Съдбата понякога е милостива и ни праща предупредителни сигнали, които трябва да разберем навреме. Предстоящото унгарско председателство на Съвета на ЕС, което започва на 1 юли, идва като знак свише какво трябва да направи Евросъюзът, за да остане жизнеспособен.
Лошият ученик в ЕС Виктор Орбан, който системно руши дисциплината, дочака реда си да стане дежурен в клас и първата му задача ще бъде да изтрие дъската, където са изписани досегашните приоритетни политики. Обща отбранителна стратегия срещу руската заплаха, пакт за миграцията, зелена сделка в земеделието - що за глупости? Приоритетите на Унгария са точно обратните. Орбан знае, че колкото и да му се сърдят в ЕС, има кой да го аплодира - Владимир Путин, с когото публично си стискат ръцете.
Но той все повече набира кураж и защото вижда, че не само от изток, но и от запад може да получи похвала. Като най-откровен тръмпист в ЕС няма съмнение, че следи с радост сондажите, които сочат възможна победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември. Ако очакванията му се сбъднат, няма съмнение, че той ще бъде първият в ЕС, който ще прати поздравление.
Орбан е предуреждението,
че Евросъюзът трябва да стане за броени месеци тръмпоустойчив, за да запази своята жизнеспособност. Мъките, които предстоят с унгарското председателство, ще бъдат само генерална репетиция за изпитанията, с които ще се сблъска ЕС при евентуално избиране на Тръмп за президент на САЩ. Европа ще се окаже в менгеме между Русия и Америка, защото автократи ще атакуват от двете посоки нейните представи за демокрация и човешки права. Тръмп е уверен, че може за 24 часа да спре войната в Украйна, защото споделя представата за мир на Путин, която се състои в узаконяване на заграбването на чужда територия. Тук международното право няма думата.
Двамата изпитват общо презрение не само към жертвата Украйна, но и към Европейския съюз, който всячески ѝ помага да се защити. Онова, което в първия мандат на Тръмп бе само обидна антиевропейска риторика, може да се превърне в болезнена практика при евентуален втори мандат. В началото на годината той стигна до откровението, че би оставил Европа на волята на Путин, ако тя не поеме по-голям дял от военните разходи в НАТО. Това бе алармата, която извади европейските държави от сладкия унес под америкарския ядрен чадър, че няма защо да се безпокоят за своята сигурност. Френският външен министър Стефан Сежурне описа красноречиво какво трябва да се прави:
Европа има нужда от втора застраховка "Живот"
в допълнение към НАТО. Това е старата френска идея за изграждане на паралелна отбранителна структура в ЕС извън НАТО. След като дълги години не бе осъществена, едва ли ще ѝ стигнат няколко месеца. По-вероятно е друго: САЩ да ограничат ангажиментите си в Алианса и да оставят другите да се оправят както могат. А другите са всъщност държави от ЕС и кандидатки за членство (плюс Канада и Великобритания). Това означава, че и без отделна отбрана Европа ще си има отбранителна структура, с която да се противопоставя на Путин. Но за целта ще трябва да поеме и по-голямо финансово бреме.
В неделя (16 юни), когато в Швейцария завършваше мирната конференция за Украйна, Тръмп пъхна носа си от дистанция, за да изрази презрителното си отношение. По това време на предизборен митинг в Детройт той нарече украинския президент Володимир Зеленски "най-големия търговец на света" заради усилията му да привлече международна подкрепа. "Той току-що си тръгна с 60 млрд. долара (американска помощ - б.а.), връща се у дома и обявява, че се нуждае от още 60 млрд. долара. Това никога не свършва", каза Тръмп.
Европа има резерв, с който да посрещне извънредните разходи,
ако американците се дръпнат
Тя държи почти всички замразени руски авоари, възлизащи на близо 300 млрд. евро. Срещата на Г-7 в Италия в края на миналата седмица акцентира точно на тази възможност - да бъдат отпуснати на Украйна 50 млрд. евро кредити, които да бъдат гарантирани чрез приходите, генерирани от руските пари във фризера.
Набирането на свежи пари за Украйна обаче ще създаде напрежение както в общия бюджет на ЕС, така и в бюджетите на страните членки. Неизбежните парламентарни дебати ще бъдат затруднени допълнително от засилването на крайнодесните партии, които са европейски люпилни за тръмписти. Големите бутала в двигателя на Евросъюза, каквито са Франция и Германия, в момента работят с нискооктанов бензин и слаба мощност поради нерадостното си представяне на европейските избори. Допълнително френският президент Еманюел Макрон се подложи на национална проверка и ако възходът на партията на Марина Льо Пен се потвърди на парламентарните избори (30 юни и 7 юли), ще сипе пясък в европейския двигател. Тя вече обяви намерението си да изтегли Франция от обединеното военно командване на НАТО и ще се позиционира като зрител, а не като участник в общите отбранителни усилия. Такава роля изпълнява в момента и Орбан.
Въпреки негативните процеси Европа не е беззащитна. Парадоксално е, че тя започна да се грижи за своята тръмпоустойчивост и под влиянието на Путин. Докато Тръмп критикуваше европейските държави, че не отделят за военни разходи поне 2% от брутния си вътрешен продукт, както бе решено през 2014 г., Путин ги импулсира да действат. През 2022 г., когато започна руската агресия, те изразходваха общо 350 млрд. долара за отбрана. Две години по-късно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отчете, че 23 от общо 32 държави са постигнали и надвишили целта от 2%, като европейският дял е станал почти 450 млрд. долара.
Това означава намалена зависимост от САЩ за поддържане на боеспособност. Но за да не става заложник на симпатизантите на Тръмп в Будапеща и другаде, ЕС вероятно ще постави по-настойчиво въпроса за отказ от право на вето и въвеждане на квалифицирано мнозинство при гласуването на голяма част от важните решения. Възможно е също така да прибегне по-често към "коалиции на желаещите", които да работят заедно по спорни въпроси.
Първият мандат на Тръмп засили убеждението в ЕС, че
отговорът на кризите е "Повече Европа"
По време на пандемията от ковид-19 европейските държави възложиха на Еврокомисията да закупи ваксини и за първи път тя взе големи заеми от името на всички, за да финансира икономическото възстановяване на Европа. Когато Тръмп показа, че признава съюз само със собствените си интереси, ЕС създаде европейски механизъм за мир, а днес има готовност да учреди и пост европейски комисар за отбрана. Досега военните въпроси се разглеждаха под председателството на върховния представител по въпросите на външната политика, но зрее убеждението че освен "общ външен министър" ЕС трябва да има и "общ военен министър".
Заплахата на Тръмп да наложи икономически санкции на Европа подтикна лидерите на континента да укрепят еврото, като продължат да интегрират банките и финансовите си системи, и да подпишат търговски споразумения с нови партньори от Африка, Азия и Латинска Америка.
Под лозунга "Америка на първо място" Тръмп се закани да наложи 10% мито върху целия внос, ако бъде преизбран. Освен това той ще упражни натиск европейските компании да се изтеглят от Китай, както и европейските държави да блокират китайските инвестиции на Стария континент. Но този процес вече тече поради собствената преценка на ЕС, че в днешния несигурен свят не бива повече да разчита на Китай за стратегическите си производства. Тръмп само засилва убеждението на Европа, че трябва да се осланя повече на собствените сили, а не на тънките сметки за бърза печалба.
Впрочем, враждата, която Тръмп проявява към Китай, облекчава задачата на Европа, защото ако можеше да се сформира триъгълник Москва-Пекин-Вашингтон, това щеше да е най-лошата перспектива за ЕС. Такава е тайната мечта и на нашите евразийци, за които евроатлантизмът е мръсна дума.
