"Стрелбата на полицай по момчетата в Плевен е безобразие". Това обяви пред журналисти през юни т.г. вътрешният министър Калин Стоянов по повод случая, при който полицай стреля и рани при преследване младеж в града. "Тук става въпрос за изключително непрофесионална и некомпетентни реакция. В закона е ясно разписано кога може да се стреля", заяви още МВР-шефът.
"Това е крайно тежък и нелеп инцидент", заяви вътрешният министър Калин Стоянов на 13 август т.г. в Пловдив. “Има много въпроси - как дете на седем години се намира в едно от специализираните звена и как в ръцете му е имало пистолет. Въпрос на установяване е дали се е случвало и друг път”, каза още Стоянов.
След подобни примери и цитати е все по-трудно да се ориентира човек дали МВР е ведомство, което не само по закон и конституция, но и реално пази живота, здравето и имуществото на хората, или е все повече министерство на безобразията и нелепите инциденти, както
охарактиризира ситуацията самият вътрешен министър
Всеки, който гледа и чете за вчерашните протести на полицаи от най-елитните поделения на МВР, сигурно е видял как те, а и висшето ръководство на МВР, се оплакват, че някой се опитвал безпрецедентно да употреби министерството за политически цели, че залогът бил професионалното достойнство, че трябвало да се покаже, че МВР не е маша в политическите битки, че в министерството работели само професионалисти. Министърът също се включи в своя защита с твърдения, че имало неистово желание за овладяване на МВР, опити за използване на системата "като политическа дъвка и като боксов чувал, на който да се упражняват", че се работело само за гражданите, че сега всичко било в ръцете само на професионалисти.
Все неща, на които сигурно и самият министър не вярва. Защото случаите на драстични нарушения не са само един или два при сегашното ръководство на МВР.
Не е необходимо човек изобщо да се връща кой знае колко назад, за да си спомни
историята с битите младежи при смазването на протеста срещу БФС
на 16 ноември м.г. Тогава самият вътрешен министър Калин Стоянов се отърва на косъм от това да си отиде, след като дори премиерът му беше поискал оставката, но той отказа да напусне и си изми ръцете с някакви анонимни виновници. Обществото така и не разбра имената на провинилите се “робокопи.
"В резултат на бързите действия, които предприехме по отношение на полицейските служители и събитията от онази вечер, ние имахме образувани 4 дисциплинарни производства. Тук има прецедент в системата на МВР, където за около 20 дни приключи проверката по тези дисциплинарни производства и към момента имаме уволнени четирима служители на МВР", похвали се тогава Стоянов, но не посочи какви са тези полицаи, какво точно са направили, кого и как са набили. Той обаче в прав текст призна, че е
констатирана неправомерна употреба на физическа сила спрямо граждани
без това да е било необходимо.
След това дойде трагедията в Стара Загора, при която след полицейско преследване и при опит за арест почина 58-годишният бивш републикански шампион по борба Пламен Пенев. Тогава вътрешният министър се кримдни наред преди да предприеме нещо. Накрая, от кумува срама, поиска освобождаването на двама висши служители от ОДМВР-Стара Загора – на заместник-директора, който към момента на събитието е замествал директора на областната дирекция, и на началника на охранителна полиция". И това се случи, след като дни наред МВР и най-вече ОДМВР-Стара Загора отричаха да имат каквато и да е вина по случая: "Нашите служители не са проявили каквато и да е агресия към лицето" и че "няма категорични данни, че смъртта е настъпила заради полицейски служители". По отработен сценарий се нахвърляха някакви критики и
обещания, че вече няма да се прави така
и после и за този случай бързо се забрави.
После дойде инцидентът с прострелян от полицай 19-годишен младеж в Плевен, който оцеля по чудо след полицейска гонка. Раненият и още три момчета се разминаха и с още по-голяма трагедия след полицейските изстрели по колата, в която се возеха. Полицаите твърдяха, че те не спрели, но младежите разказах друга версия - че влизане в града ги настига автомобил, който кара бавно, но не дава да бъде изпреварен. "След това ме засече, подаде звуков сигнал и ние спряхме. Беше цивилна кола с доста едри мъже. Не се представиха като полицаи. Уплашихме се и потеглихме”, разказа младежът, който е бил зад волана. “Помислихме си, че са бандити и искат да ни направят нещо. Тръгнахме и се чу изстрел. Момчето до мен изстена от болка", добави той. След 4-часова операция раненият младеж е спасен.
Тогава стана ясно, че стрелялият полицай не е задържан, защото е оказал съдействие по разследването. Иначе от държавното обвинение
определиха като „некомпетентна“ и „неадекватна“ реакцията
на служителя на МВР и допълниха, че е стрелял с лично оръжие. И толкова. Родителите на децата, които дори дадоха пресконференция по случая, поискаха справедливост и наказание за полицая, но и до момента не е ясно какво точно са направили, както в МВР, така и в прокуратурата.
За да се стигне до сегашния случай в Пловдив, при който 7-годишно момче неволно застреля баща си спецполицай.
Безспорно това е една ужасяваща трагедия - и семейна, и полицейска. Едва ли някой изобщо може да си представи какво му е на това семейство, на това дете, на неговите колеги.
В същото време обаче е повече от абсурдно полицейските шефове да си задават някакви въпроси от рода на как така се озовало детето там, как пък е успяло да вземе оръжието, да стреля. Абсурдно е, защото те са ръководители на тези хора, на тази система и работата им не е да задават въпроси, а да дават отговори и да поемат отговорност, която се поема от всеки началник в такива случаи. Без значение е дали подобна трагедия ще бъде наречена от министъра "нелеп инцидент" и дали ще бъде принизена с искане на четири оставки на регионални ниво.
Защото, ако подобно нещо може да се случи в едно от най-елитните поделения не само на МВР, но и в цялата система за сигурност, с един от най-добрите инструктори по стрелба и по парашутизъм, то човек направо да се чуди какво може да стане в по-обикновените места в системата.
