосрочна перспектива на европейската политическа сцена.
Ако успее да се сприятели с европейските консерватори, разбира се. На своята среща през март 2018 г., проведена под лозунга „Бъдеще за Европа”, алиансът обсъди рисковете за сигурността на Стария континент, сред които на челно място постави Русия заради нейната „продължаваща кампания на вмешателство в западните демократични институции”. Как възнамерява да се вмести Сидеров в компания, на която й допадат подобни приказки, само той си знае. “Много ми е интересно как тези консерватори ще приемат една проруска линия на "Атака", след като точно те са в основата на санкциите за анексирането на Крим и Донбас“, коментира иронично Валери Симеонов.
Дори обаче някак Сидеров да сполучи, това
не означава, че ще привлече партньорите си за изборите
С ВМРО има шанс, „воеводите” отиват там, където сметнат за изгодно. Със Симеонов положението е различно. Лидерът на НФСБ отдавна го тегли към дясното пространство. И ако Божидар Лукарски не беше отстранен от водаческия пост в СДС, днес може би изобщо нямаше да има съмнение с кого Симеонов щеше да отиде на евровота. Синята партия е по-консервативно настроена от останалите десни формации и агресията на реториката й спрямо руските интереси е на нивото на Симеонов. Затова уверено можем да предположим, че упоритото нежелание на лидера на НФСБ да се разбере със Сидеров за евроизборите се дължи на предстоящата конференция на сините на 11 ноември, на която те трябва да решат как ще участват във вота. А вождът на "Атака" въобще не си помага с тв кампанията, която стартира срещу Симеонов, обвинявайки го, че работи за Сорос и покровителства "джендъризма". Напротив, задълбочава и без това видимите, покрай непрестанните скандали, разделения в "Обединени патриоти". Вицепремиерът вече даде да се разбере, че няма да се поддаде на медийния рекет и да направи Сидеров водач на обща евролиста на патриотите. И даже постави предупредително политическия им съюз под съмнение (но не и стабилността на голямата коалиция, а оттам и на правителството - т.е. без Сидеров може, но без Борисов - не).
Какъвто и да е изходът от коалиционните раздори, евроизборите няма да предрешат „развода” на патриотите, както наскоро констатира Красимир Каракачанов. Твърде много биха загубили, ако се разделят на национално ниво. На европейско равнище обаче пътищата им очевидно се раздалечават. И евентуалното им общо явяване на вота за Европарламент ще бъде на цената на пореден гигантски компромис, породен от изцяло политически, а не идейни съображения.
