През 2002 г. екип учени изследва мозъците на кученца от улиците на Мексико сити, който по това време е като някои места в България в наши дни - с много, много мръсен въздух. В тях откриват дегенерация на неврони, деформирани протеинови нишки, отлагания на плака. Проблемът не е кучешки - това са същите издайнически признаци, които се използват в медицината за диагностика на алцхаймер при хората.
Находката не само потвърждава, че има връзка между мръсния въздух и кошмарното заболяване, но повдига и тревожна хипотеза - че пътят към деменцията започва в младостта, а не в старостта. Невропатологът, който прави изследването на кученцата, намира още едно, даже по-силно доказателство за такава връзка. При аутопсии на деца и младежи, загинали в катастрофи, са открити ранни маркери за алцхаймер в 40% от случаите, когато жертвата е живяла на мръсен въздух, и в нито един от починалите, които не са били изложени на замърсяване.
Какво още има в мозъка,
"дишал" отрови? Наред с характерните черти, които обещават деменция в късна възраст, патологът вижда възпаление, затруднено кръвоснабдяване, генетични изменения - все тревожни сигнали за очакван неврологичен упадък след време. Последващо изследване установява непосредствено влияние върху деца, изложени на лоша околна среда. Децата от най-замърсените места имат и други проблеми, освен че у тях се открива генът на алцхаймер - проявяват още в тази ранна възраст загуба на краткосрочната памет и имат с 10 точки по-нисък коефициент на интелигентност от връстниците си.
Чистият въздух е в дефицит на цялата планета, затова напоследък има все повече научни изследвания за влиянието на смога върху здравето. Тези изследвания показват далеч по-сериозни и сложни поражения вследствие на замърсяването - от проблеми със сърцето до инфекции на пикочните пътища. И преди бе известно, че мръсният въздух допринася за ред медицински състояния - удар, рак на мозъка, спонтанен аборт, психически проблеми. Сега вече се налага мнението, че мръсният въздух засяга почти всяка клетка в тялото на човека.
В ново мащабно проучване екип учени анализира
над 95 млн. хоспитализации
в САЩ от периода 2000-2012 г. на пациенти на 65 и повече години, включени в програма "Медикеър", съобщи наскоро "Гардиън". Учените се съсредоточават върху наличието на един-единствен замърсител на въздуха - фини прахови частици от по-малкия вид с диаметър до 2.5 микрона. Техен източник са автомобилите и електроцентралите. Замърсяването на въздуха, на което са били изложени пациентите, е определено по данни за съответното населено място. След това екипът сравнява замърсяването за всеки пациент през двата дни около хоспитализацията им с нивата от други периоди.
Този подход включва наблюдение и на фактори като възраст, социо-икономически статут, наднормено тегло. Отделно се вземат предвид и промените в температурата на въздуха и др. Резултатите потвърждават редица изследвания, че има връзка между краткосрочното излагане на мръсен въздух и проблеми като инфаркт и пневмония. Действително според анализа дори минимално повишение в нивото на ФПЧ2.5 с 1 микрограм на куб. м в продължение на два дни води до увеличение на случаите на сърдечна недостатъчност - с 68 души на 1 млрд. С други думи, с повишение на замърсяването се увеличава и рискът такива пациенти да изпаднат в сърдечна недостатъчност с 0.14%, посочват учените.
Изследването установява и връзка между мръсния въздух и заболявания като септицемия, паркинсон, инфекции на пикочните пътища. За последното статистиката показва, че дори краткосрочно повишение на ФПЧ2.5 води до увеличение с 39 души на милиард на хората, които влизат в болница на другия ден. Тези разлики изглеждат нищожни, но подобни краткосрочни повишения се наблюдават в повече от 122 дни всяка година, и то във всеки от изследваните щати.
Още по-смущаващо е, че тези тенденции се наблюдават и в дните, в които замърсяването е в нормите, спуснати от Световната здравна организация. Авторите на изследването заключават, че пораженията не се ограничават с индивидуални органи, а засягат цялата система и предизвикват множество патофизиологични процеси като възпаления, инфекции и смущения във водно-електролитния баланс на организма.
Макар че изследването не може да докаже, че мръсният въздух причинява тези заболявания, учените смятат, че то накланя още повече везните в полза на призивите
да се преразгледат възприетите норми
за замърсяването. Пред "Гардиън" д-р Йоанис Баколис от Кралския колеж в Лондон казва: "Трябва да преразгледаме стандартите, тъй като дори 9-те процента от населението, които живеят в рамките на нормите на СЗО, може да са фундаментално засегнати от проблема и свързаните с него разходи".
Какви са недостатъците на това проучване? Първо, изследва само въздуха навън, и то в ограничен периметър - около домовете на пациентите. Освен това не взема предвид различни поведенчески промени, които може би се случват паралелно със замърсяването, например нивото на физическа активност. В него не са включени и по-млади хора, които не са обхванати от "Медикеър", а това може допълнително да изкривява резултатите.
Според експерти от Университета в Саутхемптън обаче изследването дава достатъчно аргументи да се заключи, че допусканията за преждевременна смъртност заради мръсния въздух са силно подценени. Според тях в Европа годишно мръсният въздух отнема преждевременно живота на 800 000 души. Учените настояват за спешни действия. "Ясно е, че има още много да учим, но това са просто бели петна в информацията ни, не липса на доказателства. Затова колкото по-скоро предприемем мерки, толкова по-бързо населението на света ще може да почерпи полза от тях", пишат те в отворено писмо.
