Лудата 2021 година ще се помни като оздравително начало. Тя даде първия знак, че криминалният преход е към края си. Случи се нещо много важно: започна смяна на поколенията във властта без участието на отрочетата на десетоноемврийската клептокрация. Появиха се млади българи, амбицирани да променят държавата.
Три десетилетия е обичаен цикъл за смяна на поколенията. Също така е обичайно да се смята, че родителите желаят децата им да ги наследят, защото виждат в тях своето продължение отвъд физическото си съществуване. Но клептокрацията живееше с мисълта, че ще векува. Затова обяви чрез хранениците си в социологията край на прехода точно когато бе на върха си. Това бе нейният триумф:
"О, миг, поспри! Ти тъй си хубав"
Порочното ѝ зачатие през 1989 г. протече в пълна тъмнина и тя си остана до последно в мрака. За 32 години не намери начин да излезе на светло, въпреки че такива усилия не липсваха - като преобличането ѝ от анцузи в костюми. Навикът ѝ да управлява, без да се излага под светлините на обществените прожектори, я държеше в полулегитимност. Съществуването ѝ бе възможно, докато държавата тайно я покровителстваше.
Разбира се, тя също не бе чужда на мисълта, че трябва да остави богатства и власт на свои наследници, но искаше да им даде друго бъдеще, което няма да ги принуждава да се крият. Мутрите си осигуриха безнаказаност чрез давност на престъпленията, но давността не бе равносилна на легитимност. Изправиха се пред непосилната задача да се преродят, като инвестират в своите наследници, за да придобият порядъчност. Но лесните пари не водят до лесни решения. Даже синковците, които не се отдадоха на пороците на лекия живот, а се отправиха да учат по чужди университети, нямаха гаранции за успешно завръщане.
Пробен опит бе направен през 2001 г., когато се върнаха дузина "великденчета", наредени под лозунга "Срам ни е от вас!". Тогава беше още рано за смяна на поколенията и бодрите юпита бързо възприеха маниерите на клептокрацията, като станаха част от нея или от най-близкото ѝ обкръжение. Колко сме далеч от онези времена пролича това лято, когато Слави Трифонов издигна кандидатурата за премиер на едно от тези юпита и бе принуден набързо да я оттегли. 20 години по-късно същите хора не са носители на нищо ново, а и не са толкова млади.
Проблемът на мутрите
е тяхната разбойническа природа. Както повечето крадци те са обречени да крадат, докато могат. И тъй като под държавната си протекция са свикнали да се чувстват безнаказани, си мислят, че няма да бъдат хванати. Така давността за едни престъпления изтича, но започва да тече друга. В България продължават да се изнасят от банките пари в чували като в гангстерски времена. Такава картина бе описана през 2014 г. покрай фалита на КТБ и през 2021 г. при разследването за грабежа на Лот 5 от магистрала "Хемус". Мутрите не изпитват потребност от изтънчени методи, защото както прокуратурата, така и те не смятат, че дължат отчетност пред обществото. По този начин обаче минират пътя за възход на своите мутрета, защото в малка държава, където "всички сме братовчеди" (както казваше един бивш премиер), биха ги изложили на опасно осветяване при укрепване на върховенството на закона.
В други страни разбойниците като нашите мутри знаят, че няма смисъл да уверяват обществото в порядъчността на своите наследници, на които завещават крадените си авоари. Мексиканският наркобос Ел Чапо лежи в американски затвор, а децата му, които още се радват на свободата, не могат да се отърват от етикета "Лос Чапитос", защото вървят по пътя на баща си и също са издирвани да бъдат арестувани. Там всичко е ясно: от едната страна на закона са престъпниците, от другата са техните преследвачи. У нас картината е по-сложна: престъпниците живеят в симбиоза с преследвачите, като се срещат през въртяща се врата. Влизат-излизат от тъмно на светло, а случайно изтеклите записи ни убеждават, че няма разлика между едните и другите.
Ако процесът на нормализация на държавата продължи, най-напред ще пострадат онези,
които заседнат във въртящата се врата, щом бъде спряна
Не е невъзможно. Американците ни показаха как става - сложиха клин в нея и вътре заседна най-корпулентният продължител на мисията на старата клептокрация. Усилията му да имитира невинност чрез депутатски имунитет могат да ни послужат за проверка кога правосъдната система ще заработи.
Навлизането в управлението на държавата на млади хора, които не произлизат от мутренските среди, дава надежда, че смяната на поколенията може да спре пропадането на България. Обещанието за нулева търпимост към корупцията е само пръв ориентир какво трябва да се случи. За да повярваме, че не слушаме поредното празнословие, трябва да получим едно-единствено доказателство: някой от велможите на клептокрацията наистина да влезе в затвора, а не да се повърти из арестите, колкото да му прилошее, и да отиде да се лекува в чужбина с изнесените милиони. Ако съучастници от правосъдната система продължават да спъват прилагането на закона, може да се започне от тях. Прословутото им "вътрешно убеждение" не бива да пречи да влязат "вътре", щом вървят против обществото, което ги задължава да бранят неговите интереси съгласно закона.
Мутрокрацията ще си отиде по един или друг начин, защото нейното присъствие е вредно. За три десетилетия тя се капсулира в каста, която не може да излъчи публично приемливи наследници. С нейното елиминиране ще завърши не само преходът, но и стогодишната гражданска война в България, която в последния си етап се изроди в криминална, като лиши от смисъл политическото и идейно противопоставяне в държавата.
